Какво стана с книжовния език през последните 20 години

На 17 октомври 2013 г. от 17 часа в Големия салон БАН ще бъде представена  книгата на акад. Михаил Виденов “Езиковедски щрихи и етюди”. Организатор на събитието е Международното социолингвистическо дружество, съобщиха от БАН.

Най-новата книга на акад. Михаил Виденов, известен наш учен социолингвист, е изцяло посветена на съвременния български книжовен език, на философските въпроси, свързани с характера на обществените промени и отражението им в езика. Включени са около 30 теми, в които се търси отговор на въпроси от типа на: какво става с официалния ни език през годините на прехода; какво става с териториалните диалекти и жаргоните; каква е езиковата ситуация в селата; как се говори в столицата и в останалите български градове; можем ли да спрем със закони наплива на чужди думи; ще ни залее ли английският език; можем ли да “сътворим” такъв закон, с който да регулираме както си искаме книжовния стандарт на речта ни; какво да правим с езика на малцинствата; каква е същността на езиковата свобода в масмедиите и т.н., и т.н.
Авторът отговаря компетентно и убедително, защото вещо и професионално познава механизмите, движещи езиковото развитие: това е основната тема на многобройните му досегашни 26 книги, стотици студии и статии. Според него още през първите години на прехода у нас се извършва една специфична стилистична революция, която се изразява с оварваряване чрез използване на битовата всекидневна реч и във високите етажи на комуникацията. Това се въведе от лидерите на прехода, които на публични места изтласкаха старата политическа организация на словото.

Много страници са посветени на въпросите за узаконяването на “правилното” и “неправилното”. Авторът навлиза в кухнята на езиковедите кодификатори, които формулират изискванията за писане и говорене. Отправена е критика към тях, че не са достатъчно гъвкави в наблюденията си и мъчат обществото с отживели времето си правила. Подложена е на критика задължителността на синтактичното правило за пълен и кратък член при имената от м. род, ед. число.

Акад. Виденов доразвива световно известната теория на книжовните езици, като показва, че над всички в езиковите общности стои общественото мнение на централните носители. За един национален книжовен език днес това са хората под прожекторите – журналисти, политици, публицисти, учени и под. Писателското съсловие е отстъпило водещото си място. За съвременния човек правилно и модерно е това, което чува от електронните медии и чете в пресата. Днешният човек е повече зрител, отколкото читател.

Книгата е написана изключително четивно и изобилства с илюстративни доказателства. Тя заслужава да бъде прочетена от всеки, който милее за звучната българска реч. На много места прозира негодуванието от небрежния наш съвременник, който не се свени да използва вулгаризми дори и на най-официални места. За българските журналисти това е настолно четиво, за да знаят върху какво почиват езиковите изменения: езикът е подчинен на обективни закономерности и не търпи субективни капризи.