"Арабеск" представя световната премиера на „Пандора“

„Пандора“ - новият спектакъл на Балет „Арабеск“ е един от най-предизвикателните проекти на трупата от последните 10 години. Това е камерна опера с хореографски сцени по музика на холандския композитор Пол ван Брюхе и българския композитор Петър Дундаков. Един спектакъл на Боряна Сечанова, който изследва съзнанието на съвременния човек като действително вместилище на доброто и злото. Пандора – като наказание, отмъщение или изкупление на моралния хаос.

Спектакълът „Пандора“ е част от концепцията на Балет „Арабеск“ за сътрудничество между български и чуждестранни творци в областта на съвременния танц, музика и визуални изкуства. Сценографията и костюмите са създадени от Никола Налбантов, текстовете на песните са на холандския либретист Берто Рейндерс, преводът на текстовете е на Димитър Кабаков. Спектакълът е подкрепен от европейската културна програма на Performing Arts Fund Nl., финансиран от програма „Култура” на Столична община и се реализира с подкрепата на Министерство на културата,  Продуцентска къща „Креди Арте” и  Boutique Hotel Crystal palace Sofia.

За първи път специално създадената за спектакъла партитура ще се изпълнява на живо от камерния ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров и певиците Цветана Бандаловска – сопрано, Евелина Христова – алт и Даниела Димитрова – контра алт.

В спектакъла „Пандора“ авторите проектират един от най-актуалните проблеми на съвременното общество – превишаването на мярата, престъпването на границите и наказанието, логичен завършек на едно нарушение или ново предизвикателство. Проектът изследва мита за Пандора като рефлексия на мита за Прометей, чиито корени се губят в най-великата криза на човечеството – в прехода на неговото очовечаване.

Спектакълът разказва историята на Пандора в седем картини – Пандора, седемте смъртни гряха и тяхната проекция в нейното съзнание. Пандора – коя е тя?. Защо не я чувахме досега? Приемахме я за даденост....очевидно, но тя не ни обвинява за това. Тя е една от нас смъртните, тя е първата смъртна жена, майката на първото родено дете. За първи път чуваме гласа на Пандора, която разказва на нейната дъщеря своята история -  коя съм аз и за какво съм тук? И докато слушаме тази история, ние осъзнаваме, че Пандора е мислила за своя живот, за своята съдба, за своята вяра. Накрая тя знае, както и ние, че историята не допуска други възможности.

Либретистът Берто Рейндърс е направил цялостно проучване на всичко написано и композирано за Пандора, затова как тя е възприемана от нашето общество през последните 3000 години. Но в това либрето и нашето представление той (и ние) не говорим за тази историческа Пандора.

В нашето представление Пандора не е нито кулминация на написано историческо проучване, нито на самоопределяща се/самозадоволяваща фантазия. Нашата Пандора е жена от плът и кръв, адресираща нас и нашата публика с искреност, достойнство, хумор, понякога непредвидим дори опасно остър, друг път лек, деликатен или топлокръвен и еротичен. Но най-вече Пандора ни е разкрита в неизследвана досега светлина. Тя е внимателно изваяна от разнообразни ключови произведения, контурите й са определени от нашето най-разширено възприятие на Седемте гряха, вътрешният й свят е уловен от смесица от мисли, решения, въпроси и убеждения на творческия екип.

Предлагайки я накрая на публиката с единственото заключение: Пандора е неизбежна.

Композиторът Пол ван Брюхе е едно от най-авторитетните имена в съвременната музика, както в Холандия, така и в средите на европейското музикално общество. През 2001 г е номиниран за най-добър композитор от холандското списание за филмова музика „Skore”, 2004 г. получава наградата Condor de Plaza – Аржентина и наградата „Златен телец” за филмова музика. От 1997 г. до днес е професор по композиция и аранжимент в  Codarts Rotterdam Conservatoire. Дава майсторски класове по филмова музика във Холандската филмова и телевизионна Академия в Dox Barcelona, в Documenta Madrid и в Датския филмов институт.

Композиторът Петър Дундаков завършва философия 1997 г. в Софийския университет  и композиране 2005 г. в Ротердамската музикална академия в класа на Пол ван Брюге. Понастоящем работи в областта на съвременната музика, кино и театър. Участва в множество интернационални проекти в Холандия, Австрия, Литва, Испания и др. През 2009 г. получава наградата ИКАР за театрална музика, а през 2012 г. му е присъдена наградата „Маестро Димитър Вълчев” за оригинална музика от български композитор на спектакъла „Евгений Онегин“. Получава наградата ИКАР - 2014 г. за театрална музика за спектакъла „Дисни трилър“ на Драматичен театър Пловдив.

