"Херкулес" или приключенията на нацепения батка

Ако сте момче отраснало в условията на политически преход в някое от по-забутаните столични предградия със сигурност  е имало етап от живота ви, в който сте искали да станете "нацепен батка", който вместо с палачинки  закусва с як зоб. Ако все пак сте успели да станете такъв,  „Херкулес“ определено е вашият филм. Не се съмнявам, че много момчета,  ще точат слюнки и ще сънуват мокри сънища с тялото на Дуейн Джонсън. Просто всеки прохождащ стероиден гъзар-тежкар си мечтае за телосложението на Скалата в този филм.

Не искам да звуча все едно имам нещо против мускулестите мъже. Уважавам хората, които блъскат във фитнеса,  докато аз си изяждам петте понички, обилно поръсени с пудра захар за закуска, но когато вените ти са на път да изскочат от раменете ти, е тогава вече има нещо гнило в цялата работа. Та Скалата определено си е припомнил своите силни дни в кеч индустрията и е прибегнал до „малко“ химия, за да заприлича на Херкулес. Естествено това е добре за филма, тъй като със сигурност доста гологлави младежи ще искат да разберат до къде е стигнала  еволюцията в производството на анаболни вещества, а във филма чичо Дуейн определено е ходещо рекламно платно на тази индустрия.

Да приключим с лиричните думи за физическата форма на Скалата  и да минем към самата лента. Както знаете това е вторият филм за Херкулес през тази година. Напоследък Холивуд е разтресен от някаква мания по гръцката митология, на която измисля нови версии, сюжети и образи. Това естествено е заради огромния потенциал към създаването на феерия от специални ефекти и голи тела. Сигурно се питате по-добър ли е „Херкулес“ от „Легенда за Херкулес“. Отговорът е абсолютно да.

Истината е, че докато гледах „Херкулес“, аз се забавлявах. Признавам си, убийте ме, забавлявах се. Реално във филма има постоянно действие, което ви кара да го следите внимателно. Сюжетът естествено е плосък и общо взето представлява причината за това едни  хора да започнат да си отстраняват крайниците. Реално по-голямата част от времето в лентата преминава в това Дуейн Джонсън да си показва пресата и бицепсите, докато избива орди от варвари. Големият плюс на лентата е, че наистина може да ви държи вниманието до своя край. Това е старомоден екшън, който няма претенциите да се превърне в класика, а просто иска да хвърли на екрана достатъчно много кофи червена боя и компютърни ефекти, за да направи достатъчно пари, че да може да да има продължение.

Реално филмът се старае да ви представи една алтернативна митология. Цялата идея се състои в това, че Херкулес не е никакъв син на Зевс, свръхчовек или нещо такова. Той си е обикновен главатар на шайка от наемници, която просто чака някой да й предложи малко пари за някое друго мъничко клане. Естествено Херкулес си е нацепен батка, който ако се наложи, може да събаря цели статуи и да изтръгва железа от каменния под. Оказва се, че всички легенди за 12-те подвига и неговото божествено потекло всъщност са измислени от неговите другари по съдба, за да могат да изстискват повече пари от закъсалите владетели. Определено историята има интересен замисъл, като непрекъснато ни се представят случки  за някакви чудовища, които всъщност се оказват обикновени хора. Кентаврите са обикновени ездачи, които погледнати под ъгъл приличат на свързани с конете си, а хидрата са банда главорези, носещи змийски маски. Естествено няма как да не ни бъде показана сцена в която Херкулес се бие с чудовището хидра, тъй като тя трябва да влезе в трейлъра и да привлече младежката аудитория, зажадняла за грозни чудовища. Цялата концепция може да бъде определяна за оригинална, ако не бяхме гледали няколко подобни до този момент.

Като цяло лентата проследява поредния геройски куест на Херкулес, който поема със своята банда да защитава Тракия, която е нападната от варварски орди. Естествено имаме внезапен обрат, в който се оказва, че варварите всъщност са готини, траките не чак толкова, а Херкулес трябва да пречупи същината си на нацепен тарикат и да се превърне в истински герой. Всичко звучи предвидимо, но всъщност е направено интересно. Имаме интересна банда от образи, един от които постоянно предсказва собствената си смърт, друг който ближе кръв от разложени трупове и трети, който просто иска да изкара бързи пари и да си бие камшика към Черноморието. Предложени са ни стандартните плоски шегички, които на моменти са дори забавни и класическата гама от мускули и оръжие.

„Херкулес“ си е типичния филм от типа мъжка касапница, в която летят крайници и мечове. Изненадващо в него няма много гола женска плът. Присъствието на такава се изразява в разголеното седалище на Ирина Шейх и голите кореми на няколко мургави танцьорки. Очевидно продуцентите са решили да заложат на мъжка груба сила, която да впечатлява самотните дами, които да имат предмет за размисъл в своите безсънни нощи. Чисто режисьорски  Брет Ратнър е свършил прилична работа, успявайки да хване духа на една по-мрачна древна Гърция. Голямата битка във филма е доста добре направена, като в нея дори има вкарана известна стратегическа логика. Този път нямаме някакво анархично меле, а битка, в която е заложен добре изпипан замисъл. Специалните ефекти естествено са на ниво. То те ако не са, кое да е. Трябва да се отчете и това, че в този филм са прилично захванати и 3D ефектите, като в този случай има смисъл да се разделите с няколко лева в повече, за да нахлупите специалните очила. Чисто визуално „Херкулес“ е атрактивна за гледане лента, която определено хваща вниманието. Естествено може да се иска доста повече, но поне създателите на лентата са се напънали да измислят нещо за 3D екрана.

И тук идва въпросът за актьорското превъплъщение на Дуейн Джонсън. Добре ли играе този човек, ще вземе ли най-накрая „Оскар“ или ако може награда в Кан. Естествено на него му дреме на бицепса за тези награди. Скалата си е кечист, който си е ограничен като актьор. Общо взето играе еднотипни роли, които му прилягат на натюрела и мускулатурата. Няма как да му се отрече обаче, че има някаква неестествено силна харизма. Общо взето на Дуейн не му е нужно чак толкова да играе, колкото да присъства в самата лента. Той има всичко необходимо за да бъде Херкулес. А за да бъдеш Херкулес ти са нужни големи бицепси и готина усмивка. Иначе както знаем тази роля не предполага кой знае какво актьорско превъплъщение, освен това да размяташ голям чук над главата си и да ревеш като ненормален.

Със сигурност всички се чудят и какво е произлязло от толкова широко прокламираното участие на манекенката Ирина Шейх в лентата. Общо взето тя беше представяна като втората звезда на филма след Скалата. Ами нейното участие реално се изчерпва в точно 30 секунди и едно изречение. Е това вече е впечатляващ дебют. Гаджето на Роналдо казва едно здрасти на Херкулес, прегръща го, съблича си полата и умира. Класика в жанра. Ще ви разочаровам с това, че тя дори не си показва телесните форми във филма. Има само едни две секунди, в които и се вижда дупето, за което не е много сигурно, че е нейното. Продуцентите на филма, обаче със сигурност, ще осребрят нейното участие в лентата, след като множество воайори ще запълзят към кино салона, надявайки се, че ще видят кака Ирина по без горнище и натисната от масивната фигура на Дуейн Джонсън. Такова нещо няма, така че те ще си останат на сухо. Иначе доста добре планиран ход на хората зад лентата.

Общо взето „Херкулес“ е един наистина забавен филм. Той просто е способен да ви задържи вниманието към екрана за около час и половина. Естествено, ако сте фитнес маниак, ще ви предложи и много материал за мокри мечти по огромните гърди и ръце на Скалата. Все пак, ако сте решили, че лятото ви е скучно, спокойно може да идете  да гледате лентата и да се разсеете с приключенията на нацепения батка.