Георги Константинов: “…в живота винаги има един ден повече за добри чувства”

Съюзът на българските журналисти награди със “Златно перо” Георги Константинов за талантлива поезия, ярка публицистика и по случай 80-та му годишнина.

Роден е на 20 декември 1943 г. в Плевен, откъдето е родът на майка му Елена. Родовите корени на баща му Константин Георгиев са от Гевгели във Вардарска Македония, където е роден и знаел много песни от своя роден край. Пишел стихотворения, но предимно хумористични. Георги е наследил творческия ген от баща си, който бил и много музикален, работил като директор на концертна дирекция в Плевен.

От рода му е войводата Аргир Манасиев, наречен още Гевгелийски, председател на Горноджумайското околийско ръководно тяло на ВМРО. Умира на 7 септември 1932 година в Горна Джумая.

В дома си Георги пази картина на неговия внук - художника Аргир Манасиев от Благоевград, който ни напусна през 2019 година. Георги Константинов два пъти е ходил в Гевгели и с тъга разказва, че хубавата родна къща на баща му е купена от роми и превърната в заведение за кафе и бира. По гевгелийска линия той има далечна роднинска връзка и с пророчицата Ванга, и смята, че и той интуитивно знае какво се случва днес и какво ще се случи по-нататък.

През 1967 година Георги Константинов завършва „Българска филология” в Софийския университет. Работил е като редактор в Българската национална телевизия, като зам. гл. редактор на в. ”Народна младеж”, гл. редактор на сп.”Родна реч”, на сп.”Пламък”, зам.министър на културата 1995-96 г. и от 2000 до 2014 е председател на българския П.Е.Н. център.

Съпругата му Ганка Петрова е работила като редактор в издателство „Отечество” за детска литература, а синът му Константин Г. Константинов е издател и писател предимно на проза.

При едно от посещенията на Георги Константинов в Благоевград го попитах на кого днес казва „Обичам те дотук!” – негово стихотворение, което се превърна в известна песен на формация ФСБ, по музика на Румен Бояджиев и Константин Цеков.

"По своя път един и същ разнася мълнии трамвая, гърми и обещава дъжда аз какво да обещая?Обичам те дотук.

Обичам те дотук до този мост на тази гара до този миг и звук до розата на светофара до ъгъла на тротоара. Обичам те дотук…."

С рефрена „Обичам те дотук” завършва песента, но в стихотворението има още една строфа –„Отново обичам те!”, защото е писано в младите му години, когато въпреки разминаванията в любовта, остава надеждата да се върнат хубавите мигове.

Това стихотворение е ода на любовта, която продължава почти в целия поетичен път на Георги Константинов. В книгата му „Миг като вечност” са събрани 100 стихотворения за любовта. И сега продължава да пише, а бардът Румен Спасов, който е филолог по образоване и се интересува от изящното слово, превръща стиховете на Георги Константинов в песни. Част от тези песни са публикувани в албума му ” 2020 без маска” и се надява да издаде албум само по негови стихове. За своя 80 годишен юбилей Георги Константинов си подари две нови книги: ”Котка пешеходка”- за деца и ”Живея високосно”, която съдържа около 120 стихотворения за приятелството, любовта и природата. Думата високосно е свързана с първата година след неговото раждане и с годината след 80-тия му юбилей – 2024-та, която също е високосна.

Затова казва, че в житейската му съдба „винаги има един ден повече за добри чувства, за приятелство, за любов и за възхищение от природата”.

Автор: Валери Тодоров

Източник: bezgranitsi.bg