Обявиха мотивите за оправдателната присъда за аферата „Костинброд”

Бившият главен секретар на Министерския съвет (МС) Росен Желязков не само не е извършил престъпление по т.н. афера "Костинброд", а в хода на делото срещу него безспорно се е доказало, че си е свършил работата. Това става ясно отмотивите на съдия Ани Захариева от Софийския градски съд (СГС) към присъдата, с която Желязков беше напълно оправдан на 15 април. По-късно и прокуратурата отказа да я протестира, и тя влезе в сила, съобщи "Правен свят".

СГС обяви мотивите за оправдателната присъда на единствения обвиняем за аферата „Костинброд”. Обяснението идва повече от шест месеца след взимането на решението.

Обвинението срещу Желязков беше за престъпление по служба, защото не е изпълнил служебните си задължения с цел да набави облага за печатницата "Мултипринт". Желязков не упражнил контрол върху дейността на чиновниците от правителството по отношение на изпълнението на задълженията на печатницата по договора ѝ с кабинета от 27 април 2013 г. за изработка и доставка на 8 343 000 броя бюлетини за гласуване.

Прокуратурата твърдеше, че със сключения от Желязков договор с "Мултипринт", той е имал задължения да контролира изпълнението, посредством подчинените си, които обаче също бездействали.

На първо място съдът посочва, че въпросният договор не може да е източник на служебни задължения на длъжностно лице, защото такъв са само изискванията на службата, установени в нормативни актове. Освен това в договора било посочено, че възложителят има задължение да приеме изпълнението, да заплати цената, да не разпространява информация, предоставена от изпълнителя, имаща характер на търговска тайна, и да предостави предпечатна подготовка на бюлетините в съответствие с техническите спецификации. Всичко това е било изпълнено, а в друга текст от договора се казва, че "възложителят има право да упражнява текущ контрол и да дава задължителни указания по изпълнение на договора".

"Това означава, че упражняването на текущия контрол не е задължение, такова каквото е задължението например да бъде приета извършената работа, ако тя е правилно извършена, или да се заплати цената по договора, а право, което съответно може да упражни възложителят при извършване на собствена преценка за необходимостта", се посочва в мотивите на съда.

Съдия Захариева изрично посочва, че не само няма доказателства за служебно бездействие от страна на Желязков, а дори напротив, "налице са безспорни доказателства за осъществен ежедневен контрол и отчетност". По делото е доказано, че няма бездействие и от страна на служителите на Желязков, които били информирани ежедневно за печатането на бюлетините.

"Посочените обстоятелства налагат извод, че подсъдимият Желязков е осъществявал необходимия контрол в съответния обем във всеки етап по изпълнение на всички дейности на отдела, свързани с подготовката на изборите, включително е бил уведомяван с текущи доклади за периодиката на изпълнение, като част от докладите са представяни и в Изборния граждански борд, чиито заседания са били публични", се казва още в мотивите.

Обвинението твърдеше, че от действията на Желязков са настъпили немаловажни вредни последици – "възникнали са обществени нагласи, довели до недоверие от страна на значителна част от българските граждани към изборния процес и правилното и законосъобразно функциониране на органите на държавна власт в Република България".

В тази връзка пък в мотивите на СГС пише, че "посочените последици са свързани с последващо поведение от страна на медии и дезинформацията на обществото, включително и чрез непрецизни политически изявления".

Истерията около печатницата в Костинброд започна в деня за размисъл преди парламентарните избори на 12 май 2013 г. Сигнал за хиляди бюлетини, подготвени за фалшифициране на вота подаде първо тогавашната депутатката от БСП и днешен омбудсман Мая Манолова, а случаят бе оповестен от бившия журналист, днес евродепутат, Николай Бареков.