Държавата не пести от чиновници

Често в държавния бюджет се залага намаление на администрацията или някаква административна реформа, особено в централната власт, но и много често това не се вижда в данните. Подобно нещо се вижда и тази година.

Администрацията, макар и на места да има някакви опити за консолидация, за спестяване или за оптимизиране, не е перото, от което ние успяваме да пестим.

Това заяви пред БНР, старши икономист в Института за пазарна икономика. Според него е необходима структурна или функционална реформа, за да се спести ресурс.

Към момента бюджетът се води, че е на излишък. В същото време обаче е ясно, че ние ще си изпълним заложения дефицит от над 2 млрд. лева. Тоест, въпреки добрите приходи, очевидно ние ще си изхарчим това, което сме си заложили, а нищо чудно и повече.

Финансовият министър не може да реформира сам някой сектор, за да се случи това, особено във силовите ведомства, е необходима подкрепата на цялото правителство и на парламента, допълни Ганев. Той изрази и притеснения относно последния пакет в пенсионната реформа:

Гражданите могат на практика да се откажат от своите спестявания в частните фондове и да преместят парите си в НОИ. Това е възможно да стане ефективно от  малко повече от месец. Ще видим каква ще бъде реакцията на хората към тази структурна промяна. Но, ако има голям поток, това мен би ме притеснило. 

Ганев очаква да има информационна кампания за прехвърляне на средствата към НОИ, особено сред служителите в държавните фирми и в свързаните сектори и , защото:

Очевидно е желанието на държавата да се използва всеки един възможен резерв и е очевидно, че те разглеждат личните спестявания като резерв, който държавата може да изисква, за да решава проблеми на публичните разходи.

И в трите варианта на бюджет за съдебната власт се изискват между 60 и 100 млн. лева повече, но и в трите не е коментиран големият ѝ проблем - този с натовареността на съдилищата, уточни Ганев.