Как се прави частен театър в България?

Татяна Иванова е нежната половинка на борбеното дуо, стоящо зад основаването на VivaArte. Визионери, мечтатели, професионалисти – Александър Александров и Татяна Иванова изграждат от нулата онова, което според тях трябва да бъде истинският, класен театър. И до днес чрез изящната, но несломима сила на сценичното изкуство, те поднасят на своята публика палитра от чувства, душевност и вечните въпроси от живота.

Какъв е бил пътят им през тези години; какви са трудностите и етапите от раждането на една постановка и каква е бъдещата посока на екипа от виртуози, ще разберем в настоящото интервю от самата Татяна Иванова.

Каква беше вдъхновяващата идея зад създаването на Viva Arte и как се разви проектът през годините?

Всичко започна от една мечта на двама влюбени. Аз и моят партньор искахме да накараме хората да мечтаят, да правим театър, който докосва сърцата, събужда ума и е неповторим. Или иначе казано: да дадем на всеки това, от което има нужда, дори и без да го осъзнава.

Днес, вече близо 15 години, сбъдваме мечтата си и няма предизвикателство, което да ни спре. Дори напротив – обичаме „високите скорости” и смело, дори понякога безразсъдно, се впускаме във всяко ново приключение, което ни се изпречи на пътя. И продължаваме да мечтаем… Не само защото мечтите се сбъдват, но и защото сме успели да се обградим с хора, които споделят същите визии за бъдещето на театъра като нашите.

Какви предизвикателства срещнахте по пътя на изграждането на частен театрален бизнес в България и как успяхте да ги преодолеете?

Театрална къща „Вива Арте” е плод на много съвместни усилия, труд и постоянство, но и на много любов и отдаденост към театъра и изкуството.

Трудно е да финансираш сам спектакъл, да инвестираш, да мислиш две стъпки напред и винаги да предлагаш нещо ново. Без да знаеш какъв ще е крайният резултат. За 15 години сме направили 18 постановки. Всеки нов спектакъл е като първа любов. Влагаш всичко от себе си – фантазия, любов, забравяш за личното си време, рискуваш. Ще се хареса ли? Ами ако не се хареса?

Днес, театрална къща VivaArte предлага краткотрайно убежище, където хората плачат и се смеят заедно. Далеч от злободневните проблеми.

Каква е вашата философия по отношение на качествения театър и как се опитвате да я изпълните чрез всяко представление?

Театърът е като живота – пъстролик, смешен и тъжен, случващ се тук и сега. Независимо какви технологии навлизат в него, театърът трябва да опази живия контакт със своите зрители – да ги докосне, провокира, да обагри живота им.

Ние, от Театрална къща „VivaArte“, обичаме хубавия театър, независимо от жанра. Винаги се дразня, дори понякога се обиждам, когато ни определят като „комерсиален театър“, тъй като повечето от заглавията в репертоара ни са комедии. В нашия афиш са присъствали и присъстват пиеси, които са доста далеч от понятието „чиста комедия“. Във всеки наш спектакъл се разглеждат чисто човешки отношения – любов, изневяра, приятелство, предателство. И когато те са представени с добра драматургия, добър режисьор, добър сценограф и костюмограф, добър актьорски състав и добър технически екип и музикално оформление – това е една работеща формула за успех, към която винаги се стремим.

Каква е процедурата за избор на театрални постановки и как определяте кои проекти да реализирате?

Това е процесът, изпълнен с най-много колебания и съмнения. Обикновено продължава около една година. Най-трудно е да избереш пиеса. Дали ако се е харесала на аудиторията в други държави, ще се хареса и на българската публика? Дали зрителите в България ще се отъждествят с героите в избраната пиеса?

С течение на годините създадохме ядро от талантливи актьори и актриси, които ни се доверяват (Асен Блатечки, Койна Русева, Милена Маркова, Стефан Иванов, Калин Врачански, Невена Бозукова, Малин Кръстев) и съответно търсим пиеси, в които те биха могли да разгърнат целия си потенциал. За всеки наш проект каним и млади колеги.

