НИМ получава 5000 археологически и нумизматични културни ценности

Днес на официална церемония в Националния исторически музей, министърът на културата Вежди Рашидов ще предаде спасените 5000 броя археологически и нумизматични културни ценности на ръководството на НИМ, за да обогатят експозицията му, а част от тях могат да участват и в изложби в страната и чужбина.

Със заповед на министъра на финансите Симеон Дянков, след приключване на делата в Окръжен съд – Видин, на министър Рашидов бяха предоставени 5000 броя движими културни ценности, които са конфискувани на граничен пункт Връшка чука при опит да бъдат изнесени за аукциони в чужбина. Културните ценности са заловени от служители от звено "КИЦ" към ГДБОП-МВР и от Областна дирекция на МВР – Видин. Експертизата е изготвена от специалисти от НИМ и НАИМ-БАН. Това бяха едни от най-значимите и важни дела в годините на прехода в областта на културно-историческото наследство.

Освен сребърните римски солници, които вече бяха заведени във фонда на НИМ през май тази година, заловената пратка съдържа ценни археологически и нумизматични движими културни ценности, голяма част от които произхождат от археологически обекти на територията на Република България – антични и средновековни селища и некрополи. Сред тях има ценни римски и средновековни монети, някои от които са част от колективни находки:

Колективна находка от късноримската епоха, съдържаща 2376 отлично запазени бронзови монети на римските императори Диоклециан (284-305 г.), Максимиан Херкулий (285-305 г.), Максимиан Галерий (292-311 г.), Максимин ІІ Даза (305-313 г.), Лициний І (308-324 г.) и Константин І (306-337 г.).
Колективна находка, съдържаща 93 много добре запазени бронзови ранновизантийски монети на Юстиниан І (527-565 г.), Тиберий ІІ Константин (572-582 г.), Маврикий Тиберий (582-602 г.).

НИМ получава и златна римска монета – солид на император Юлиан ІІ Апостат като август (361-363 г.), сечена в монетарницата на Сирмиум, която е обслужвала балканските римски провинции.
Сред близо 600-те археологически и етнографски предмети, които постъпват в НИМ особен интерес предизвикват няколко групи предмети. Това са 5 бр. бронзови кухи брадви, тип "келт" и 9 бр. бронзови сърпове, датиращи от къснобронзовата епоха (средата – втората половина на ІІ хил. пр.Хр.). Те вероятно са част от колективна находка, заровена в земята като съкровище, подобно на известните досега находки от подобни предмети, откривани главно в Североизточна България. Освен като свидетелство за развитието на бронзовата металургия през ІІ хил. пр.Хр., те са особено интересни с функцията си на разменни средства (домонетни форми) през тази отдалечена епоха.

Сред по-късните материали интересни са бронзовите апликации за конска амуниция от VІІ – VІ в.пр.Хр., които се откриват сравнително рядко по българските земи. Интерес заслужават и групата накити от златни, сребърни и бронзови накити от римската епоха и Средновековието – висулки-брадвички, украсени с фигури на птица и геометрични орнаменти, златна обеца, бронзови и сребърни пръстени. Сред редките екземпляри от римската епоха е и сребърният пръстен с гравирани растителни орнаменти и магически символи, както и бронзовите пръстени с геми от полускъпоценен камък, на които са изобразени грозд и съд, щит и копие.