Пред епидемия сме от показни убийства

Проф. Ганчевски е бивш шеф на Института по психология към МВР. Преподавал е в Академията на МВР, СУ ''Св. Кл. Охридски'' и Нов български университет. Специализирал е работа с полиграф в САЩ, където също е чел лекции една година. Учебника му по Психодиагностика на криминалното поведение се използва в академията на ФБР. Една година преподава и в Казахстан където е успял да въведе работата с полиграф в закон.

При разкриването на убийства не трябва да се поставят срокове. Най-важното в тези случаи е да се открие мотивът им, тъй като „безмотивни убийства няма“. Това заяви в интервю за Факти.бг проф. Бойко Ганчевски.

„Убийците са като едни вируси, които мутират непрекъснато и трудно можем да им направим диагностика“, смята проф. Ганчевски. Според него, за да престанем просто да си броим труповете, трябва да се направи рамков закон за отбраната и сигурността, който да окаже абсолютно всички взаимодействащи механизми между армия, МВР, разузнаване, ДАНС и всички останали служби, техните права, задължения и приоритети.

Проф. Ганчевски, след случая в Горна баня, държавата има ли грижа за психично болните или те са оставени на произвола на съдбата? Какво трябва да се промени, тъй като това не е първият подобен случай, на който ставаме свидетели?

За съжаление тези случаи ще продължават. Моето мнение и това на редица занимаващи се с психиатрия е, че през тъмните месеци такива актове на лица, които са на гранични състояния на психиката или регистрирани в съответните заведения, се увеличават.

За съжаление ние, като държава, не обръщаме внимание на подобни хора. Започваме  да ги изолираме или лекуваме, само когато се случат подобни инциденти. Ние и по закон нямаме право. Аз съм бил много пъти свидетел на такива случаи, при които тези хора, не само искат да се правят на терористи, герои и да се изживяват като хайдути и националисти, но и да се самоубиват. Това за мен е един вик за помощ.

Според мен, този 35 годишен, 100-килограмов мъж от Горна баня иска да обърне внимание на себе си, че наистина е значим и има нужда от самоуважение. В тези рамки вероятно започва да оказва влияние и момента на копирането. Защото когато тези хора са в ремисия на болестта си, те много добре знаят какво става във Франция, каква е оперативната обстановка у нас и т.н.

Как се процедира в подобни случаи и достатъчно добре ли са подготвени служителите на МВР?

Лошото е, че служителите на МВР отиват на място, за да регистрират подобно деяние. Те не са свързани с профилактиката на подобни лица, не са свързани с контрола и наблюдението им чрез здравната ни система и психиатричните заведения. Това не им е работата.

Ние имаме подготвени психолози, които могат да водят преговори с подобен тип лица, с оглед всичко да завърши нормално. Не като в този случай разбира се, да се извършва стрелба, да се отцепва цял район от населено място, да се стреля по полицаи и т.н. Общо взето обаче, мнението ми за този случай е, че полицията все пак действа адекватно при създалата се ситуация в Горна Баня.

Може ли да се каже, че този случай, както и последните убийства, които се случиха в страната, са в следствие на това, че хората не вярват в правораздавателната ни система и в държавата, и затова прибягват към саморазправа?

Не мисля така. За съжаление обаче, ние сме пред една съвършено нова епидемия от такива показни убийства. От май месец миналата година показно са убити около десетина души. От началото на годината тези убийства са вече 6 на брой. Тук опира въпроса до мотивацията на тези лица. Обикновено ние задаваме въпросите: „Какво става?“,  „Защо става?“, т.е. какви са мотивите, които ги движат, за да разберем каква е ситуацията. Всичко опира до мотивите на извършителите на подобни убийства. От там трябва да тръгнем, за да стигнем и до правосъдната система.

Ние наблюдаваме няколко вида мотиви при извършване на убийствата. Това са първо егоцентричните мотиви, които са свързани с организирани, ако искате действия, които са изключително емоционално заредени. Другите са емоционалните мотиви. Тези убийства са импулсивни и са свързани с ревност, определени взаимоотношения и т.н. Мотивите на извършителите при последните шест убийства, на които станахме свидетели, са користни по съдържание. Те обслужват определени личностно-егоцентрични интереси, но на основата на определени икономически интереси.