 

Години наред работихме с прекрасния човек и режисьор Борислав Чакринов, който постави едни от най-знаковите ни постановки.

Но да се върнем на темата – след избора на пиеса, актьори и режисьор, пристъпваме към избора на сценограф, който да реализира вижданията на режисьора, и към избора на музикално оформление към спектакъла, което понякога се оказва „скритото оръжие“ за успеха на идеята. Следва много труд, отдаденост, сълзи, нерви… после идва ред на фотографите, на специалистите по реклама и пак… труд, сълзи, нерви, притеснения… и така до деня на премиерата.

Каква е вашата връзка с общността и публиката в България? Каква реакция и обратна връзка получавате най-често?

За наша радост, успяхме да изградим много добър екип за маркетинг и реклама. Имаме много добре развити канали в социалните мрежи, благодарение на които получаваме обратна връзка дори няколко минути след края на представлението. Актьорите, които участват в нашите представления, не се крият след края на спектакъла и многото им фенове успяват да качат снимки с любимците си. Да, има и негативни отзиви, но те по-скоро са свързани с условията в салона, в който се е провело представлението – студено, горещо, неудобни седалки – неща, които са извън нашия контрол.

Какво е значението на културните събития като театър за обществото и за културния живот на страната? Какво се е изменило през последните 5-10 години според вас? Младите поколения по какъв начин променят театралния облик?

Мисията на театъра е да облагородява, да възпитава чрез изкуство, да повдига културното ниво чрез всички видове изкуство. През последните години, които се оказаха ужасно тежки за изкуството и културата в България, ние, творците, носим тежка отговорност – пред себе си, пред обществото и най-вече пред младите поколения, да запазим изкуството, наречено театър, защото театърът е източник на удоволствие и вдъхновение; той умее да сближава култури и народи; театралното изкуство образова и ни провокира да мислим и съпреживяваме. Наша отговорност е да продължаваме традицията да забавляваме, образоваме и просветляваме своите зрители, без които нямаше да ни има.

Каква е ролята на театъра в развиването на творческия потенциал на хората и в подкрепата на млади таланти?

Колкото и банално да звучи, младите са бъдещето. Те носят в себе си вдъхновението, ентусиазма, новаторството. Винаги, когато работим с млади колеги, усещаме техния трепет да направят първите си крачки в избраната от тях нелека професия и това ни дава стимул и енергия да продължаваме напред.

Какво ви накара да вярвате в успеха на вашия театрален проект и как се радвате на неговите постижения до момента?

Зрителите са нашият коректив, стимул и вдъхновение. Пълните салони доказват, че . .вървим в правилната посока и това ни радва.

Театърът създава настроение, носи удовлетворение, създава хармония и това никак не е малко.

Какви са вашите планове и амбиции за бъдещето на Viva Arte и за театралната сцена в България като цяло?

В момента Театрална къща „Вива Арте“ преживява доста труден момент след кончината на Борислав Чакринов, който създаде едни от най-емблематичните ни постановки. Силно вярваме, че ще намерим новия си съмишленик, с когото ще продължим да сбъдваме мечтите си, да правим смелите проекти, които вълнуват зрителите, с интелигентен сюжет, свеж хумор и запомнящи се герои.

Каква е вашата визия за развитието на частния театрален бизнес в България и какви предизвикателства и възможности виждате пред него?

Несъмнено да си директор на частен театър е и ще си остане много трудно. Да, спектаклите ни са печеливши. Това ни позволява да се самоиздържаме и развиваме. С приходите от вече реализираните спектакли ние продуцираме нови постановки, плащаме авторски права, изплащаме хонорари на режисьор, сценограф, актьори, технически екип, изработване на декори, наем на зали за провеждане на репетиции и изнасяне на представления. И още един куп подробности.

Всеки ден е борба. И това те държи в кондиция.

„Успехът е наука. Ако имаш условията, ще имаш и резултата.“ – Оскар Уайлд