Прокуратурата внесе отново обвинителен акт срещу Христо Бисеров

Софийска градска прокуратура внесе отново обвинителен акт срещу Христо Бисеров – бивш заместник председател на 42 – то Народно събрание и председател на Комисията по правни въпроси, след като изпълни дадените от Софийски градски съд указания в разпореждането за връщане на делото на прокурора, съобщиха от Прокуратурата.

Бисеров е предаден на съд за извършени три умишлени престъпления – за избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, за нарушаване на Валутния закон относно задължението за деклариране на сделки с валутни ценности, извършено при условията на продължавано престъпление и за затаяване на истина в писмена декларация по чл. 4 ал. 2 от Закона за публичност на имущество на лица, заемащи висши държавни длъжности, подадена пред Сметната палата.

В подадената на 5 март 2013г. пред ТД на НАП София годишна данъчна декларация за 2012г., Христо Бисеров, като местно физическо лице е декларирал дължим по Закона за данъците върху доходите на физическите лица данък в размер на 8 376,75 лв. Същият е формиран от начисления и платен от него данък върху доходите от трудовото му правоотношение като народен представител и от наем на недвижимо имущество. В декларацията, Бисеров затаил истина, като не включил в данъчната основа за 2012г. доходи,  подлежащи на облагане с данък. С това си имущество той се разпоредил в полза на доведения си син Ивайло Главинков, нареждайки на 12 декември 2012г. два валутни превода от собствените си сметки в евро и щатски долари в банка в Женева, Швейцария. В хода на разследването е установено, че дължимият от Бисеров данък е в размер на 34 055, 00лв. С действията си той е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - в размер на 25 678,25 лв., явяващи се разликата от дължимите 34 055,00 лв. и декларираните 8 376,75 лв.

Престъплението  за избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери е извършено в периода 5 март 2013г. – 30 април 2013г. в гр. София и за него се предвижда наказание лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

В периода 1 януари 2013г. - 31 март 2014г. при условията на продължавано престъпление Христо Бисеров е нарушил и задължението си по чл. 10 ал. 2 от Валутния закон и чл. 12 ал. 1от Наредба № 27/2003г. за статистиката на платежния баланс, приета с решение на Управителния съвет на БНБ за деклариране на сделки с валутни ценности. Не е подал пред БНБ статистически форми и не декларирал сумата на вземанията си от чуждестранни лица, надвишаващи левовата равностойност на 50 000 лв., с които е разполагал в периода 1 януари 2012г. - 31 декември 2012г. - 314 529 щатски долара, с левова равностойност на 471 752,61лв. и 82 515,39 евро, с левова равностойност 161 387,07 лв. и в периода 1 януари 2013г. - 31 декември 2013г. - 34 676,80 евро, равняващи се на 67 821,92 лв.

Христо Бисеров не е декларирал пред БНБ и извършените от него разпореждания с тези суми – наредените на 12 декември 2012г. парични преводи по сметки на доведения си син Ивайло Главинков в банка в Република Македония. Извършените сделки с валутни ценности са в особено големи размери, с обща левова равностойност 700 960,60 лв.

За престъплението за нарушаване на Валутния закон относно задължението за деклариране на сделки с валутни ценности, извършено при условията на продължавано престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години или глоба в двойния размер на предмета на престъплението, както и отнемане на предмета на престъплението в полза на държавата.

Данните за наличностите по сметките си в банка в Женева в различна валута –314 529 щатски долара и 82 515,39 евро, Бисеров не е декларирал и в подадената на 25 март 2013г. в гр. София пред Сметната палата декларация по Закона за публичност на имущество на лица, заемащи висши държавни длъжности. Така като лице, заемащо висша държавна длъжност – народен представител той е затаил истина относно имуществото си.

За престъплението  за затаяване на истина в писмена декларация по чл. 4 ал. 2 от Закона за публичност на имущество на лица, заемащи висши държавни длъжности, подадена пред Сметната палата се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.