Най-вероятният сценарий - избори в началото на 2015 г.

На пресконференция днес Институтът за дясна политика (ИДП) представи регулярния си месечен доклад. Тома Биков и Александър Владимиров - членове на УС на Института, заедно с председателя Петър Николов обобщиха основните изводи на доклада.

Най-вероятният сценарий според изводите на експертите е през януари-февруари да се проведат следващи парламентарни избори. В такъв случай от ИДП препоръчват преди разпускането си, настоящият парламент да направи промени в Избирателния кодекс, които да засилят мажоритарния елемент и да намалят общественото напрежение при разпределението на мандатите.

Препоръчително е и настоящият парламент да приеме с политически консенсус актуализация на държавния бюджет, която да позволи нормалното функциониране на държавата.

Поради значимостта на темата Факти.бг предоставя на вниманието ви пълният текст на доклада, разделен на три части България след избор, Партиите след избор и Основни изводи и препоръки:

1. България след избор

Резултатите от предсрочните парламентарни избори проведени на 5 октомври не успяха да сложат край на политическата криза и по-скоро се превърнаха в нейно продължение. Избиратели изпратиха в парламента осем партии и коалиции. Тази конфигурация символизира фрагментираното състояние, в което се намира българското общество и привидно дава максимално широко политическо представителство. В същото време присъствието на осем формации в парламента създава редица пречки пред създаването на стабилно управление, което да разреши тежките икономически и социални проблеми и да проведе сериозни реформи. Политическата ни система изпада в подобна патова ситуация за втори път през последната година и половина. След като в 42-ото Народно събрание беше съставено правителство с официалната подкрепа на по-малко от половината депутати, което доведе до предсрочни парламентарни избори, предприемането на подобен риск и в 43-ото Народно събрание може да извади от равновесие политическата система. Затова създаването на стабилно управление ще бъде неофициалният основен приоритет на новия парламент. В такава ситуация разговорът за провеждането на политики и реформи в редица болни сектори на обществения и икономическия живот ще остане на втори план.

Само две възможности пред политическите играчи:

Изборният резултат и насложените тежки отношения между основните политически сили поставят новия парламент пред няколко възможности за решаване на сложната задачата за управление на политическата криза – правителство на малцинството, широка коалиция, дясноцентристка коалиция и нови избори. На практика в дните непосредствено след изборите, първите две възможности отпаднаха. Вариантът за коалиция ГЕРБ – БСП отпадна  заради ниския резултат на БСП. Общият сбор на депутатите на ГЕРБ и БСП е 123. Логиката на една „голяма” коалиция е да гарантира стабилност със 140-150 депутати и да лиши по-малките формации от възможността да играят ролята на „брокери“. В случая общо БСП и ГЕРБ имат само трима депутати над необходимите за нормално функциониране на един кабинет, което лишава „голямата” коалиция от каквито и да било аргументи. В този смисъл заявката и на ГЕРБ, и на БСП за отказ от подобна управленска конструкция е логична и адекватна.

Подобно е положението и с втората възможност – правителство на малцинството. След изборите ГЕРБ правилно оцениха, че ако правителството им се окаже в ситуация да разчита на гласовете на политически сили (най-вече на тези на ДПС), които не са официално в управлението, това ще създаде усещане за задкулисно и нечистоплътно функциониране на властта, което от своя страна ще предизвика обществено напрежение.

По този начин пред партиите останаха само два от четирите възможни сценария за съставяне на правителство. За съжаление и двата варианта по-скоро ще генерират още политическа нестабилност.

Първа възможност: коалиция ГЕРБ, Реформаторски блок, Патриотичен фронт

Този сценарий беше лансиран в общественото пространство още в първите часове след обявяването на изборния резултат и на пръв поглед изглеждаше най-реалистичен за осъществяване. Той обаче едва ли ще се реализира толкова лесно. Подобна коалиция ще разполага със 126 депутати в парламента. Тази подкрепа обаче ще бъде прекалено несигурна заради разнородността на Реформаторите и Патриотите. За падане на правителството ще бъдат необходими само 6 депутати от управляващото мнозинство да променят позицията си, което ще постави ГЕРБ в ситуация на безкраен пазарлък и ще принуди новите управляващи да търсят скрит или явен четвърти партньор, който да гарантира нормалната работа на правителството.

