Саган: Трудни отношения с руската църква

Киевската митрополия няма да обяви разрив с Руската православна църква. Причините за това са много. Преди всичко става дума за инерционното мислене на вярващите, активно спекулиране през последните десетилетия с термините „каноничен“ и „неканоничен“, заявява в интервю за Факти.бг Олександър Саган. Според него не трябва да се подминава и неподготвеността на държавните органи и обществеността активно да подпомагат на този сложен процес.

Олександър Назарович Саган е доктор на философските науки, професор. Един от водещите учени в Института по философия на Националната академия на науките на Украйна.

От 2005-2007 г. е съветник на президента на Укррайна по хуманитарните въпроси, а 2008-2009 г. ръководител на Държавния комитет на Украйна по делата на националностите и религиите.

Г-н Олександър Саган, ще има ли разрив в отношенията между украинската и руската православни църкви?

Преди всичко трябва да се посочи, че в Украйна има три големи православни църкви. Те фактически определят характера на държавно-православните отношения. Това са Украинската православна Църква към Московския патриарх (12,7 хил. енории), Украинската православна Църква към Киевския патриарх (4,7 хил. енории) и Украинската автокефална църква (1,1 енории). От тях единствено Украинската православна църква към Московския патриарх е запазила своето единство с центъра Москва. Последните две веднага се позиционираха като независими автокефални църкви. По тази причина можем да говорим само в аспекта дали ще може Украинската православна църква към Московския патриарх да се откъсне от центъра и да се провъзгласи за автокефална.

Украинската православна църква ще обяви ли независимост от руската православна църква?

За разрив и обявяване на автокефалност, според мен, в сегашните условия е невъзможно да се говори. Известният със своите проруски симпатии, предстоятел на църквата – митрополит Онуфрий, е твърд противник на автокефалността.

Това е така дори в условията на фактическа война с Русия и крайно негативното отношение на голяма част от жителите на Украйна към политиката на Путин, което дава отражение и на общественото мнение в отношенията с Московската църква и лично към патриарх Кирил. Смятам, че Киевската митрополия в близките години няма да обяви официален разрив с Руската православна църква.

Причините за това са много. Преди всичко става дума за инерционното мислене на вярващите, активно спекулиране през последните десетилетия с термините „каноничен“ и „неканоничен“. Не трябва да се подминава и неподготвеността на държавните органи и обществеността активно да подпомагат на този сложен процес.

Какво да очакваме от писмото на патриарх Филарет до вселенския патриарх Вартоломей? Какви ще бъдат последствията?

Смятам, че патриарх Вартоломей няма да отговори на писмото на патриарх Филарет. Последствията от това писмо могат да възникнат едва тогава, когато Константинопол реши да реализира своята стара идея. Че Украйна не е каноническа територия на Московската патриаршия. Както е известно, Вселенският патриарх признава Руската православна църква в границите от 1596 г., а в това време Киевската митрополия беше под юрисдикцията на Константиниполския патриарх.

В този случай в Украйна могат да възникнат църковни структури, подчинени на Константинопол. Но този вариант е малко вероятен в близките години, защото Константинопол е твърде зает с организацията на бъдещ Всеправославен събор и разривът с Московския патриарх явно не влиза в неговите планове.

Какво наложи „преформатирането“ в Украйна на отношенията на религиозните организации с държавата?

На първо място, Украйна е длъжна "де юре" да се откаже от малко модернизирания, но все още съществуващ съветски модел на църковно-държавните отношения: „Разделяне на църквата и държавата и на училището от църквата“.

"Де факто" в момента се осъществява преход на модел от партньорски отношения.

Той също така предвижда нова концепция за църковно-държавните отношения, която от много години, разработени и одобрени от Всеукраинския съвет на църквите и религиозните организации в сътрудничество с обществени организации на Украйна.

Приемането на тази концепция ще бъде задача на новия Висш съвет на Украйна.

Защо се стигна в края на политиката на взаимно невмешателство между църковните и държавните дела?

В действителност държавата винаги се е намесвала в делата на Църквата. Не говоря за съветските времена, когато църквата беше поставена под тоталния контрол на съветските правоохранителни органи. Отделянето на църквата от държавата не предвиждаше отделянето на управляващите от църквата. Даже и в независима Украйна, държавата през цялото време се опитва да контролира пристигането и работата на чуждестранните мисионери, количеството и качеството на хуманитарната помощ за църквата и други дейности.

Особеността на процеса на установяване на партньорски модел в държавно-църковните отношения в Украйна е това, че реалното сътрудничество в рамките на този модел вече отдавна се случва.

Но няма юридическо оформление под формата на приета нова редакция на закона „За свобода на съвестта и религиозните организации“. Да не забравяме и измененията в други закони, които регламентират жизнеспособността на религиозните организации в Украйна.

Каква е ролята на Общоукраинският съвет на църквите и религиозните организации?

Общоукраинският съвет на църквите и религиозните организации фактически получи изключителните права за представяне на интересите на религиозните институции в сферата на държавно-религиозните отношения. От много години висшето ръководство на страната (президент, министър-председател, ръководителят на Върховния съвет, министри и други, провеждат срещи с организацията.

Трябва да се отбележи, че при провеждането на обществено-значими мероприятия като молитвата за Украйна, инагурацията на президентите и тържествата за значими дати и други, религиозните организации са представени изключително от членове на Общоукраинският съвет на църквите и религиозните организации.

Неговите членове получават и държавни награди. Организацията, която обединява над 95% от религиозните институции, активно работи в сферата на защита на правата и възможностите на религиозните организации не само в Украйна, но и в чужбина.

Трябва да се отбележи, че особеното внимание на властите към Общоукраинския съвет на църквите и религиозните организации не направи неговите лидери апологети на властта.

Много от тях активно участваха и протестираха на Евромайдана.

По този начин дейността на организацията е зараждане на нов стандарт, от една страна – самоорганизирането на църквата за формиране на законодателни инициативи в сферата на религиозната дейност, отстояване на интересите на Църквата и основни принципи за свобода на съвестта, От друга страна са църковно-държавните отношения, при които държавната власт фактически е лишена от възможността явно да фаворизира една от църквите или да организира гонения.