Българите първи по източване на банкови карти

Най-сетне и България попадна на първо място в международна класация. Тази обаче не е свързана с нищо положително. През отминалата 2013 г. най-добритe в скиминг кражбите са българите. Това сочи доклад на компанията „Веризон Комюникейшънс“, която е провела разследване в 95 страни.

Престъпниците, занимаващи се със скиминг - кражба на данни от банкови карти чрез подправяне на клавиатурата на банкомати и четци по бензиностанциите - сега използват безжична технология, пише „Блумбърг“, позовавайки се на данни от доклада.

Докато кибер-престъпниците са известни с кражбата купища информация, заобиколени от удобствата на уютния си дом, самите обири  изисква много физически усилия на място. Така например, крадците трябва да посетят определения от тях банкомат и да инсталират фалшива клавиатура, на които потребителите да предоставят информация за картата.

Тогава измамници трябва да обработят данните. Това обикновено се прави, като се върнат на мястото на престъплението, за да деинсталират фалшиви клавиатури. Всичко това трябва да се направи, без да привлече вниманието от работници, клиенти или някой случаен минувач.

Сега обаче, хакерите използват модерни методи, чрез използване на интернет връзки, за да изпратят данните чрез електронна поща и текстови съобщения, преминаващи хиляди километри или дори прекосяващи морета и океани. . Всичко това дава нов тласък на тези измами, пише още „Блумбърг“ и прогнозира ръст на кражбите на пари от банкови карти през следващата година.

През 2013 г. повечето извършители на скиминг измами са били от България, следвана от Армения, Румъния, Бразилия и САЩ, според доклада на "Веризон", проучила 130 инциденти от миналата година.

Според доклада рязко нараства хакерството за шпионски цели, а хора и правителства от Източна Европа играят все по-голяма роля в тези дейности. Шпионските пробиви, проследени обратно до страната, от която са извършени през 2013 г., се приписват на граждани на Китай и други източноазиатски държави в 49% от случаите. Страни от Източна Европа, обаче, особено рускоговорящи държави, са заподозрени за изходна точка от 21% от атаките, сочи проучването.