В парламентарната група на блока, която се състои от 23-ма депутати, има представители на шест партии плюс четирима от гражданската квота. В тази разнородна група ДСБ и ДБГ имат по 6 народни представители. Предвид нестабилността, която излъчват Реформаторите през последните месеци, вариантът в определен момент една от тези две партии да оттегли подкрепата си за правителството не бива да се пренебрегва. Само това би било достатъчно, за да постави под въпрос бъдещето на кабинета.

В същото време в основата на Патриотичния фронт стоят събралите се наскоро НФСБ и ВМРО. Отношенията между ВМРО и НФСБ до момента са грижливо пазени от външни погледи, но те датират едва от няколко месеца. Припомняме, че по време на изборите за европейски парламент през месец май ВМРО се яви в коалиция с партията на Николай Бареков „България без цензура“, а след това набързо прескочи в лагера на патриотите.

Основната тежест в парламентарната група обаче принадлежи на хората на НФСБ, които ако калкулират негативи от участието си в управлението лесно могат да излязат в опозиция и да поставят в дневния ред на обществото въпроса за нови предсрочни парламентарни избори.

За да не зависи само от нестабилните партньори Реформаторски блок и Патриотичен фронт, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов ще трябва да си осигури подкрепа за коалицията от поне още един играч. Предвид, че в проекта си за управленска платформа Реформаторският блок изключва участие в управлението на БСП, ДПС, Атака и ББЦ единствената възможност за потенциален четвърти партньор има формацията на президента Георги Първанов АБВ.

Още от сега е ясно, че подобно управление по-скоро ще има временен характер и е почти невъзможно, то да извърши каквито и да било промени в обществения, политическия и икономическия живот на страната. Тежките реформи ще бъдат отложени за следващия парламент, а най-голямото постижение би било множеството кризи да бъдат управлявани, защото решаването им ще бъде невъзможно.

Втора възможност – избори през януари февруари 2015 година

Към момента този сценарий изглежда най-вероятен. Подобно развитие на нещата би удължило политическата нестабилност с още няколко месеца, но и би разместило политическите пластове към по-голяма консолидация на политическото представителство. При осъществяването му ще се създаде възможност БСП да събере парчетата си от АБВ и Движение 21 и да получи по-висок резултат. При подобно развитие на процесите в парламента не биха влезли АБВ, Атака и ББЦ, които едва ли ще съберат сили за повторно прескачане на четири-процентовата бариера. Това би задало нова парламентарна конфигурация с по-малко партии и по-големи шансове за стабилност.

В същото време ГЕРБ биха могли да преосмислят досегашната си стратегия за затворено и самостоятелно участие в изборите и да се опитат да станат център на дясна коалиция, която също да им даде възможност да увеличат чувствително резултата си.

Проблем при тази ситуация би било отлагането на решението на въпроса с КТБ и излъчването на политическа нестабилност, което по всяка вероятност ще задълбочи икономическата криза. Тези проблеми обаче биха могли да съществуват и ако се направи тройна или четворна коалиция.

Изводът от анализа на политическите процеси е, че българската политическа система изпитва огромни трудности да излъчва стабилни управления. Ако този проблем продължи и при следващ парламент, той ще се превърне в системен и ще изисква радикални решения за осигуряване на управлениета на страната. Възможните варианти са два:

• Свикване на Велико народно събрание, което да промени управлението на страната от парламентарно в президентско. Това ще създаде възможност за безусловна стабилност на изпълнителна власт.
• Мажоритарен избор на поне половината депутати, което да върне двуполюсния модел и да стабилизира политическата система.

2.  Партиите след избор

След дългите години на политическа конфронтация и скандали, българските избиратели принудиха партиите да говорят с добър тон помежду си. Това е една от положителните черти на изборния резултат. Действията на повечето политически сили след изборите показват, че модата на самоцелното конфронтиране отмира и в следващите години ще бъде заменена от политически диалог. В голяма степен този процес започна още в хода на предизборната кампания, по време на която повечето играчи избягваха директните сблъсъци и се опитваха да съхранят всички възможности за създаване на стабилно правителство. Периодът на функциониране на 43-ото Народно събрание би могъл да бъде преход от остра политическа конфронтация към търсене на консенсуси. В подобна среда печеливши ще бъдат тези политически субекти, които са готови за диалог, а губещи ще бъдат онези, които не са в състояние да излязат от рамките на конфронтационния стил.