Лицата които извършват този тип престъпление са подготвени и организирани, което пречи на полицията да ги разкрие. Действат агресивно, арогантно и много често по поръчка. Аз считам, че тези шест убийства са поръчкови, а не толкова емоционални. Мотивите на извършителите им са устойчиви и изключително прагматични. Лицата, които извършват такива убийства са свързани основно с икономически интереси. Имат инфантилна личностна организация и са зависими от тези, които им поръчват подобни престъпления. Лошото е, че те дехуманизират жертвата, както видяхме при убийството на Димитър Стоянов – Лудия в Пловдив, което беше извършено с ловни патрони, както и на Татяна Стоянова в Пазарджик, която беше убита в лицето с пълно безразличие, с оглед  да могат да се самоутвърждават, както в тяхно лице, така и в друго. Това е погледнато от психологична гледна точка.

Неразкриването на подобни убийства, а те са вече повече от 28 души в годината, е парадокс. Винаги годишно са ставали около 120 убийства, говоря грубо по статистика. Преди те се разкриваха на 100 %. Сега разкриваемостта на тези престъпления е на около 76 - 80 %, което е проблем на полицейските органи.

Всичко това води до копирано поведение от страна на други. Това формира изключително силно чувство за безнаказаност. Ако погледнем и анализираме всички подобни случаи в страната до момента, ще видим, че те непрекъснато мутират. Това е проблем. Ние не можем да изградим един профил на лицата, които извършват тези престъпления. Те са като едни вируси, които мутират непрекъснато и трудно можем да им направим диагностика.

Причините, за които питате са ясни. В момента МВР е в една мотивационна криза, на базата на предстоящи вероятно промени на закона за МВР и на другите структури. Всичко това прави хората сравнително демотивирани. Не се получават определени налични предварителни сигнали за подобни деяния или явно това са хора, които правят нещата изключително конспиративно и МВР не може да ги долови. Другото което е, че изтича информация от МВР, което е свързано с интегритета.

Когато имахме успех с отвличанията преди години например, бяха създадени малки групи от прокурори, оперативни работници  и технически лица. Само те бяха запознати по случаите, за да няма изтичане на информация. Друго важно е техническите средства, с които евентуално може да се противодейства върху такива лица.

Премиерът Бойко Борисов даде срок от една седмица, за да бъдат разкрити тези убийства, това не е ли кратък срок? При поставянето на срокове могат ли да бъдат разкрити истинските извършители или това е прах в очите на хората?

Не мога да коментирам премиера Бойко Борисов, който е бивш служител на МВР и бивш секретар на МВР. Според мен обаче, не бива да се поставят срокове от 5, 10 или 20 дни, за разкриването на подобни организирани и тежки престъпления и техните извършители. Хората и оперативните работници трябва да се оставят да работят спокойно, за да определят, пак казвам, основно мотива. Проблемът сега, на оперативният състав, който работи по тези престъпления,според мен, е свързано с това, че  те не могат да определят мотива, а безмотивни убийства няма.

Това изказване на премиера, което и аз чух, само доведе до определени показни акции от полицията, свързани с натискането на криминалния контингент, както миналия ден във Варна така и в цялата страна. Това няма да доведе до разкриването им, а по-скоро ще доведе до натиск върху този контингент, което може би единствено и временно ще ограничи извършването на подобни престъпления.

Както казах, ние изключително много се опасяваме обаче от това да не започне синдрома на „Вердер“, т.е да започне да се изявява сред криминалния контингент определено копирано поведение и да се изкарват пари за тези неща. Не е тайна, че един килър вече може да се поръча и за 500 лв. Това се знае от всички и това е изключително опасно. Опасно е да не започнат тези актове да се копират и това да доведе до бум. Такъв обаче сякаш вече се забелязва в рамките на тези седмици. Свидетели сме на такива умишлено, брутално и показно извършени тежки престъпления, което сякаш ни връща в онези времена когато мутрите бяха на власт.

По какво се различава поръчителят на едно убийство от извършителят?

Поръчителят на едно убийство е свързан емоционално или икономически с жертвата. Той намира подходящия килър или извършител. Терминът „килър“ се свързва с мафиотските организации и убийствата на политически лидери и много известни лица. Такъв пример имаме и в нашата история. Те извършват престъплението считайки, убийството като своя професия. Самият поръчител винаги остава на тъмно. Проблема на килъра или на извършителя на престъплението при такива ситуации е той да успее да вземе съответната сума от поръчителя и да изчезне моментално. Той не мисли за жертвата, която е убил, а мисли за това как да се спасява, за да не го убият него. Обикновено поръчителите извършват повторни убийства с оглед да ликвидират всякакви следи до извършителя на престъплението. Много е важно да се знае поръчителят на престъплението. В повечето случаи обаче ние хващаме извършителите, а не знаем кой е поръчал убийството.

