Тазгодишният ремонт на язовир „Бели Искър“ струва 12 млн. лева

В изпълнение на концесионния договор през миналата година се взе решение за извършване на ремонта на яз. “Бели Искър”. Той е разделен на два етапа - първият е намаляване до минимум на течовете през стената (който вече е факт), а вторият е укрепване на нейната устойчивост. Още преди започване на концесията по задание на общината “Енергопроект” подготви разработки по тези проблеми.За търга, обявен от “Софийска вода” АД за изпълнители на ремонта на язовира бяха поставени няколко условия. Едно от тях бе кандидатстващите фирми да са с оборот над 22 млн. лева. Стана ясно, че

българските фирми не можеха
да отговорят на това изискване. Затова те потърсиха начин да се обединят със свои чужди колеги. На търга се явиха 4 консорциума, но всички имаха пропуски в документите и не можеха да бъдат класирани.
Участващите сдружения бяха избрали за свой подизпълнител швейцарско-италианската фирма “Карпи”, която има патента за използването на синтетичната геомембрана за хидроизолация на стената. Заради нередовната документация на конкурентите не можа да се избере фирма за изпълнител. Тогава те се опитаха да направят консорциум помежду си. Съществуваха рискове да не може да се започне ремонта на яз. “Бели Искър”. В крайна сметка бе избрана чехската “Хидропол”, дъщерната фирма на “Карпи”. Тя има своя дирекция в София - “Хидропол-България”. Чехите направиха консорциум с португалската фирма “Техносол” и българската “Станилов”, с който през май “Софийска вода” АД сключи договор. Веднага след подписването му започнаха ремонтните работи. Имам опит в хидротехническото строителство и изразих известни опасения, че изгубихме повече от месец- месец и половина ценно време. Строителният сезон високо в планината, където се намира и язовирът е между 5 и 6 месеца. Искам да отбележа перфектната работа на хората от фирма “Станилов”. На практика нейният собственик Г. Станилов беше двигателя на строителството. Финалната фаза на тазгодишния ремонт бе полагането на геомембраната върху стената, извършено от чехски и италински работници на “Хидропол”.
След 1986 г. язовирът попада в

зона на сеизмичност от 9-та степен
и на практика с повишаване на общата устойчивост на стената ще се решат проблемите, възникващи при сеизмично натоварване. В момента и без сеизмична активност в основата на стената се появява опън.
С оглед на това всички да спят спокойно специалисти от УАСГ препоръчаха по-ниска кота на напълване - 18,7326, която лишава годишно язовира от 5 млн. куб. м завирен обем и около 18 млн. кубика преработен. В УАСГ е направен и модел какви щети ще има при евентулно разрушаване на стената.
Още преди концесията в проекта на “Енергопроект”, който предполагам, че до две години ще бъде реализиран, се предвиждаха 6 варианта за укрепване на стената. Те се разглеждат като варианти, в които стената ще бъде надградена с 2 метра. Това няма да доведе толкова до завишаване на сметката, колкото до големия ефект - ще се завирят още 2 млн. куб. м вода и ще се урегулират 8 млн. кубика. Един от вариантите предвижда укрепване посредством железобетонни контрафорси (или в комбинация с валиран бетон) с оглед избягване на опънни напрежения във фугата на стената. Друго решение е сухата страна на стената да се затежи с насип с обем от 400 хил. куб. м. Лошото обаче е, че в района няма кариера. Яз. “Бели Искър” се намира в защитена зона и няма да се разреши добиването на камъни. Задълженията на концесионера са до края на 2004 г. да бъде решен въпросът с проучването и проектирането на втория етап на ремонта.
По проект цената на ремонтните работи извършени през това лято е 10 млн. лв без ДДС. Преди време на семинара на общината в гр. Сандански се заговори за 16 милиона, което предизвика големи спорове. В случая става въпрос за 4 млн. лв, предвидени за обслужване на заема. Те не могат да бъдат включени в преките разходи по ремонта на язовира. Ще се търси начин

те да бъдат върнати от общината
на “Софийска вода”. Ние имаме нерешени взаимоотношения с Националната електрическа компания. Те също ползват водата преди тя да дойде в столичната водопроводна мрежа.

Васил ТАШЕВСКИ
[email protected]