Издръжката на живот 564,95 лв.на човек

От влизането на България в Европейския съюз издръжката на живота у нас се повишава с 46% – от 384 лв. месечно до 564, 95 лв. към края на 2013 г.

Основна причина за този ръст са увеличението на регулираните цени – на електроенергията с 35%, на топлоенергията с 45%, както и увеличаването на цените на акцизните стоки – с близо 89%

В края на 2013 г. стойността на издръжката на живот достигна до 564,95 лв. на човек от 4-членно домакинство (2 възрастни с 2 деца) или общо това домакинство трябва да разполага месечно с около 2260 лв., за да посреща разходите си и да се храни съобразно необходимите норми. Темпът на нарастване на издръжката на живот е с 0.5% спрямо предходното тримесечие на 2013 г.

Основните индикации за задържането на ценовите нива бяха очертани още след второто тримесечие на 2013 г., когато се отчете реален спад, така че по-ниските темпове на нарастване на издръжката на живота бяха очаквани. За тази тенденция съществен принос имат поетапното намаление на цените от началото на годината на административно регулираните стоки като: електроенергия (с 11.1%); топлоенергия (с 10.5%); природен газ (с 5.3%).

При тези тримесечни изменения средногодишната стойност на издръжката на живота достигна до 564,26 лв. и отчита нарастване спрямо предходната година от 1.6%. Средногодишният темп на нарастване се дължи основно на поддържането на по-високи ценови нива на годишна база през първото полугодие на изминалата година, независимо от факта, че по тримесечия се наблюдават относително стабилни цени, с тенденция на леко покачване през първото и леко понижение към края на второто тримесечие.

Нарастването на издръжката на живота за последните 5 години е с 21.9% (при база 2008=100). Това означава, че от началото на икономическата криза издръжката на живота в стойностно изражение се е увеличила с над 101 лева на лице от 4-членно домакинство. Паралелно с това, през този период се наблюдава слаб ръст на доходите, нарастване на безработицата и съкращаване на заетостта. На фона на тази картина всяко по-нататъшно задържане на цените или дори спад на някои от тях няма да промени статуквото на домакинствата и да ограничи процеса на обедняване. Освен това, свитото потребление е водещ фактор за спада на производствените цените и ако тази тенденцията се запази продължително, ще доведе до спад на икономическата активност, до фалити на фирми и освобождаване на персонал.Един от начините, с които може да бъде пречупена тази тенденция, е стимулиране на потреблението.

Темпът на нарастване на средните стойности на издръжката на живота има различни измерения за отделните стокови групи. Ръстът при цените на хранителните стоки е с 2.9% спрямо предходната година, докато при нехранителните стоки се наблюдава значително по-нисък ръст от 0.3%.

През четвъртото тримесечие на 2013 г. издръжката на живота нарасна с 0.5%, като при хранителните стоки е с 0.7%, а при нехранителните – с 0.3%. През последното тримесечие на годината ценовите нива свидетелстват за леки колебания нагоре и трендът се обръща, след като през последните две тримесечия се наблюдаваше низходяща тенденция. Основната причина за това е сезонният характер на някои хранителни стоки и особено на пресните зеленчуци.

Границата на бедност през 2013 г., (базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване), е 214 лв. и отчита ръст спрямо предходната година с 1.9%. В сравнение с 2008 г. се наблюдава темп на нарастване с 18.2%.

През четвъртото тримесечие на 2013 г. границата на бедност достигна 213,75 лв. на 1 лице, което показва ръст от 0.7% спрямо предходното тримесечие. Темпът на нарастване при хранителни стоки за издръжката на бедните е от 1.1%, а при нехранителните стоки – с 0.5%.

Структурният разрез показва, че поскъпването на живота на бедните домакинства през четвъртото тримесечие се дължи на нарастването на цените на някои основни хранителни стоки, характерни за домакинствата с ограничен потребителски модел, като: прясно мляко (2.2%); зрял фасул (6%); малотрайни салами (1.4%); картофи (2.9%).

За измерване на съотношението между необходимите средства за издръжката на живот и на общ доход на лице от домакинството (НСИ), използваме данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи за третото тримесечие на 2013 г.

С общ доход на 1 лице от домакинството до 310 лв. са 41.5% от домакинствата в страната (около 2 млн. 994 хил.). Наблюдава се намаление с 8.8% или с около 288 000 лица спрямо същия период на 2012 г., което основно се дължи на увеличаване на минималната работна заплата от началото на 2013 г.
Под линията на бедност остават около 23% от домакинствата в страната (с общ доход на 1 лице до 214 лв.). В сравнение със същия период на м.г. броят на лицата под прага на бедност се запазват на същите нива, като в абсолютно изражение са около 1 млн. 659 хил. лица.
С общ доход на 1 лице от домакинството от 311 до 565 лв. са 38.5%, това представлява около 2 млн. 777 хил. лица. Техният дял нараства с 6.9% спрямо предходната година или с около 180 000 лица;
Домакинствата с общ доход на 1 лице над издръжката на живот (565 лв.) са около 20%, това представлява около 1 млн. 422 хил. лица. При тази група се отчита нарастванес 8.1% или с около 108 000 лица за годишен период.

От изложените данни може да се обобщи, че близо 80% от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота. Независимо от факта, че под влиянието на увеличението на минималната работна заплата  делът на нискодоходните групи отчита слабо намаление, все още броят на живеещите лица в крайна бедност и лишения се запазва на същите нива. В крайна сметка очерталата се през годината тенденция на трайно задържане и намаление на ценовите нива определено облагодетелства високодоходните групи. Това обаче не може да ни успокоява, защото нарастването на делът на домакинствата с общ доход на 1 лице над издръжката на живота все още е твърде малък, за да повлияе за повишаване на вътрешното потребление, което да издърпа икономиката от стагнация.

