Какво точно предвижда Законът за брокерите

Проектът на Закон за брокерите на недвижими имоти беше официално обсъден на среща организирана от Националното сдружение „Недвижими имоти” (НСНИ) и представители на Народното събрание, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, работодателски и браншови организации. През по-голямата част от 2012 г. за него само се говореше, но проектът беше официално качен на интернет страницата на НСНИ преди броени дни.

Основните моменти в проектозакона

В проекта е записано е, че „брокер” е агенцията за недвижими имоти, а „агент” е брокерът, посредникът. Тази промяна на наименованията ще обърка наложените през последните 20 години в обществото разбирания за това какво е агенция за недвижими имоти и брокер.

Законът, ако бъде приет, във вида, в който е изготвен, предвижда и всички агенциите за недвижими имоти задължително да имат застраховка „Професионална отговорност”, като минималните прагове се определят от Камарата на брокерите на недвижими имоти.

Друго изискване към брокерите е след всеки оглед на имот, който им е бил предоставен за продажба или отдаване под наем, да се изготвя протокол, който задължително се подписва от клиента или негов представил, и който протокол става неразделна част от съответния договор.

Договорът, който агенциите за недвижими имоти сключват за ексклузивни права за продажбата или отдаването под наем на даден имот, не може да бъде за срок над една година. Също така агенция, която няма подписан договор със собственика, не може да продава имота му.

В проекта също така е записано, че: „минималното възнаграждение за различните видове брокерски услуги се определя от Наредба за минималните цени на услугите, която се издава от Министерски съвет, по предложение на Националната камара на брокерите”.

Основното изискване към лицата, които искат да упражняват тази професия, трябва да има валидни документи за придобита трета степен на професионална квалификация „Брокер недвижими имоти”.

Пропуски в законопроекта

От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) възразиха срещу част от тестовете. „Направи ми впечатление, че се говори за минимални възнаграждения, което за мен е явно противоречие с Директивата за услугите във вътрешния пазар. Също така не е ясно как дейността би се извършвала от брокери, които са получили право да извършват такава дейност в друга държава членка на ЕС. Директивата за услугите разглежда два случая – на временно предоставяне на такива услуги и на установяване, т.е. как ще бъде подходено към лице от друга държава членка, което желае да извършва постоянно тази дейност в България”, поясни Силвана Любенова - началник Дирекция „Техническа хармонизация и потребителска политика” към МИЕТ.

От Камарата на нотариусите и Българската търговско промишлена палата одобряват приемането на подобен нормативен акт. Присъствалите на срещата народни представители също подкрепят подобен законопроект, но ако той не бъде внесен в Народното събрание до края на февруари, вероятността да бъде приет от този парламент е минимална, а е необходимо да бъдат прецизирани още текстове, което ще отнеме време. Така на практика, най-рано през есента може да се очаква посредническата дейност да бъде официално регламентирана.

От НСНИ припомниха, че законопроектът се подготвя близо четири години от работна комисия към Сдружението. Подобни нормативни актове има в редица европейски държави като Кипър, Дания, Финландия, Норвегия, Швеция, Обединеното кралство, Франция, Португалия, Италия.

„Основният мотив за създаването на такъв закон не е желанието да се затвори пазара за определен брой фирми или да се създаде картел. Водени сме от големия обществен интерес, тъй като знаете, че темата за измамите с недвижими имоти, за непрофесионалното отношение на брокерите, за накърняване на интереса на потребителите на нашите услуги, се коментират почти всеки ден и винаги, когато става въпрос за имотни измами, упреците първоначално са насочени към брокерите на недвижими имоти. Ние сме се водили не само от интереса на бранша, който отдавна се стреми да има някаква ясна регламентация и лоялна конкуренция на работа, но и от интереса на потребителите на тази услуга”, подчерта още веднъж Лъчезар Искров, заместник-председател на УС на НСНИ.