ГЕРБ: С победа, но без трофей

ГЕРБ успяха да спечелят трета поредна победа на парламентарни избори, при това с два пъти по-висок резултат от втората и третата политическа сила. Въпреки внушителната разлика, която постигна спрямо основния си опонент БСП, партията на Бойко Борисов получи само 84 депутатски места. Основната причина за ниския брой депутатски мандати за ГЕРБ е наличието на осемпартиен парламент. На изборите ГЕРБ показа, че разполага с устойчива подкрепа от около 1 милион гласа независимо от това дали се намира в опозиция или в управлението. След като премина през период на управление и период на опозиция като първа политическа сила, партията на Бойко Борисов вече може да се нарече системен играч и да претендира за устойчиво и дългосрочно присъствие в политическия живот на страната. Динамичната политическа среда обаче е износила дизайна на формацията и това е една от причините тя да не може да разшири влиянието си. Този проблем трябва да бъде отчетен от ръководството на партията и да се предприемат стъпки за освежаване на формата. В момента ГЕРБ прилича на „автомобил с мощен двигател“, но с очукано купе. По време на кампанията, въпреки че бяха водачи на листи, не достатъчно ефективно бяха използвани лица с позитивен публичен образ като на Лиляна Павлова, Томислав Дончев, Ивайло Московски и други. Включването в листите на представителя на старата десница Методи Андреев беше добър опит за събиране вот от десницата на прехода.

Следизборното поведение на ГЕРБ зададе тон на диалогичност сред повечето политически сили и позиционира партията като фактор на стабилност и център, който задава политическия дневен ред на страната. В този смисъл до момента ГЕРБ изпълнява ефективно ролята си на първа политическа сила, върху която лежи най-голяма отговорност за перспективите пред страната.

БСП: Между живота и смъртта

БСП постигна най-ниския изборен резултат в последните 25 години. Превръщането на партията в лидерска от Сергей Станишев и разцеплението й през последната година дадоха своите горчиви плодове. За краткото време, в което е на поста си, новият лидер на БСП Михаил Миков успя да омекоти агресивния тон на предишното ръководство, да покаже готовност за диалог и да направи първи стъпки към излизане от тежката изолация, в която се намират социалистите. Въпреки това огромните проблеми, пред които се намира БСП остават на дневен ред и поставят на карта съществуването на формацията като голяма партия. Това, че резултатът на социалистите се приближи силно до резултата на третата политическа сила ДПС е опасен симптом за превръщането на червената партия във второстепенен политически играч. Ако искат да оцелеят като основна политическа сила, социалистите трябва да направят енергични стъпки за връщане в червените редици на отцепниците от АБВ на бившия президент Георги Първанов и „Движение 21” на Татяна Дончева. През последната година двете леви формации успяха да откъснат живо месо от плътта на партията-майка и това разцепление трябва да бъде отчетено като основна причина за ниския резултат. В същото време АБВ и Движение 21 едва ли ще успеят да функционират дълго като самостоятелни политически субекти. Оставени извън орбитата на БСП, двете формации ще се превърнат в деструктивен фактор в лявото пространство. При този сценарий самоунищожението на системните леви може да доведе на сцената радикален ляв субект, който да разклати силно цялата политическа система на страната.

ДПС: Нищо ново под слънцето

Както винаги ДПС успя да извоюва традиционната си подкрепа от над 400 000 гласа и да запази стабилно присъствие в политическия живот на страната. Проблемът на партията е негативният имидж, който не й позволява да използва пълноценно политическия си ресурс. Упорството, с което партията налага в първите си редици скандални лица като Делян Пеевски и Александър Методиев – Бат Сали, към момента прави невъзможно влизането й във властта, въпреки заявените системните евроатлантически и либерални позиции. Тази аномалия изкривява цялата политическа картина в България и сама по себе си създава предпоставки за нестабилност, като прави невъзможно едновременно и включването и изключването на ДПС от управленската конфигурация. По всяка вероятност този проблем ще продължи да тежи на политическата система още дълго време.

