От 2013 г. в енергетиката възникна криза, която продължава и се дължи на редица фактори, твърдят от Български енергиен форум /БЕФ/.
Според експертите 3-кратно са нарастнали загубите на НЕК за 2013 г. спрямо 2012 г. без това да предизвиква изводи и планиране на радикални оздравителни мерки. Освен това продължава стагнацията на вътрешното потребление на електроенергия и на износа, причинили ограничаване на нуждата от местно производство.
Сред другите проблеми в енергийния сектор се нареждат и извънпланово включване на голям брой генериращи възобновяеми източници, без енергийната система да има техническа готовност за интегрирането и диспечинга им, както и компенисиране на производството от тях; продължаващото изкупуване на електроенергия от скъпи и неефективни централи; приетия „нов“ модел на ценообразуване на електроенергията и новата цена за пренос на електроенергия, който не реши проблемите, а ги задълбочи; чувствително повишаване степента на намеса на държавата в работата на ДКЕВР и в споровете между независими търговски дружества в отрасъла; изместване на вниманието на обществото от ключови проблеми и насочването им към популистки теми и основно към работата на естествените монополи; продължаване на редица инвестиционни проекти без това да е целесъобразно на настоящия кризисен етап; продължаващото блокиране на редица големи проекти в областта на проучванията и добива на подземни енергийни ресурси с потенциален значителен икономически ефект за националния бюджет;
- небалансираното субсидиране на топлинната енергия през електроенергията на топлофикациите и заводските централи, което е несправедливо за болшинството битови потребители и бизнеса; подценяване на ролята и предложенията на неправителствените и браншовите организации при обсъждане на важни теми на енергетиката и предложенията за преодоляване на кризата.
Преобладаващото мнение на група експерти-членове на Българския енергиен и минен форум с дългогодишен опит в енергетиката, е че ситуацията в енергийния сектор е критична и изисква да бъдат предприети незабавно мерки в редица направления.
Според експертите възможните избори са два:
- Продължаване на политиката на теглене на заеми за покриване дефицитите в отрасъла, което от последния финансов отчет на НЕК проличава, че задълбочава кризата до едно очаквано сгромолясване.
- Радикална оздравителна програма проведена от компетентен екип от опитни специалисти по кризисен мениджмънт на база на получен кредит от политическите сили, отказ от популизъм и широка дискусия в обществото за неизбежността от тези мерки.
Предложените от тях мерки са следните:
Пазарни и икономически реформи и инициативи:
1. Стартиране на балансиращия пазар на електроенергия от 1 юни 2014 г. , за което има пълна готовност, като енергията от ТЕЦ с дългосрочни договори частично се извади от състава на микса и се продава като дебаланс на балансиращия пазар.
2. Замразяване на участието и инвестиции на публични средства от държавата и държавни енергийни компании в енергийни проекти с недоказана икономическа целесъобразност и хоризонт на реализация след 2016-2018 г.
3. Оценка на актуалните активи, парични потоци и задължения на всички енергийни дружества работещи на регулирания пазар към 1 юли 2014 г. и съставяне на нова програма за оптимизирането им.
4. Пълно или частично ограничаване изкупуването на електроенергия от най-скъпите и неефективни производствени мощности за регулирания пазар от 1 юли 2014 г.
5. Въвеждане от 1 юли 2014 г. на стъпаловиден график за повишаване на цената на електроенергията на регулирания пазар, като от 1 юли 2014 г.– се повиши с 5%, от 1 януари 2015 г. – с 5%, а от 1 юли 2015 г. - със 7,5%. Подобна стъпаловидна тарифа да бъде приложена и по отношение на топлинната енергия продавана от топлофикационните дружества.
6. Намаляване с минимум 15% на степента на напречно субсидиране на топлинната енергия от топлофикациите през продаваната от тях електроенергия.
7. Оценка и стартиране на процедури за продажба на част от активите на НЕК и ЕСО, които не носят приходи, но изискват оперативни разходи и така се отразяват на крайната цена през амортизациите.
8. Пристъпване към процедура за продажба на акции на БЕХ на реномирана европейска борса и рефинансиране на дълговете на системата.
9. Активизиране на участието на представители на НЕК и ЕСО на международните енергийни борси и в международната търговия на студен резерв.
10. Организиране на процедури за продажби на квоти от местното производство от ВЕИ на международните борси и/или за преференциално изкупуване от корпоративни клиенти в България, деклариращи подкрепа за „зелената политика“.
11. Създаване на Фонд за преструктуриране на енергетиката от целеви дългови книжа за период от 10-15 години към БЕХ или по модела на Фонда за енергийна ефективност, чрез който да се реализират стабилизационните мерки в отрасъла, свързани с реформите и плавния му преход към либерализация. Привличане на грантове от международни финансови институции във Фонда.
12. Преговори с АСЭ за договориране на сделка за обратно изкупуване на платеното до момента от НЕК оборудване за АЕЦ»Белене», реализацията на който очевидно вече не може да се случи при никакви обстоятелства. Другата възможност е съвместно внедряване на оборудването в Армения или в Украйна.
13. Предоговориране с AES Гълабово и Contour Global на дългосрочните договори. Проучване на възможността за реализацията на експорт на тяхното производство към Турция, а впоследствие – и чрез нов директен електропровод. (това може да бъде възложено на специално за целта дружество в рамките на дейността и под контрола на Фонда за преструктуриране на енергетиката)
Реформи в системата на регулиране на енергетиката:
14. Приемане на законодателни промени в ЗЕ за повишаване на административния и кадрови капацитет на ДКЕВР (с ново име КЕВР) с цели: премахване на бюджетното финансиране на Регулатора и преход към самоиздръжка от такси и глоби, преатестиране на държавните служители и преназначаването им на експертни позиции, публично обявяване на основните принципи в организацията и работата на Комисията, други
15. Създаване на енергиен консилиум към КЕВР от 12 местни и чужди експерти, избрани на конкурсен принцип, който да замести Обществения съвет към Регулатора.
Мерки за повишаване на степента на социална защита:
16.Отмяна на мораториума на НС за забрана на проучванията за шистов газ и с част от бонуса за държавния бюджет от 30 млн.щатски долара се дофинансира Фонда за социална защита на социално-слабите в енергийно отношение домакинства.
17.Осигуряване на еднократни помощи от държавата или Европейския фонд за социално подпомагане, включително и за покриване на част от задължения към енергийните дружества на социално слаби.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА