"Загубени спомени, намерени мечти"

Това е второ издание на фестивала за съвременно изкуство в малкото селце Старо Железаре, близо до Пловдив. Там, артистите от Полша,  Катажина и Венци Пирянкови, основават Центъра за Съвременно Изкуство и вече втора година инициират  културни събития.

Това е продължение на проекта, започнат през миналата година за обновяване на българското село, намерил интерес сред артистичните среди от града, но преди всичко сред местните хора, които се ангажираха с него над всички очаквания и силно емоционално подкрепяха артистичната атмосфера.

Може да попитате защо фестивалът е в това безлично българско село? А защо не? Каква стойност би имало изкуството, ако не достигне до хората? Изкуство в изолация, изкуство само за артистите, е мъртво изкуство.
Във фестивала вземат участие артисти от Полша и цяла България, както и местни жители, сред които винаги има хора с артистични наклонности. През цялото лято се реализират артистични проекти, срещи, уъркшопове, лекции. Предстои откриване на изложба на 23 август – ще се покажат творби, сътворени през този период,  както и други артистични дейности.

Тазгодишният фестивал е с крачка напред. Целта е по-дълбоко да се вплете в местния емоционален климат и да стимулира творческа активност. Главната идея  на проекта е да усетим и видим елементите на сюрреализма и гротеската от  всекидневния селски живот и да ги изведем до артистизъм, който може да бъде както вдъхновяващ, така и отблъскващ, но винаги представя различна гледна точка.

Желаем да създадем фантастичен микс на тази далечна за градската агломерация действителност, далеч от морализиращите и еднозначни приказки, където доброто побеждава злото, по-скоро потопена в света на абсурда на Франц Кафка и Бруно Шулц. За това хумора и иронията са тук ключови, без морализиране и оценка.

Фестивалът се концентрира също и на характерните за района културообразуващи характеристики. Тук, в специфична среда, съжителстват българи, още от времето на траките, както и роми, които са голяма част от младото селско население.  Поколения наред православни, католици,  мюсюлмани и български евреи живеят в цяла България в многокултурна симбиоза, за която днес много се говори, но рядко се вижда.
Връзката между човека, природата и животните, тук също е ключова. Като у Кафка, след падането на мрака, действителността и животните добиват магичното въздействие на фантастични същества. Хор на чакали, лай на вързани на вериги кучета, на всеки покрив – гнезда на щъркели, стада от кози, кокошки, рояците мухи и комари и бавно пропълзяващите костенурки, тук носят очарованието на един магичен свят.

Старо Железаре от една страна е много екзотично, а от друга – много типично село. Изкусително е, както при италианския режисьор Пиер Паоло Пазолини, да се анализира  човешката природа и нейните жизнени нужди и потребности. Изкусително е да се открият съкровищата, които се крият в загубените спомени и намерени мечти. Селце, в което на пръв поглед нищо не се случва, е кипящ организъм от емоции, желания, радости и фрустрации идващи от контактите с природата, хората, общността и политиката.

Разказите и спомените на хората от Старо Железаре, чиято средна възраст е 60 години, са като прашни перли, за които в своите фантастични разкази пише българският писател Елин Пелин.:
„Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето е винаги било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато се оттече в далечното минало, хората намират на дъното му утаени всичките попаднали съкровища и черпят мъдрост.”

Изкуството не е просто развлекателна индустрия или стока. Hеговaтa роля не се свежда до удоволствие и забавлeние или до утвърждаване на собствени убеждения. Доброто изкуство има амбицията да бъде като огледало на обществото и се развива в атмосфера на жив и съзнателен дебат.
Трябва да търсим това, което ни отличава, а не ограничава. За това, чрез този проект, искаме да покажем  как чрез локални действия, можем да променим света глобално, в името на красотата и любовта.

Катажина и Венцислав Пирянкови – творци в областта на визуалните изкуства, живеят и работят в град Познан, Полша.  Венцислав е завършил художествена гимназия Цанко Лавренов, първи курс живопис HXA в София. Cледващата година получава стипендия за продължение на обучението си в  град Познан, Полша. В трети курс се запознава с Катажина, която току що започва да следва специалност "Промоция на изобразително изкуство". От този момент започва тяхната съвместна творческа кариера. Само след няколко години имат зад гърба си вече множество реализирани проекти и изложби в Полша, България, Австрия, Германия, Италия, Китай и други. Притежават най - голямата частна галерия както и най-реномираната частна школа за визуалните изкуства в града. Катажина освен своята творческа дейност, също е и куратор и арт критик.
От 2013 артистичният дует разширява своята дейност и в България, като основава Център за Съвременното Изкуство в село Старо Железаре. Авторите на проекта се  интересуват предимно от изкуството, което е социално и обществено ангажирано, чрез което реално достигат до обикновените хора, успешно и спонтанно включвайки ги в творческа дейност. Именно поради тази причина, те решават, че село Старо Железаре е идеалното място за реализация на техните творчески визии, идеи. Венци основно се занимава с живопис както и също с контекстуални проекти (site specific projects) и пърформaнси.
Катажина се специализира в области като фотография, видео арт, колаж, концептуални реализации. Техните работи се характеризират с много свежест и оригиналност на местните мотиви и явления, върху които поставят съвременен  отпечатък  в глобални измерения. Тяхното изкуство може да бъде дефинирано определено като пост-сюрреалистично, нео-експресивно, както също и обществено ангажирано.