Мога да цитирам класическият пример с убийството на Луканов, където имаше осъдени лица, но не се знаеше кой го е поръчителят. Тогава извършителите бяха свързани с руски групировки и един от тях беше убит. МВР го намери убит в един кладенец. Единственото което остана е да се докаже престъплението за Димата Руснака, но и от това нямаше кой знае какъв резултат. Именно заради това, някои от специалистите считат първото показно политическо убийство в България, това на Луканов, за неразкрито.

Не дай си боже да има други подобни актове на територията на страната, които да са свързани и с политически убийства. Именно затова трябва да се активизират изключително много органите на реда, прокуратурата, съда, следствието, закона, които са основните гидове на правоохранителната система. В момента, както всички ние наблюдаваме, те са в доста изострен конфликт, а не във взаимодействие и резултата го виждаме по улиците. Полицаите работят като статистици. Те не предотвратяват и не разкриват престъпленията. Просто само статистически си броим трупове.

Как могат да се променят нещата според Вас, за да не расте тази черна статистика?

Необходими са изключителни законодателни мерки. Първо трябва да се направи един рамков закон за отбраната и сигурността, който да окаже абсолютно всички взаимодействащи механизми между армия, МВР, разузнаване, контраразузнаване или ДАНС и всички останали служби, та даже и частната охранителна дейност, техните права и задължения, приоритети и т.н. 

На базата на това трябва да се направят съответните закони, които да са подчинени на този общ закон – закон за МВР. Закон за МВР обаче няма. Закон за министерство няма. Има закон за охрана на обществения ред и сигурността. Закон, заради който на базата на всичко това да се оправят всички привилегии които получават МВР, а не да се делят по закона на държавния служител, други по закона за армията, четвърти по закона за ДАНС и т.н. и да има конфликти, както се получава в момента. Сега всички получават различни порциони, пари и подготовка и между тях се получава конфликт.

Мога да дам за пример конфликта между МВР и ДАНС, който продължава да си съществува независимо, че искат отново ГДБОП да отиде в МВР, което вероятно е и правомерно, защото тя си е полицейска структура. Агентите на ДАНС получават над три пъти повече от нормалния оперативен работник в полицията, което създава определен дисонанс. От ДАНС са във вътрешен конфликт, защото нищо не работят. Ако някой ги пита защо получават три пъти повече пари, отколкото служителите в МВР, те не могат да обяснят защо. Получава се вътрешен дисонанс и те или започват да не работят или се държат сервилно политически. Ето това е проблема и затова трябва да се вземат ярки законодателни мерки, за които аз говоря от 10 години. И какво от това? Всеки политик иска да подчини тези служби на собствената политическа партия която е на власт, а следващата партия променя и отрича абсолютно всичко от предходната и т.н. Както и сега се случва и закона за МВР предстои да бъде променен и не само той разбира се.

Кой е бил най-трудният случай за разкриване от практиката ви?

Най-идиотският случай от практиката ми беше когато едно лице, което го осъдиха на доживотен затвор – Илиян, започна да признава как е убил 18 годишната си дъщеря. Въпросът тук беше: „Ние знаем, че ти си убил детето си, защо го направи?“. Той започна да признава как е удушил дъщеря си, как я е нарязал на парчета, как я е метнал в Богровското езеро, как преди това е подготвял всичките въжета камъни и др., как е пил бира и водка. След това ни попита, знаели ли ли сме ние, че когато се кълца труп с брадва и когато трупът е изстинал не тече кръв и слуз, ами се реже много леко като дърво? Това беше един от най-тежко емоционалните случаи и то не след като разкрихме престъплението, а след като лицето започна да разказва как го е направил.

Това е рядък случай – баща да убие детето си. Както и при случая с Даниела Терзийска, която първоначално никой не подозираше. В последствие ние започнахме да я подозираме и разбрахме истината, когато тя започна да ни разказва защо е извършила престъплението.

Това е изключително тежко емоционално съпреживяване от страна на оперативните работници, психолозите и т.н. То води до определени отключвания и в тяхната психика. Именно затова ние използваме като психолози метода „Брифинг“ с оглед да снижим напрежението, да го „изкъпем“ както се казва. Използваме автогенната тренировка, прогресивна релаксация, за да може тези хора които работят в системата, да са нормални и да реагират адекватно и на други подобни случаи.