Из потайностите на първата частна галерия в София

Докато се разхожда със съпруга си в Париж, българката Камелия Минчева става свидетел на следната сцена. Пред една галерия в Матиньон спира луксозна кола и от нея слиза много възрастен господин, който едва се движи. Служителите му помагат да стигне до входа, въвеждат го в залата и го инсталират на фотьойл пред картините... И аз ще съм такава някой ден, казва си тя, защото страстта по изобразителното изкуство вече е обсебила напълно живота й. Години по-късно, през 1990-а, Камелия създава първата частна художествена галерия в новата културна история на София. Първата в България е на Борис Стателов във Варна, от 1988-а, държи да уточни тя.

На 26 октомври нейната галерия „Арт 36“ празнува 24-и рожден ден. „Датата съвпадна с рождения ден на дъщеря ми, но това е чиста случайност. Преди промените беше пълно с клубове, най-вече на единните организации. Аз бях общински съветник от БЗНС и като такава се познавах с кмета на община „Средец“. Когато ОФ клубовете започнаха да се освобождават, аз вече имах идеята да правя галерия. Отидох при него и подадох молба“, връща за Факти.бг лентата Камелия Минчева. И получава помещение – на улица „Раковски“ № 159. След време обаче някогашните собственици го реституират и наемът скача до космически висоти.

След дълги митарства в търсене на подходящо ново пространство през 1992 г. Камелия стига...до мазето на брат си на ул. „Славянска“. То я спечелва с възможността за самостоятелен вход откъм двора и с опцията той да се оформи като свод, защото тя е луда по сводовете. От началото до днес в „Арт 36“ са гастролирали почти всички от най-големите и най-интересни съвременни художници на България – Генко Генков, Димитър Казаков-Нерон, Иван Кирков, Георги Баев, Георги Божилов-Слона, Светлин Русев, Любен Зидаров, Магда Абазова, Цанко Панов, Вихрони Попнеделев, Кольо Карамфилов, Драган Милев-Дари и мнозина други. От двете страни на входа са увековечени най-малко 150 имена на автори, излагали там, но в един момент Камелия престава да ги отбелязва, тъй като губи връзка с калиграфката, която ги изписва. Твърди, че са поне още 50...

Освен уюта на частните галериите в Париж (преди падането на Берлинската стена Камелия и съпругът й Иларион, които са научни работници, имат възможност да пътуват през година в чужбина благодарение на туринг-клуба), има и паметни срещи с български художници, накарали дамата с усет към изящното да пожелае един ден да менажира собствена галерия.

С Генко Генков тя се познава от 1970 г.

Веднъж, докато семейството натиска газта към Витоша, Камелия вижда край Симеоновско шосе Генко да рисува – пролет е, той е сложил боите на кърпа в тревата, лек вятър гали платното му. Спират, тя слиза от колата и му се представя като негова отдавнашна почитателка от изложбите. „Може ли да си купя картина от вас?“, пита го. „Къде живееш?“, отговаря с въпрос той и рано на следващата сутрин позвънява отдолу с картина в ръце. Срещу 150 лева Камелия Минчева става нейна собственичка, а художникът я заклева никога да не я продава. Тя спазва обещанието. А картината с цъфнало дърво, която Генко рисувал край пътя в деня на запознанството им, според собствените му признания отишла в галерията на град Търговище.

Двамата стават големи приятели. „Навремето вкъщи имахме касетки с американски джаз, рок, всичко... Генко знаеше и понякога идваше през нощта: „Пусни ми го!“, и почваше да танцува“, спомня си тя. Докато бил в Париж, Генко миел акварелите си в Сена, което много впечатлявало французойките. Понеже самата тя не е художник, Камелия твърди, че не е наясно какво означава това – по негови обяснения, цялото се топяло във вода, пък каквото се получело...

„В началото не познавах много художници – признава сегашната топгалеристка. - Харесвах Кеазим Исинов, който пресъздаваше по особен начин народните обичаи. Първата ми изложба на ул. „Раковска“ беше неговата“. Той пък припознава себе си в „К“-то – запазения знак на Камелия, и гордо обявява „Това е моята галерия!“. Между другото, в началото тя смята да нарече галерията си на връх К2, но в последния момент, при регистрирането на фирмата, дава името „Арт 36“, включващо годината й на раждане.