Боряна Сечанова е автор и хореограф на над 40 балетни и театрални спектакъла на сцената на Национална опера и балет – гр. София, балет “Арабеск”, Народен театър “Иван Вазов”, Държавна опера – гр. Стара Загора, Държавна опера – гр. Варна, Държавна опера – гр. Русе, театър “Пантданс” и др. През 2006,2008 г. е избрана за член на журито на Международния балетен конкурс, гр. Варна. През 1996 получава Първа награда за съвременна хореография на Международния балетен конкурс в гр. Варна. Носител е и на наградата на Софийската община за най-добър спектакъл – за спектакъла “Фауст” през 2003 г. 2004 г. – Награда на град Варна за  най-добър спектакъл – “Дневникът на един съблазнител. Заедно с Цветанка Петкова-Стойнова получават наградата “Кристална лира” за творчески екип за спектакъла “Carmina Burana” през 2006 г.

Пламен Джуров – композитор, диригент, преподавател и общественик завършил Музикалната академия в София с три специалности – пиано; дирижиране,  композиция. Работи  в ДО “Музика” като зам. и Генерален директор и секретар на СБК. Същевременно гастролира в български и чужди оркестри, между които Филхармонията в Мексико, симфоничните оркестри в Хавана, Фленсбург, Сараево, Алжир, Скопие и Ленинградска филхармония.

От 1988г. работи непрекъснато със “Софийски солисти”. Заедно със “солистите” е дирижирал стотици концерти в над 30 държави от Европа, Северна Америка, Япония и Република Корея. Носител е на поредица награди за композиция и дирижиране. Професор е по дирижиране в НМ А „Панчо Владигеров” в София. Той е един от учредителите на поредица нестопански организации, свързани с българското музикално наследство – фондациите «Борис Христов», «Панчо Владигеров», «Петко Стайнов», «Софийски музикални седмици»

Никола Налбантов – сценограф. 2009 г. завършва Национална Художествена Академия, в магистърската програма “Авторски визуален спектакъл” на специалност “Сценография” при проф. Красимир Вълканов.
Професионалният му дебют е в Театър “София” през 2009 със сценографското решение на "Грешният човек” по идея на Александър Рокуел от проекта „Четири стаи”. Автор е на сценография и видео за множество театрални и танцови спектакли - "Скачай", "Карнавал.com", "Дневникът на дракула", проектите на ОСАИК “36 маймуни” - "Протекст", "Праехидно". Има награда от международния конкурс “eDward – The Young Filmmaker’s Award” за 3D филма “…Pricеless…” Носител на Икар 2010 за сценографията на спектакъла “Четири стаи” в Театър “София”.

Цветана Бандаловска (сопрано) завършва Музикалната  академия „Панчо Владигеров” като бакалавър по класическо пеене в класовете на проф. Сима Иванова и именитата певица доц. Христина Ангелакова. От 2001г. е първа солистка на Националната опера, на чиято сцена превъплъщава роли като: Мими в „Бохеми”, Лиу в „Турандот”, Чо-Чо-Сан в „Мадам Бътерфлай” на Дж. Пучини, Маргарита от „Фауст” на Ш. Гуно, Донна Елвира в „Дон Жуан”, Памина във „Вълшебната флейта” на В.А.Моцарт, Елза в „Лоенгрин”, Изолда в „ Тристан и Изолда” на Р. Вагнер, първата българка в ролята на Саломе на българска сцена от едноименната опера на Р.Щраус и много други. Участвала е също в международни фестивали в Унгария, Турция, Швейцария, Русия и Италия. Гастролирала е във Франция, Италия, Испания, Русия, Тайван, Китай, Тунис и др. Лауреат е на редица конкурси: конкурса „Борис Христов” през 2004 г., където получава сребърен медал (златен не е присъден), През 2011г. Министерството на културата награждава Цветана Бандаловска с почетна грамота за принос в развитието на българската култура, а Съюзът на музикалните и танцови дейци й присъжда наградата „Кристална лира” за изпълнението й на ролята на Зиглинде в операта „Валкюра” на Р. Вагнер.

Евелина Спасова Христова – алт завършва средно образование в СМУ „Филип Кутев“ в гр. Котел, специалност народно пеене. Висшето си образование завършва в ЮУ „Н. Рилски“ - Благоевград. В „Мистерията на българските гласове“ пее от 1996 г. И става носител на наградата „ГРАМИ“ съвместно с „Мистерията на българските гласове“, присъдена им 1990 г. В „Ева квартет“ пее от 1997 г. Четири песни на „Ева квартет“ са включени в последното издание на „Мистерията на българските гласове“, издадено от Марсел Селие. Като член на „Мистерията на българските гласове“ и „Ева квартет“ концертира на много места по света – Европа, Азия, САЩ и т.н.

Даниела Димитрова – контраалт завършва средното музикално училище „Филип Кутев” в гр. Котел, специалност „народно пеене”. През 1993г. работи в Държавен Ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев”, и по-късно в  женския народен хор „Мистерията на българските гласове”, където пее и до днес. И е носител заедно с Мистерията на българските гласове на наградата „ГРАМИ“ 1990 г. От 1994г. до момента, Даниела е част от „Ева Квартет”, отличавайки се със собствен стил и репертоар. С голяма гордост представя българския песенен фолклор по целия свят. Има многобройни участия и записи в радиа и телевизии, съчетавайки концертна и преподавателска дейност  с специалност “Музикална педагогика” в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”.

Премиерата в Музикалния театър ще е от 19 ч. на 23 април.