Реформаторският блок : „Пирова” ли е победата?

Реформаторският блок успя да мобилизира максимален брой от избирателите си и постигна по-висок резултат от очакваното. Една от причините за високата степен на мобилизацията беше възможността за преференциално гласуване, която сработи и по време на изборите за Европейски парламент. По време на предизборната кампания блокът избра за своя основна мишена конкурента си вдясно ГЕРБ, което изостри силно отношенията между двете формации. В краткосрочен план Реформаторите успяха да извлекат дивиденти от конфронтационното си поведение спрямо партията на Бойко Борисов, но в средносрочен и дългосрочен план те ще търпят негативи. Веднага след обявяването на предварителните изборни резултати част от лидерите на блока опитаха да затоплят отношенията с ГЕРБ, което ги превърна в естествени мишени за анти-ГЕРБ настроените избиратели и функционери на Реформаторите. Днес Реформаторският блок е поставен пред избор – да наруши предизборните си послания и заявки и да влезе в управлението, за да запази целостта си или да остане на предизборните си позиции и да се обрече на самоизолация и разцепление. Към момента не може да се разбере, по коя от двете линии избира да върви Реформаторския блок, като посланията, които дават отделните лидери на партиите са крайно разнопосочни и внушават нестабилност на конструкцията. Това кара блока да изглежда като непредвидим играч, който може да се окаже разрушителен при участие в евентуална управленска конфигурация.

Една от стратегическите грешки, които допусна Блокът е оставането му във формат „чиста” коалиция без общо ръководство и лидер. Реформаторите не използваха пълноценно месеците след евроизборите, за да постигнат обща структура, която да им даде възможност да преговарят като единен политически субект. Днес цената за това забавяне е твърде висока и трябва да бъде плащана по време на преговорите за съставяне на общо управление с ГЕРБ.

През последната година от създаването си, Реформаторският блок се оформи като по-скоро либерална политическа формация, която по програма и идеология стои в политическия център. В същото време формацията изключва потенциално партньорство с почти всички политически сили от центъра и левицата и допуска евентуално сътрудничество само с ГЕРБ. Това прави проблематично съставянето на следващо управление, защото общо депутатите на ГЕРБ и блока са 107 при необходими 121 за нормално функциониране на правителство. Освен партньорство с ГЕРБ, голямо предизвикателство пред Реформаторите се оказва и евентуално партньорство с Патриотичния фронт, чийто светоглед е диаметрално противоположен на ключови тези, които изповядва блокът. Симптом за нерешителността на Реформаторския блок за влизане в управлението е поставянето на нереалистични и абстрактни искания по време на консултациите с ГЕРБ. Близо 80 процента от исканията на реформаторите за съдебна реформа изискват конституционно мнозинство от минимум 160 депутати, което няма как да бъде постигнато в раздробеното 43-о Народно събрание. Ако има желание да запази тенденцията на растеж и да остане като основен играч на политическата сцена Реформаторският блок би трябвало да направи стъпки за излизане от изолацията, в която сам се поставя и да се съобразява с реалностите на настоящата политическа картина.

Патриотичният фронт: Между национализма и консерватизма

Със сигурност участието на Патриотичния фронт на предсрочните парламентарни избори може да се определи като успех. Формацията, която се сглобяваше през последната една година успя да получи представителство в Народното събрание и да постигне по-висок резултат от този на основния си конкурент Атака. За разлика от партията на Волен Сидеров, Фронтът намали ксенофобските и ултранационалистическите си изказвания и влезе в кампанията като прагматична и по-скоро консервативна, отколкото националистическа формация. Прави впечатление и позицията против изграждането на „Южен поток”. Все още е рано да се каже дали фронтът ще има трайно присъствие на политическата сцена, защото това зависи от начина, по който ще реши задачата с участието или неучастието си в бъдещо управление. За разлика от Реформаторския блок, който рискува да се разцепи при неучастие в коалиционно управление с ГЕРБ, рискът при Патриотичния фронт е да се разцепи при евентуално участие. Това е така, защото все още не е ясно, доколко патриотите ще могат да понесат негативи от пряко участие в управлението.