Вторият художник, когото начинаещата галеристка иска да покани, е Димитър Казаков-Нерон. Посещава го в Божурище, където е наел цял етаж от къща. Той веднага се съгласява на изложба, но поставя условието тя да се погрижи за рамките на творбите му. Ценителите ги изкупуват. След това

Нерон не иска да прави изложби никъде другаде

По негов вкус Камелия ги озвучава с Жан-Мишел Жар. „Тогава имаше пазар - и сега не е без пазар. Но по онова време моята беше първата галерия, в която се продават картини. Защото от залите на СБХ можеха да купуват само определени хора“, отбелязва Камелия Минчева. Тя не може да забрави как навремето на една обща художествена изложба в СБХ, където било показано и платно, собственост на писателят Ст. Ц. Даскалов, той през цялото време седял на стол до своята картина, за да я пази. На друга изложба пък картини на цяла стена били маркирани със „собственост на А.Л.“, а публиката се досещала, че става дума за члена на политбюро Александър Лилов. С „Арт 36“ и простосмъртните вече можели да придобият някое произведение на изкуството...

Много исках да се запозная и с Георги Баев. Много го харесвах. Сядаше отсреща и обичаше да разказва вицове, сочи Камелия. Всъщност той попада на изложба в галерията й по препоръка на Светлин Русев. Със Светлин пък бъдещата галеристка често се засича в тролея на път за своя научен институт, докато все още работи там като инженер-химик. „Бях много горда, че той се е качил в същия тролей, в който съм аз, даже съм му го казвала - доверява тя. - Нямам самостоятелна изложба с него, не съм посмяла да поискам, но Светлин Русев е участвал във всички изложби съвместно с Цанко Панов, заедно с когото са работили в НХГ“.

Към покойния вече Георги Трифонов Камелия има особено отношение. За пръв път го вижда при майстора на рамки, запознават се след това. Не след дълго съпругът на галеристката си отива от тоя свят, а малко преди това Трифонов е изгубил сина си, който се е самоубил. „За мен той беше най-добрият човек на света, защото просто ме търпеше. След работния ден в галерията на мен не ми се прибираше вкъщи, а той от сутрин до вечер беше на „Шипка“ 6, защото живееше наблизо. На прибиране сядах до него и стоях, докато той стоеше. Беше изключителна близост“, споделя Камелия. Като един вид изкупление за сина си Георги Трифонов иска да изографиса църквата в Пампорово. И прави огромни, чудни картини, но в крайна сметка не спечелва конкурса и те си остават при него.

Преди да се заеме с галерията, Камелия Минчева е имала своите любими художници. Понастоящем всички са й еднакво мили.

Как успява да продава изкуство във време на криза?

„Продаването не е до успяване, то е до художника“, категорична е тя. „В началото канех известни хора, с които бях позната - уж колекционери. Но те не са колекционери от галерия, те предпочитаха да отидат директно при автора. Много от тях издирваха и стари фамилии, бяха ги разучили по адреси – след 10 ноември имаше глад за картини“, обяснява собственичката на „Арт 36“.

Зависи от художника и от времето, уточнява галеристката принципите на търсенето. А понякога си е до случайност и късмет. Когато подрежда изложба на самобитния Марко Монев, не се продава нищо и тя се чувства ужасно неудобно. Накрая обаче идва някакъв сърбин и изкупува почти всички работи. Е, разбира се, иска да му бъде направена „до`бра це`на“, макар че цените и без това са ниски. Оттогава Камелия Минчева на шега се зарича да има специални прайс листи за чужденци, защото те добре знаят колко струва подобно изкуство навън...

Волейболният шеф инж. Данчо Лазаров пък изкупува почти цялата първа изложба на пловдивския вълшебник Георги Божилов-Слона при Камелия. В галерията са приятелката на художника – голямата актриса Катя Паскалева, както и тогавашният държавен глава Петър Стоянов, който е и президент на Българската федерация по волейбол. На следващия ден инж. Данчо Лазаров идва отново, води и свой колега. Оказва се, че Слона е любимият му художник и отдавна е чакал негова изложба, за да може да си купи картини. След време Камелия отива в луксозния офис на инженера, за да занесе покана за друга изложба, и вижда на почетно място на стената – Слона! Приятно е да се увериш, че любимите ти картини са на добро място...

Как галерията на Камелия Минчева държи толкова години високо гарда, докато много други фалират? „Нямам контакт с другите галерии, не знам как е там и не ме интересува. Аз го правя с любов - това ми е животът“, категорична е тя.

Рецептата е обич, но не само към художниците, а към мястото, към началото, към идеята – към всичко. „Но най-вече ми дават криле художниците, когато кажат: колко е хубаво пространството, искам тук да направя изложба. Благодарна съм им, че го казват. Защото ако аз си бях внушила, че е така, а те не го чувстваха, щеше да е лошо. Не го казват заради мен, а заради себе си. Няма да оставят картините си, ако пространството не ги привлича. Тук те ги „виждат“ по-добре, отколкото наредени в своите ателиета“, вярва галеристката.