Работната заплата, като основен източник на доход през третото тримесечие на 2013 г., в стойностно изражение е 792 лв. и отбелязва ръст от 3.7% за едногодишен период. Средносписъчният брой на наетите лица за същия период отчита намаление с 0.8% (или със 17 979 лица). Продължава тенденцията и през този период нарастването на средната заплата основно да се дължи на свиване на заетостта.

Зад увеличението на средната работна заплата за страната се крият разнопосочни тенденции по сектори и икономически дейности.

В обществения сектор се отчита увеличение на работната заплата с 5.1% за едногодишен период, като намалява броят на наетите лица с 0.7%.
В частния сектор, ръстът на работна заплата е с 3.3%, но намалението на наетите лица е с 0.2%.
Нарастване на броя на наетите лица се отчита в бюджетните организации. За наблюдавания период средносписъчният състав на персонала в бюджетните организации се увеличава с 1.9%, а работна заплата регистрира ръст от 5.6%.

В някои от икономическите дейности се наблюдава обратната зависимост – нарастване на броя на наетите и намаляване на работната заплата. Най-силно изразена е тази зависимост в следните икономически дейности:

Спомагателни дейности в добива – намаление на работната заплата с 27.5% спрямо същия период на м.г., но от друга страна се наблюдава увеличаване на броя на наетите лица с 13.7%;
Производство на дървен материал и изделия от дърво – отчитат намаление на средната работна заплата с 2.6% и ръст на наетите с 2.8%;
Производство на електрически съоръжения – съответно спад на средна работна заплата с 1.2% и ръст на наетите със 7.8%.;
Пощенски и куриерски дейности – намаление на средна работна заплата с 5.9% и ръст на наетите с 2.2%;
Издателска дейност – намаление на средна работна заплата с 3.9% и ръст на наетите с 1.1%.

Запазва се високата степен на поляризация на доходите от работна заплата, като съотношението между най-ниския размер (398 лв.) и най-високия (2561 лв.) е 6.4 пъти. В сравнение спредходното тримесечие тази диференциация продължава да се задълбочава (6.2 пъти).

Наетите на пълно работно време с брутна работна заплата под 75% от средната за страната са около 27%. Това означава, че повече от 611 хил. от наетите у нас са ниско платени работници, при това при абсолютно най-ниски равнища на доходите от труд (в диапазон от 398 лв. до 629 лв.). Водещи в класацията са работниците в отраслите шивашка, текстилна, обувна и кожарска промишленост, ресторантьорство, социални дейности, обслужване на сгради и озеленяване, селско и горско стопанство.

На минимална работна заплата при пълно работно време към края на септември 2013 г. са наети 192 934 лица, или 8.5% от всички наети. Наблюдава се увеличение на наетите на Минимална работна заплата с около 62 416 лица в сравнение със същия период на предходната година.

Въпреки увеличението на минималната работна заплата с 6.9% спрямо предходната година, сравнителният анализ на европейско равнище показва, че по размер България продължава да заема последно място в ЕС-28. Наблюдава се широка вариация 1: 12 между държавите - най-ниската стойност е 159 евро в България, а най-високата е 1874 евро в Люксембург.

Измерена като съотношение от средната работна заплата за страна, позицията на България е отново към края на класацията. Най-високо е в Гърция (50.1%, 2011), Словения (50%), Турция (50%, 2010), Франция (47%, 2011), Люксембург (46.9%) и Малта (46.8%). За България нивото на съотношението между минимална и средна работна заплата през 2012 г. е  36.4%, а през третото тримесечие на 2013 г. е 39.1%.

Основните макроикономически параметри, сравнени с европейските равнища, не дават индикация за значителен напредък на родната икономика.

Данните за нарастването на БВП през третото тримесечие показват, че дори и при ръст от 0.7% на годишна база, България е по-скоро в средата, отколкото сред водещите страни по икономически растеж. През този период икономиката на ЕС-28 нарасна едва с 0.1%, но България значително изостана от ръста на Румъния (+4.1%), Латвия (+3.9%), Литва (+2.3%), Унгария (+1.6%).

По ниво на безработица от 12.9% (през ноември 2013 г.) България се нарежда на 7-мо място в класацията сред страните членки, отчитащи най-високите равнища на безработица. За сравнение равнището на безработица за ЕС-28 е 10.9%, като най-ниски нива са регистрирани в Австрия (4.8%), Германия (5.2%) и Люксембург (6.1%).

Индексите на цените на производител в промишлеността са важен показател и ориентир за предстоящото движение на потребителските цени. България отново се нарежда на едно от първите места с най-голям спад на цените на производител (през месец ноември 2013 г.) от 4% на годишна база, докато в ЕС-28 спада е с -1%.

На фона на плахия икономически ръст, високите нива на безработица, слабия инвеститорски интерес, дефлацията, се очаква и през 2014 г. да продължи трудният процес за устойчивото възстановяване на страната ни от ефектите на икономическата криза. Икономически обосновано е да се стабилизира икономическата ситуация чрез адекватно увеличаване на доходите и социалните плащания. Да се приложат политики по отношение на „ниско платените работници”, насочени към повишаване на нетните им доходи с въвеждането на необлагаем минимум. Безспорно това са мерки, които биха довели до стимулиране на потреблението, а по-високо потребление означава възобновяване на икономическата активност и създаване на нови работни места.