България без цензура: Инженерен проект без особено значение

Партията на бившия журналист Николай Бареков успя да влезе в новия парламент, но не и да се превърне в незаобиколим фактор, каквато беше първоначалната заявка. За прескачането на четирипроцентовата бариера се оказа решаващ съюзът с близката до енергийния бос Христо Ковачки партия Лидер. Твърде вероятно е този брак по сметка да се разпадне още при първите трусове в новия парламент. Поради негативната тенденция в подкрепата към ББЦ през последните месеци шансът формацията да прескочи бариерата при евентуални предсрочни избори значително намалява. Едно от доказателствата за това е и изборът на Николай Бареков да запази по-сигурното евродепутатско място вместо да влезе като депутат в българския парламент. Това е знак, че и самият той има силни съмнения, че ще успее да влезе още веднъж в българския парламент.

Атака: Слуховете за смъртта й се оказаха преувеличени

За пореден път Атака успя да опровергае прогнозите, че няма да влезе в парламента. Въпреки, че постигна най-ниския резултат в историята си, партията на Волен Сидеров успя да оцелее след едногодишната неофициална подкрепа за кабинета на Пламен Орешарски. Формацията все повече прилича на комунистическа, отколкото на националистическа партия и към момента е единственият категоричен представител на проруските настроения в България. До голяма степен влизането в парламента на „Атака” се дължи на ниската избирателна активност. В същото време категоричната проруска заявка, от страна на Сидеров освободи място за Патриотичния фронт в националистическата ниша. При нови парламентарни избори, рисковете Атака да остане извън парламента остават съществени.

АБВ: Мисията възможна?

Ниската избирателна активност помогна и на формацията на президента Георги Първанов да извоюва място в парламента. Със сигурност присъствието на АБВ в 43-ото Народно събрание може да се определи като успех. Въпреки това резултатът на отцепниците от БСП е прекалено нисък, за да гарантира безоблачно политическо бъдеще и дългосрочно участие под формата на самостоятелен политически субект. Този резултат обаче дава възможност на АБВ да влязат от силна позиция в преговори за завръщане в орбитата на БСП при следващи избори. Подобно развитие на нещата би било от полза и за двете страни и би спряло разпада на традиционната левица. Дали прагматизмът ще надделее над междуличностните конфликти предстои да се разбере в следващите месеци.

3. Основни изводи и препоръки

Още преди два месеца Институтът за дясна политика лансира тезата, че в тежката икономическа и социална криза България се нуждае от дясно управление във формат ЕНП. Поради тази причина предупредихме, че личностните нападки в десницата могат да минират подобно управление и посъветвахме партиите вдясно да ограничат дебата си до предложения за програми и политики. За съжаление този съвет не беше чут. В резултат конфигурацията в 43-ото Народно събрание не позволява да бъде сформирано стабилно дясноцентристко управление, което да проведе дълбоки реформи в основни сектори на икономическия, обществения и политическия живот на страната. Към момента, ако бъде съставено нестабилно управление, рискът пред България ще бъде по-голям, отколкото ако се отиде на нови предсрочни избори през януари-февруари 2015 година. При евентуални предсрочни избори в началото на следващата година партиите от десния спектър имат шанс да увеличат влиянието си, а от парламента да отпаднат някои от по-малките партии. По тази причина препоръчваме:

• Към съставяне на правителство да се премине само при пълен консенсус върху приоритетите на бъдещото управление и осигурена стабилна парламентарна подкрепа, която да не включва нито една от партиите вляво и партиите подкрепяли кабинета Орешарски;

• При невъзможност за съставяне на такова управление – да се насрочат нови парламентарни избори, които да осигурят по-категорична подкрепа за дясноцентристко управление;

• Преди разпускането си, настоящият парламент да направи промени в Избирателния кодекс, които да засилят мажоритарния елемент и да намалят общественото напрежение при разпределението на мандатите;

• Преди разпускането си, настоящият парламент да приеме с политически консенсус актуализация на държавния бюджет, която да позволи нормалното функциониране на държавата.