За лошото настроение е виновна... имунната система

Нашата имунна система има способността да влияе на нрава, поведението и настроението ни. До това невероятно и неочаквано откритие стигнаха група японски учени по време на изследване, проведено в Центъра за интегративни медицински науки (RIKEN).

При заплаха от инфекция в тялото ни се активират имунни клетки, в частност Т-лимфоцити — имунни клетки, които помагат на тялото ни да се предпази от инфекции и рак. При активирането си те променят метаболизма на организма и именно тази промяна води и до промени в поведението ни.

По време на изследването си, учените направили редица тестове с мишки и открили, че активираните и неограничени Т-лимфоцити отнемат голяма част от молекулите тирозин и триптофан от кръвта. Тези аминокиселини имат почти същата функция като тази на невромедиаторите допамин и серотонин, които са от съществено значение за доброто ни настроение. Ето защо недостигът им води до повишена тревожност и потиснатост.

Известно е, че отделни Т клетките променят метаболизма си, за да отговорят на енергийните нужди на тялото, но метаболитният ефект, вследствие на системното и продължително активиране на имунната система, остава неизследван. За да намерят отговор на този въпрос, учените направили тестове с мишки, у които бил изключен генът PD1, който кодира едноименния протеин, ограничаващ активността на Т-лимфоцитите, за да защити организма от автоимунни заболявания.

Резултатите показали, че в кръвта на мишките, при които PD1 не ограничавал активирането на Т-лимфоцитите, имало значително по-малко тирозин и триптофан, в сравнение с мишките от контролната група.

"Бяхме смаяни да видим това, което се случи, защото изследването ни разкри, че имунната ни система има много по-голяма власт над нас, отколкото предполагахме. Тя влияе върху много аспекти на физиологията на организма, различни от вече известните ни. В бъдеще ще бъде интересно да изследваме дали появата на страх и безпокойство, при активирането на Т клетките, е просто страничен ефект от процеса или има еволюционна полза от тази адаптация", обяснява Сидония Фагарасан, водещ автор на изследването.