КНСБ иска 400 лева минимална работна заплата

КНСБ не одобрява идеята за изравняване на възрастта за пенсиониране за мъжете и жените, каквато препоръка отправи Европейската комисия. Синдикалистите ще настояват и за 400 лева минимална работна заплата за 2015 година.

Това стана ясно след срещата на президента на КНСБ Пламен Димитров с председателя на БСП и лидер на ПЕС Сергей Станишев по повод на предстоящите европейски избори.

„Цялата пенсионна реформа трябва да бъде сложена на масата, очевидно това ще стане след изборите”, заяви Димитров, като посочи, че според него трябва да се говори едновременно за приходите и разходите в системата, условията за достъп до нея и адекватността на пенсиите.

„За нас е изключително важна директивата за командированите работници. Бъдещите евродепутати от България и в частност социалистите би трябвало да търсят ревизия на сегашната директива в посока гаранции на българските работници, които работят в държавите членки при условията на приемащата страна – при немски заплати, при шведски заплати. Директивата за агенциите за временна работа, които са един от основните източници на несигурност, трябва да бъде предмет на намеса на бъдещия Европейски парламент”, заяви президентът на КНСБ.

„Непременно искаме да видим нова политика по отношение на индустриализацията, да намерим възможните сектори за нова добавена стойност, нови работни места с по-високи заплати, които да направят по-атрактивен нашия пазар на труда и да намалят емиграцията на квалифицирани български работници навън”, обобщи Пламен Димитров.

Според него 400 лв. минимална работна заплата за 2015 г. е поносим размер предвид на това, че средната работна заплата в момента възлиза на 830 лв.

„Очакването в бюджета за растежа на средната заплата е 6-7%, така че до края на годината може би тя ще стигне 850-860 лева. Цифра 400 лева няма да бъде повече от 50% спрямо средната работна заплата – ще бъде 45-46%, което е справедливо – над прага на бедност, и икономически обосновано от гледна точка да не влияе негативно върху пазара на нискоквалифициран труд”, обясни Пламен Димитров.

„Ще настояваме минималната работна заплата да продължи да расте в следващите години и да се приближава до съотношението 50% спрямо средната работна заплата – един ориентир, който е своеобразен икономически праг, до който ръстът на минималната заплата не влияе негативно или съществено върху заетостта на нискоквалифицирания труд. Ние си позволяваме да бутаме нататък минималната заплата до този праг. Вярно е, че след него ще има негативни ефекти върху заетостта на тези, които дават нискоквалифициран труд, ако тя продължи да расте”, поясни лидерът на КНСБ.

От своя страна Сергей Станишев заяви, че приоритетите в платформите на КНСБ, ПЕС и БСП съвпадат. „Това, което мога да кажа, е, че констатирахме един много добър диалог праз последните месеци. Най-яркият израз на този диалог бяха нещата, които залегнаха в бюджета за 2014 година, тъй като можем да кажем с достатъчно самочувствие, че две трети от очакванията на българските синдикати в бюджетната дискусия всъщност се реализираха”, заяви след срещата Станишев.

По думите му всичко това показва добро сътрудничество, което е констатирано и от представителите на КБ в социалната комисия и в парламентарната група.

Според него в ЕС бедността е нараснала, безработицата е станала невъобразима, а различията между страните – все по-големи. „В крайна сметка няма икономически растеж. Този модел трябва да бъде сменен чрез нова визия за Европа. Дали това ще се случи - зависи от политическите резултати на тези избори, а алтернативата на този начин на управление на Европа и на България са социалистите”, категоричен бе Станишев.

На въпрос за спирането на пари по европрограми Станишев отговори, че заради огромни пропуски и нарушения в предишния мандат е наложена санкция, която изисква реакция от българската страна. По думите му се търси решение и механизъм по отношение на тези, които не са нарушавали правилата и възможност те да обжалват съответното решение и то да бъде коригирано.

„Ще бъда много признателен, ако г-н Борисов, като тогавашен министър-председател, г-н Найденов, като министър на земеделието в посочения период, за който към България има претенции, помогнат на правителството да защити българския интерес. Да обяснят и да дадат аргументи защо се е налагало по европейски програми да се купуват яхти и други неща, за да се стигне до подобна санкция”, каза още Станишев.

Той попита дали именно в скъпите яхти и коли се изразява подкрепата за българските земеделски производители.