Барикадиралият се Васил остава в психиатрия

Барикадиралият се Васил остава в психиатрия, уточнява в. „24 часа“

40-годишният Васил Митков, който в продължение на 20 часа се бе барикадирал в дома си в симитлийското с. Черниче, остава на лечение в психиатричното отделение на благоевградската болница. Той бе настанен там в събота следобед, след като бе обезвреден и изведен от полицаи от дома си.

Срещу психически лабилния мъж прокуратурата образува досъдебно производство за хулиганство по член 325 от НК за непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Разпитват се свидетели, за да стане ясно какви точно са били действията на Митков.

 

20 дни без вест за самотна майка на две деца, разказва в. „Труд“

Ако сестра ми не е убита, ако е отвлечена и е жива, нека похитителите да проявят милост и да я освободят, защото двете деца я чакат. За нея досега не е искан откуп. Не е богата, не е направила нищо лошо, не е богата.”

Думите са на Станка Дудекова от Панагюрище. Вече 20-и ден тя чака напразно вест за 48-годишната си сестра Стоянка, която е в неизвестност от 26 март.

В 4,30 часа сутринта Стоянка излязла от дома си на ул. “Васил Караиванов” в Карлово, за да отиде на работа. Обикновено се качвала на служебния автобус до Индустриалната зона на града. От февруари работела в цех за производство на инсталации за автомобили. Всеки ден изминавала един и същи маршрут - от къщата си, през алеята на ул. “Христо Ботев” до спирката на бул. “Заимов”.

“Станала е в 3,30 часа, взела си е двата мобилни телефона, но е оставила дамската си чанта с личната карта и шофьорската книжка”, обяснява сестра.

 

Кабинетът отлага реформите въпреки препоръките на ЕК, тревожи се в. „Сега“

И тази година България ще бъде обект на остри критики от ЕК заради забавянето на реформи в ключови сектори. Въпреки препоръките на Брюксел правителството не само не бърза с преструктурирането на неработещите сфери, но и в част от тях върши точно обратното на съветите на комисията. Това личи от актуализираната национална програма за реформи за 2014 г. Документът, който се изготвя ежегодно и подлежи на оценка в Европейската комисия, бе публикуван за обществено обсъждане на сайта на финансовото министерство.

Националната програма за реформи за тази година отчита напредъка по 7 препоръки, отправени от Европейската комисия през 2013 г. Сред тях са подобряването на събираемостта на данъците и изсветляване на икономиката, реформите в пенсионната система, здравеопазването и образованието, качеството на бизнес средата, съдебната реформа и заздравяването на националните регулаторни органи. Вече стана традиция напредъкът по тях да се определя като скромен. На фона на поетите от кабинета ангажименти в препоръките на Европейската комисия тази година могат да се очакват и по-тежки квалификации.

 

Подготвят по-тежки санкции за некоректните съдебни изпълнители, предупреждава в. „Дума“

Отнемане до живот на права за упражняване на професията съдебен изпълнител и много по-тежки глоби. За това настоява Министерството на правосъдието заради сигналите срещу некоректни частни съдебни изпълнители, стана ясно вчера.

Заместник-министърът на правосъдието Сабрие Сапунджиева уточни, че сигналите са главно срещу 10 съдебни изпълнители от общо 163-ма юристи в бранша. Във всяко стадо има и черни овце, коментира тя.

Една от основните схеми на некоректните съдебни изпълнители е изкуственото разделяне на дълговете на длъжниците на много малки части. Изгодата за тях е следната - ако има само един дълг, се дължи само една такса на съдебния изпълнител и един адвокатски хонорар. Ако обаче един дълг от примерно 100 лева се раздели на 20 части от по пет лева, частният съдебен изпълнител ще иска такса за всеки един от тях. Така длъжникът може да бъде принуден да плати 20 пъти за едно и също нещо, а таксата му към съдебният изпълнител да надвиши многократно самия му дълг.

Фирми наемат със собствени изпити, разкрива в. „Стандарт“

60 000 студенти у нас учат икономика, а още близо 28 000 - администрация и управление. В същото време младите хора, следващи металургия, са 349, а бъдещите математици - 500. Изкривената структура на висшето образование у нас вече започва да се отразява и на пазара на труда. Към момента едва 25% от завършилите млади висшисти се реализират на позиции, за които въобще се изисква диплома от университет. По специалността си пък работят под 10 на сто.

В последните десетина години знанията и уменията на младите хора станаха по-важни от дипломата. При това не само у нас, а и в цяла Европа. Работодатели вече започнаха да назначават със собствени изпити, като се вълнуват само от това имаш ли нужните компетентности, дори и ако нямаш листа хартия, доказващ висше образование. IT-секторът, където най-масово не достигат кадри, пък създава собствени академии, за да си подготви нужните специалисти, защото завършващите университетите са крайно недостатъчен брой. Вузовете просто нямат нужния капацитет, за да захранят пазара с кадри. В този сектор търсенето е за три пъти повече специалисти, отколкото можем да подготвим в момента. В близките десетина години в световен мащаб недостигът на IT-кадри ще достигне 1,2 млн. души.