Някои казват, че причината е в нанесения от ДПС удар, и че всеки, управлявал с ДПС, се оттегля от властта неуспял и оплют. Сигурно е така, което обаче не обяснява отношението на БСП към собствения им финансов министър в последните дни на мандата си, например. Но пък предателството им спрямо Петър Чобанов, само и само да са в противовес на тезите на ГЕРБ, обяснява как той показно тръгна срещу БСП по повод на актуализацията, след което показно ги изостави, и още по-показно се включи в листите на унизилият ги бивш коалиционен партньор. То и коалиция де юре нямаше, но както и да е.
Някои казват, че причината е в болезнените амбиции на лъжеца Станишев /лично твърдение на автора/, подтикван от още по-болезнено амбициозната си съпруга. Казват, че след поредната загуба на БСП от ГЕРБ, на тазгодишните евроизбори, Станишев е поставил условие да бъде избран за премиер, като вината за разгрома на БСП бъде хвърлена върху неумелото управление на Пламен Орешарски. Казват, че именно отказът на властелина на сараите и заканите на ослепелият от болни амбиции Сергей, е довел до изявлението на Лютви Местан, с което той оттегли подкрепата на БСП за кабинета Орешарски и начерта курс към предсрочни избори.
Някои казват, че причината е в неумелото, и некоректно към властелина на сараите, разпределяне на порциите и лобитата около "Южен Поток". Довели като, за начало, до края на кариерата на Христо Бисеров, след което до прекратяване на едни банкови гаранции, в отговор - атака срещу една банка и атака срещу един банкер. Допълват, че поради некоректността на една съпруга, е атакувана дясната й ръка – един началник кабинет на един, вече бивш, премиер.
Някои казват, че причината е в неумелото лансиране на откровени идиоти, които на всяка цена да монетаризират недостатъчното присъствие на БСП във властта. Като пример се сочи „семейството“ в ДФЗ, които в прихваната, явно по вирусен път, болезнена амбиция да останат във властта, се опитаха да завлекат в калта при себе си и министъра на земеделието Димитър Греков.
Някои казват, че причината е в предателството на Станишев, и позорния начин по който същия изостави партията си в състояние на тотален нокаут, отдавайки се на имагинерна европейска кариера и обикаляне на гръцки острови с яхтата на брат си. Предателство и спрямо коректни и лояни до момента фигури като Курумбашев, например. Казват, и че изборът на безличната фигура на Миков за председател на партията е поредна, но не и последна, част от намесата на Станишев и отказ да бъдат изпуснати от контрол вътрешнополитическите лостове за влияние.
Някои казват, че конфликтите и разделението в БСП, макар и не толкова публични, превъзхождат дори и тези в Реформаторския Блок. Казват, че в Благоевград се стигнало до бой, в Шумен не искали и да чуят за централното ръководство, в София имало фракции и организации на МИР-ове, които не се поздравяват.
Някои казват, че все по-очевидна и натрапваща се е неспособността на Михаил Миков поне да прилича на лидер. Че самолет без пилот няма как да стигне далеч, особено при очертаваща се 12-та /с местните избори във Варна 13-та/ изборна загуба от ГЕРБ. Казват, че напрежението в амбициозните лидери на партията от висшия ешелон неизменно ще доведе до кратък мандат на Миков като председател, но и до още по-тежки войни около избирането на наследника му. Както и че за момента няма дори частична консолидация, и вътрешнопартийна, и в обществените рейтинги за одобрение, относно това кой всъщност да е лидер на нокаутираната социалистическа партия.
Каквито и да са причините, фактите са факти. Въпреки устойчивата си подкрепа в средите на традиционните си избиратели, БСП е в най-тежкия си нокаут от годините на Виденов насам.
Всички пороци, поради които партията страдаше тогава, се повториха с пълна сила в последната година и половина – показни безобразия като договорите за Южен Поток, разклатена банкова система, спряни еврофондове, показна евроатлантическа дипломатическа изолация, непрестанни протести и рекордно високо неодобрение на правителство и парламент.
Плюс достигането на пика на опорочаването на политическата система – модела КОЙ.
Каквито и да са причините, БСП е в толкова жалка и беззъба позиция, че дори не е притегателен обект за критики и изграждане на негативна кампания, построена върху причинените от тази партия в последнага година вреди.
Не крия, че това не ме обременява с тъга. Но може би е жалко, че едната цяла половина от политическия спектър в България е обзета от толкова смачкан и компроментиран политически субект.
А това няма как да е добре за политическата система като цяло.
Така че, другари, ясно е че нямате никакво намерение да печелите каквито и да било избори. Показателен е фактът, че нямате кандидат за премиер. Дано поне този път потърсите причините в себе си /надали/, и оставите опорните точки да си починат три-четири години.
И следващия път когато споменете "коалиция Бостан", си избършете бузките. Още са влажни от целувки.
Четете ни и в Google News
