Лидер на ВМРО с филм за българите в първия концлагер в Европа

Документален филм за печално известния гръцки остров Трикери скоро ще излезе по българските екрани. Преди сто години островът става първият в историята на Европа концлагер. Той е създаден от гърците на безлюдния остров в залива на Волос на 19 юни точно преди 100 години. На Трикери в нечовешки условия живеят пленени в хода на Междусъюзническата война български офицери и войници.

Филмът е по идея на Георги Дракалиев, член на Националния изпълнителен комитет на ВМРО. Екип, воден от Дракалиев, посети острова, за да заснеме необходимите кадри и да разпита местните жители за спомените им от онези трагични дни. Дракалиев беше на острова и преди 2 години със същата цел. Тогава екипът му посети крепостта Паламида в старата столица на Гърция - Навплион, където са били затворени българските офицери.

През юни се навършва век от началото на трагичната за България Междусъюзническа война, припомня Георги Дракалиев. След тази национална катастрофа и многото лични и масови трагедии, причинени от гръцките и сръбските погроми, историята на първия концлагер в Европа остава напълно забравена за поколенията, допълва той.

През 2011 г. екип, воден от Дракалиев, беше в Гърция, за да заснеме документалния филм „Ениджевардарското слънце”  за живота и делото на легендарния Апостол войвода и съдбата на македонските българи, останали под гръцка власт. За осъществяването на тези филми основна заслуга има подкрепата на Фондация „ВМРО”.

В Междусъюзническата война България воюва срещу бившите си съюзници Гърция и Сърбия, които са заграбили Македония, докато нашата армия е заета в боеве срещу турците в Източна Тракия. България губи войната, тъй като същевременно е нападната и от Румъния, и от Турция. В резултат на това от нас са откъснати много земи, включително и Македония. Там започва терор над всичко българско с цел то да бъде погърчено или посърбено.

Целият български елит на окупираната от Гърция част от Македония - учители, свещеници, книжовни дейци, селски и градски първенци, както и пленените войници от българския гарнизон в Солун, са арестувани и заточени на Трикери. Много други, включително и българският солунски архимандрит Евлогий, са изхвърлени направо в морето.

Според официални гръцки данни, затворниците са 7000 души, но се предполага, че са били много повече. Те са оставени без питейна вода и храна, под открито небе в продължение на месеци. Копаели са дупки, за да търсят вода, а когато им е носен хляб, то той е бил хвърлян от корабите в морето, за да стане негоден за храна. В резултат на глада и болестите там умират хиляди невинни българи, а оцелелите се прибират като ходещи скелети.