На 14 и 17 юли, от 18:00 ч. Софийската опера ще вдигне завесата за постановката на акад. Пламен Карталов на операта „Тристан и Изолда” от Рихард Вагнер. Към тази творба на гениалния композитор днес у нас има огромен интерес. На сцената се разгръща любовният копнеж и изпепеляващата страст на самия автор. В операта Вагнер третира своя личен живот.
Как се стига до написването на „Тристан и Изолда”?
От 1849 до 1858 г. Рихард Вагнер живее в Швейцария. По това време той работи усилено над своята тетралогия „Пръстенът на нибелунгите“. Работата му върху това „произведение на неговия живот“ е извънредно напреднала - „Рейнско злато“ и „Валкюра“ са завършени, написана е и първата половина на „Зигфрид“. През 1857 г. композиторът неочаквано оставя „Зигфрид“ и започва усилено да работи върху „Тристан и Изолда“. Ето как Вагнер обяснява това в едно писмо до Лист:
„Отведох моя млад Зигфрид в дъното на самотната гора. Тук го приспах и със сълзи на очи се сбогувах с него. Принудително си го наложих. Изтръгнах го от сърцето си, за да го погреба жив. Трябваше да водя със себе си тежка и сурова борба, за да стигна до това решение. Ще се завърна ли някога при него?“.
Причината за всичко това е най-вече любовта на Вагнер към Матилда Везендонк, жена на неговия приятел и покровител Ото Везендонк. Със семейство Везендонк Вагнер се запознава през 1852 г., а пет години по-късно отива с жена си Мина Планер да живее в тяхната вила, която са наричали „Убежището на зеления хълм”. Отявлен покорител на женските сърца , между Вагнер и Матилда Везендонк се поражда силна и взаимна любов, плод на която е „Тристан и Изолда“.
През 1858 г., за да не се стигне до скандал (въпреки твърдението на Вагнер, че любовта им е била само блян), той трябвало да напусне Цюрих и да замине за Венеция. Композиторът изтъква, че „Тристан и Изолда“ е един паметник на неговия блян... Вагнер е използвал множеството варианти на широко известната келтска легенда за Тристан и Изолда за любовта, която е по-силна от смъртта.
Има разказ, записан преди 800 години, но той е бил предаван от уста на уста из цяла Европа поне хиляда години преди това. Тази прастара история съдържа в себе си въпроса има ли право любовта да пренебрегне обществените закони? При Вагнер любовта получава абсолютната свобода.
Вагнер пише либретото, преди да е написал и една нота за операта. В либретото свободата е над закона.
С тази опера композиторът се опълчва срещу девиза на френското Просвещение "Мисля, следователно съществувам", заявявайки: "Предчувствието е повече от знанието." Дамата, която ще бъде Изолда, е Радостина Николаева, съобщиха от Софийската опера.
„Тристан и Изолда” на сцената на Софийската опера и балет внася през месец юли едно послание към публиката : че истинската любов трябва да се изживее, с цената на всичко – каквото й да ни струва това. Прекрасните дуети между Тристан – Мартин Илиев и Изолда – Радостина Николаева, ни извеждат извън времето и пространството, в сферата на духа, където любовният копнеж и изпепеляващата страст доминират над всичко друго. Останалите герои ( изпълнители ) са подчинени на това чувство.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА