Да приложим френската практика

Не е тайна, че основният препъни камък пред крупните инфраструктурни проекти в България е отчуждаването на терените. Процедурата е мъчителна и дълга и не един и двама чуждестранни предприемачи са се отказвали от инвестиции у нас, изправяйки се пред бетонната бюрократична стена. Най-пресният пример, който напомня за проблема, е Северната скоростна тангента.

В момента у нас цената на терените за отчуждаване се определят от този, който отчуждава и то след като е направено обжалване. Процедурата трае повече от година, припомниха от Камарата на строителите в България (КСБ) и предложиха да се приложи френската практика. Тя предвижда терените да се отчуждават от строителя в зависимост от строителните етапи. Друга добра практика, която може да се заимства, е цената на земята да се определя от административния съд на база средна оценка в района на сключените сделки в продължение на една година. Проблемът тук обаче е, откъде ще се вземе тази цена – от офертите за продажба или от реално сключени сделки на база нотариални актове. Другият въпрос е как ще се определи цена на земя, в чийто район наскоро не е имало реализирани покупко-продажби. След кризата чуждестранните инвеститори напуснаха страната, а местните се въздържат от подобни вложения.