Невинаги най-добрият филм печели Оскар

Церемонията по връчване на наградите Оскар вече все повече наближава. Това са най-елитните награди в света на киното, като за всеки творец е мечта творението му да получи наградата в номинацията за най-добър филм. Невинаги обаче тези награди показват обективност. Всъщност има компилация от ленти, за които е невероятно, че не са били отличени за сметка на други. За това и Факти.бг ви представя 10-те най-слаби продукции, получили Оскар за най-добър филм.

„Колко зелена беше моята долина“ 1942 г.

Вероятно не сте чували за този филм и още по-малко гледали. И как бихте могли, след като той излиза в годината на „Гражданинът Кейн“. Филмът на Орсън Уелс и до днес е смятан за вероятно най-добрата лента снимана някога, но така и не печели Оскар за най-добър филм. Това прави „Колко зелена беше моята долина“ на Джордж Форд. Лентата е драматична история, примесена със социални послания. Тя обаче е много далеч от класата на „Гражданинът Кейн“, който става емблематичен за историята на киното. Въпреки това не печели наградите във водещите категории за Оскар.

„Най-великото шоу на Земята“ 1952 г.

Филмът е едно от най-доходоносните заглавия в годината на излизането си. Наистина мащабна продукция, предоставяща страхотно забавление. Отвъд това обаче той не е нищо повече от филм за цирка.  Всъщност много хора смятат, че номинациите през тази година са като цяло сбъркани.  Сред номинираните не са филмови класики като „Грозното и красивото“ и „Аз пея под дъжда“. При раздаването на наградите пък е пренебрегнат култовият уестърн „Точно по пладне“.  „Най-великото шоу на Земята“ определено има късмет през тази година.

„Около света за 80 дни“ 1957 г.

Това е една от годините, в които Холивуд залага на най-мащабните си продукции при подбора за наградите Оскар‘. И шокиращо наградата за най-добър филм отива при екранизацията по романа на Жул Верн – „Около света за 80 дни“.  Филмът е една от най-мащабните и скъпи продукции въобще в историята. Въпреки това обаче си остава стандартно семейно приключенско забавление. Трудно може да се каже, че в него има нещо наистина заслужаващо награда за най-добър филм. В същото време през тази година номиниран е филм – еталон за исторически екранизации като библейския „10-те божи заповеди“. В същата година страхотни отзиви получава и „Кралят и аз“.  Те обаче не стигат до признанието. Счита се, че огромният размах, с който е направен „Около светът за 80 дни“, а не толкова кинематографичните му качества, му носят голямата награда.

„Оливър“ 1969 г.

„Оливър“ е големият победител на церемонията през 1969 г. Симпатичен мюзикъл на Джон Улф, който не е от най-запомнящите се. Може би на никой нямаше да му направи впечатление тази награда, ако през същата година кандидат за наградите не беше легендарната космическа епопея на Стенли Кубрик „2001:  Космическа одисея“. Този филм завинаги променя разбирането, за това как се прави кино и как се разказва философска история. Той дори не е номиниран за „Най-добър филм“. В крайна сметка едва ли „Оливър“ е оставил чак такова наследство за кино индустрията като цяло.

„Крамър срещу Крамър“ 1980 г.

Несъмнено „Крамър срещу Крамър“ е един добър филм, като това се дължи главно на страхотните роли на Дъстин Хофман и Мерил Стрийп. Историята, за това как самотен баща се справя с отглеждането на сина си, след като жена му го изоставя и как след това се бори за родителските права, едва ли обаче е нещо страшно оригинално и невиждано.  Филмът се гради върху забележителни актьорски изпълнения, които си получават заслужените награди. В същото време, обаче номиниран е военният епос на Франсис Форд Копола „Апокалипсис сега“, който и до днес е еталон за военна драма. Сред номинираните е и легендарен мюзикъл като „Ах този джаз“. И двата филма са  много по-завършени и идейно реализирани от „Крамър срещу Крамър“.

„Обикновени хора“ 1981 г

„Обикновени хора“ е режисьорският пик на Робърт Редфорд, но е доста далеч от идеята за най-добър  филм. Лентата разказва историята на проблемно момче, което се опитва да преодолее смъртта на по-големия си брат.  Филмът печели Оскар за най-добър филм в конкуренцията на страхотни заглавия като „Разяреният бик“ и „Човекът слон“. „Разяреният бик“ е  шедьовър на Мартин Скорсезе и най-високо оценяваният филм на годината. И днес е еталон за спортна драма. „Човекът слон“ на Дейвид Линч пък е страхотна човешка история, пробуждаща у човек истински емоционален снаряд. Наистина не е много реално в тази конкуренция наградата да отиде в „Обикновени хора“.

„Английският пациент“ 1996 г.

„Английският пациент“ е една добра историческа мелодрама, която обаче много хора възприемат като твърде дълга и може би леко скучновата. Така да се каже това не е филм, който всеки ще издържи да гледа до край. За сметка на това през тази година сред номинираните бе великолепното произведение на братя Коен „Фарго“, което и до днес задава стандартите за криминалния жанр и черната комедия. На голямо вниманието се радваше и спортната драма „Джери Макгуайър“, която със свеж хумор представяше света, който стои зад спорта.

„Влюбеният Шекспир“ 1998 г

„Влюбеният Шекспир“ несъмнено е един нестандартен, оригинален и шарен филм. Романтичната комедия, представяща нестандартен поглед към живота на Шекспир има своите предимства. Тя обаче спечели Оскар за най-добър филм в годината на „Редник Райън“. Произведението на Стивън Спилбърг е вероятно най-добрият военен филм за всички времена. Достойна конкуренция за званието му е „Тънка червена линия“, който бе номиниран през същата година. Да споменаваме ли и италианския шедьовър „Животът  е прекрасен“. Реално погледнато и трите филма заслужаваха наградата много повече.

„Чикаго“ 2002

Във филмовата академия определено обичат мюзикъли. За това и „Чикаго“ бе големият победител през 2002 г. Проблемът е, че въобще не беше достоен тогава. Наградата му е необяснима, като се има впредвид конкуренцията, пред която бе изправен. На първо място епичният „Бандите на Ню Йорк“ на Мартин Скорсезе, който представи страхотен микс между актьорска гениалност и епична визия. Имахме изключително красивия и драматичен „Властелинът на пръстените: Двете кули“. Да не забравяме и бруталната историческа драма на Роман Полански „Пианистът“. Трудно може да се намери обяснение как сред подобни заглавия спечели „Чикаго“.

„Сблъсъци“  2006 г.

Много хора го смятат за  най-слабия филм, печелил Оскар за най-добър филм. Това е житейска драма със звезден актьорски състав, разглеждаща до голяма степен проблемът с расизма. Реално почти никой не беше чувал за този филм  преди обявяването на номинациите за наградите. Той щеше да си остане  анонимен, ако не беше наградата му. Големият филм на годината беше „Планината Броукбек“, който разказваше любовната история между двама каубои. На Академията обаче явно им беше трудно да преглътнат историята за хомосексуалисти. Сред номинираните беше и много силната историческа драма на Стивън Спилбърг „Мюнхен“. Нямаше логично обяснение за победата на „Сблъсъци“ . Общо взето това бе най-доброто компромисно решение.