Автентично ли е Панагюрското съкровище? Ще знаем със сигурност до края на август!

Австрийска фирма, базирана у нас, ще направи нов химически анализ на елементите от Панагюрското златно съкровище, за да се разсеят съмненията, че то е било продадено и от години пред света и у нас представяме копие на реликвите. впоследствие му е направен дубликат. Това каза директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров на специално свикана пресконференция днес. Резултатите от експертизата на компанията „Евротест контрол“, където работят и българи, ще станат ясни до края на август. Това заяви на пресконференция днес директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Австрийска фирма ще направи химически анализ и на отчупена частица от един от ритоните от съкровището, който от 50-те години до днес е съхраняван в Пловдивския археологически музей, не е излизал оттам и автентичността му не се поставя на никакво съмнение, каза шефът на пловдивския музей Константин Кисьов. Елементът - крило на грифон, паднал още при първоначалното обследване на находката. Резултатите от неговия анализ ще бъдат съпоставени с тези от другите 9 съдове на Панагюрското тракийско съкровище.

Според слухове, оригиналните съдове не са в НИМ, а са били продадени, за да покрият разходите за охолния живот на отрочетата на комунистическия диктатор Тодор Живков – Людмила и Владимир. Наследникът на откривателите на златните артефакти братя Дейкови - Пламен Цветанков, който отдавна води съдебни битки с държавата, твърди, че в София се намира дубликат на съкровището, а истинското отдавна е в чужбина.

Според проф. Божидар Димитров, няма професионалист от който и да е музей у нас или от исторически институт, който да изрази съмнение относно автентичността на съкровището – недоверието идвало единствено от непрофесионалните кръгове. Той напомни, че през 1996 г. вече е правен анализ на Панагюрското злато и ако данните от него съвпаднат със сегашните, това категорично ще потвърди автентичността на сервиза.

Той и колегата му Константин Кисьов от пловдивския музей, където се е пазело съкровището от намирането му през 1949 до 1974 г., изразиха увереност, че за фалшификат не може да става въпрос. Според Димитров, точно копие на съкровището е непосилно дори за днешните технологии. Отрече и слуховете, че е подменено, защото други държавни музеи не биха могли да си го позволят, а на частните колекционери би им било отнето.