Най-честата схема за имотна измама

При придобиване на собственост върху недвижим имот, е важно купувачът да обърне сериозно внимание върху няколко проблема, които набраха голяма скорост в последно време.

Най-честата измама остава продажбата на недвижим имот от продавач, който не е собственик на продавания имот и представя подправени или фалшиви документи за собственост. „Затова купувачът трябва да провери и да се увери в собствеността на дадения имот, които желае да закупи, предмет на сделката. Забелязва се тенденция в нарастването на този род измами”, коментира за Факти.бг нотариус Стилиян Тютюнджиев.

При сделка с имот, на който документите за собственост датират след 1998 г., проблемът не е толкова голям, защото с въвеждането на електронния достъп до имотния регистър (който е публичен), заинтересованата страна може да провери историята на имота, наличието на тежести/права на трети лица и т.н. директно от своя компютър, както може да провери истинността на предходния акт и историята на имота при съответния нотариус, издал предходните актове.  За периода от 1991 г. до 1998 г. за вписани нотариални актове може да се направи справка от електронен регистър в Службата по вписване, по местонахождение на имота.

Проблемът идва със старите нотариални актове и преписите на такива преди 1991 г. Представят се пред нотариуса на пръв поглед напълно валидни нотариални актове и преписи. Електронният достъп до имотния регистър обхваща периода на сделки с недвижими имоти от 1998 г. до сега. „Следователно, ако клиентът иска да купи дворно място в гр. София, на което документите датират преди 1998 г. или преди 1991 г., например от 1973 г., трябва да изиска от нотариуса, който е избрал по сделката да провери-направи справка, да свери/сравни представения му „стар” нотариален акт с екземпляра подвързан в томовете съхранявани в Службата по вписване, по местонахождение на недвижимия имот. Също да направи справка и в азбучния указател, воден от Службата по вписване, по местонахождение на недвижимия имот, от която да се установи дали прехвърлителят наистина е участвал по въпросната сделка, от която черпи правата си. По този начин със сигурност може да се установи дали представения от продавача документ за собственост е истински и не е фалшив. Ако се установи някакво разминаване с представения от мнимия собственик документ за собственост с подвързания екземпляр в Службата по вписванията, сделката купувачът трябва да се откаже от сделката”, обяснява нотариус Тютюнджиев.

В София са в оборот десетки запустели дворни места, за които са направени фалшиви нотариални актове и те циркулират в оборота. Купувачът трябва да изисква цялостна проверка на цялата история на имота, когато продавачът се легитимира със стар нотариален акт.