Световната икономика е на границата на криза

Ръстът в световната икономика се забавя, като при това е реална опасността от продължителна стагнация. „Както никога светът е много близо до поредната криза и шансовете да се избяга от нея, се топят с всеки изминал ден”, казва професорът по икономика в Нюйоркския университет Нуриел Рубини.

Днешната международна икономическа ситуация може да бъде сравнена с лайнер, на който за комфортен полет са му необходими безпроблемна работа и на четирите двигателя и безоблачно небе. За съжаление, от всичките четири двигателя нормално работи само един – САЩ и Великобритания.

Вторият двигател – еврозоната, е на път да заглъхне, след като беше рестартиран през 2008 г. Европа, от една страна, се поддава на дефлация, а от друга – нараства поредният пристъп наречен „рецесия”. Аналогична е ситуацията с третия двигател – Япония, чието гориво свърши след началото на програмата за стимулиране на икономиката, започната преди година. Четвъртият двигател е икономиката на развиващите се пазари. Той рязко забави работа след десетилетие на „попътен вятър” като тук се има предвид стремителният ръст на Китай и политиката на безлихвени заеми.

На фона на описаната картина възниква въпросът колко време световната икономика може да лети само с един работещ двигател? Стабилността на САЩ и слабостта на другите държави укрепва позициите на долара, което влияе отрицателно върху растежа на икономиката. Колкото повече затъва останалият свят, толкова повече поскъпва американската валута. Ситуацията не позволява на САЩ да се отърси от временните депресивни разстройства в останалите региони на планетата, дори при стабилно вътрешно търсене.

Поевтиняването на петрола може да осигури по-евтина цена на тока както за производството, така и за домакинствата, но това удря по производителите като намалява печалбата и увеличава разходите им. Ниските цени на черното злато предизвикаха и намаляване на инвестициите в нови мощности и обеми, като допълнително подринаха търсенето в световен мащаб.

Фактът, че Републиканската партия взе контрола над Конгреса на САЩ, вероятно само ще влоши ситуацията и ще доведе криза, която може да ескалира в опустошителни финансови битки, които миналата година предизвикаха оставката на правителството. Всичко това ще доведе до безизходица, което от своя страна, ще попречи на изпълнението на важни структурни реформи, необходими за стимулиране на икономическия растеж на САЩ.

Развиващите се страни също не са в завидна позиция. От петте страни в БРИКС (Бразилия, Индия, Русия, Китай и Южна Африка) три (Бразилия, Русия и Южна Африка) са близо до рецесия. Най-голямата – Китай, се намира в етап на значителен спад, който може да забави темпът на икономически растеж до 5% през следващите две години. В същото време гръмко рекламираните реформи, който трябва да спомогнат за икономическия ръст, бяха отложени до момента, в който председателят на Китайската комунистическа партия Си Дзинпин консолидира властта. Китай може да избегне твърдото кацане, но по-вероятно е да се случи проблематично приземяване.

Проблемите предстоят. Частните както и държавните дългове в развитите държави продължават да са високи и продължават да се увеличават и са потенциално неустойчиви, особено в еврозоната и Япония. Нарастващият дисбаланс спомага за преразпределение на доходите само сред големите корпорации и задълбочава капиталоемкостта.

Съчетанието между голям дълг и растящо неравенство може да се превърне в източник на постоянна стагнация, която прави структурните реформи политически трудни за реализиране. Във всеки случай нарастващото влияние на националистическите, популистиките и националистически партии в Европа, Северна Америка и Азия води до обратна реакция – против свободната търговия и трудовата миграция, които могат още повече да забавят темпа на икономически ръст на световната икономика, смята Рубини.

За щастие растящата геополитическа нестабилност в Близкия Изток, конфликтът между Русия и Украйна, вълненията в Хонконг и териториалните спорове на Китай с неговите съседи заедно с геоикономическите опасности, които крият епидемията от Ебола и глобалното затопляне, засега не са довели до финансова криза, но те забавят темпа на повишаване на световната икономика.

И така, световната икономика лети с един работещ двигател, а пилотите трябва да преминат през буреносни облаци, сред пътниците се зараждат скандали, а спасителният екип е на земята.