100 кафета по-късно...

Правителство на вицепремиерите

Отчета на правителството мина без премиера Бойко Борисов. Вицепремиерите (добре че в това правителството са много) се заеха с тази нелека задача, защото е много трудно да отчиташ успехи, когато ги няма. И все пак, като пример за успех, те посочиха актуализираната съдебна стратегия, здравната реформа, промените в образователната система, реформата в МВР, пенсионния модел, санирането на жилищата, както и преглед и оптимизиране на енергийните проекти. Само че нито едно от тези неща не се е случило реално! Няма нито един законодателен акт по тези въпроси.

Онзи, чието име не бива да бъде споменавано... поне до 2016 година

Цялостната политика на премиера е повече от ясна. За 100 дни управление, той затвърди тезата, че хоризонта му стига до 2016 година и предстоящите избори за Президент. Това се потвърждава най-вече от факта, че най-важният въпрос около отчета на правителството е “метаморфозата” на премиера. Във всички социологически проучвания, задължителният въпрос е: вижда ли ви се променен премиера Борисов? Така че когато говорим за 100-те дни, можем да говорим за 100 дни на “новия Борисов”, “демократа Борисов”, “медиатора Борисов”, “консенсусния Борисов”.

За това, че Борисов смята да се кандидатира за президент, освен новата роля, която си е избрал, говорят и други действия на правителството през 100-те дни. Важно е да се отбележи, че всяко тяхно действие е само и единствено подготовка за местните и президентски избори. Не бива да се анализират икономически, финансови и други политики, защото там няма нищо реално и нищо, което е свързано с управление на държавата. Ето, например, вицепремиерът Бъчварова на практика потвърди, че сценарий за изборите през 2016 г. има, но още не му е дошло времето да бъде оповестен. Тя подсказа истинската причина за “колебанието” на Борисов - "въвеждането на тази тема в обществения дебат цели да внуши, че правителството има по-къс хоризонт на действие". Няма да е твърде прилично, ако на третия месец от съставянето на правителството министър-председателят признае, че властта му трябва, колкото да му послужи за трамплин към президентството. А има такава тенденция - Борисов умее да печели избори, но някак не умее да довършва мандати.

Без реформи, но пък на власт

След 100 дни на власт кабинетът „Борисов 2“ може да се похвали само, че сложно сформираната коалиция оцеля, а реформите са някъде на хоризонта. Какво ни донесоха стоте дни?

Правителството ще запише със златни букви края на „Южен поток“, нееднозначно приемана дори вътре в управленската коалиция. Докато реформаторите ликуваха от спирането на руските тръби, хората на Каракачанов и Първанов недоволно го преглътнаха, а самите гербери съжалиха и удариха на молби Брюксел да помага при вече предрешената съдба на газовия проект. Изчисленията, какви приходи можеше да има в касичката ги отрезви, но за съжаление вече беше късно.

Санирането е едно от малкото фактически решения на този кабинет, останалите са залегнали в стратегии. Това, разбира се, има своята цена от 1 млрд. лв., които обаче ги нямаме и ще вземем на заем. Темата е изглежда вкарана между другото, защото вече 1 млрд. лв. на фона на 16 млрд. лева изглеждат нищожни. Всъщност този заем е необходим и за подобни предизборни обещания/кампании. Сметката на финансистите не излиза, защото пропускат калкулираните в заема два избора – местни и президентски. Никой, никъде не обяснява, колко е икономически съобразен този проект, какви биха могли да бъдат ползите. Да не говорим, че параметрите за допустимост са така направени, че от тях реално могат да се ползват само големите български общини и най-вече София, Пловдив, Бургас, Варна… не е нужно да споменаваме, че и 4-те са с кметове на ГЕРБ както и че в тях са концентрирани близо 35% от населението в страната. Останалите – кучета ги яли. И без тях ще спечелят местните избори в големите общини. Не само – това е най-простият пример да се покаже, че правителството все пак върши нещо реално. Реформите са имагинерно понятие, а санирането на панелката можеш да го пипнеш. “Какво повече бихме могли да искаме от държавата, след като тя ще се погрижи за святото пространство на дома ни благодарение на съзидателната воля на Борисов”. И тук, ако някой си позволи да оспори, колко е важно санирането – става враг на народа и работи против неговите интереси!

Докато бъдещето саниране на 10 панелни блока се превръщаше в “символ верую” на управляващите, наводнения потопиха под вода половин България. За тях обаче, не само, че няма 1 млрд. лева, а и явно “началникът” на премиера е основният виновник. Докато хората стоят на минусови температури без покрив над главата си и в потъналите си във вода остатъци от домове, премиерът цинично обясни, че диалогът с “шефа му” е нарушен и за разлика от предишния му мандат, в този няма как да спре дъжда.

Когато говорим за подготвяния нов заем, не можем да пропуснем няколко факта, които сякаш заглъхнаха. Единият е липсата на промени в ръководството на БНБ, въпреки, че вината за състоянието се хвърли върху кабинета Орешарски. Ако ръководството в БНБ носи вината, защо Искров и Мавродиев все още заемат тези постове? Интересен е фактът, че HSBC - банка, която в момента е под прокурорско разследване за пране на пари и укриване на данъци, е сред една от банките, от които ще бъде взет новия заем.

1 млрд. дълг взет от предишното правителство, беше заробване на внуците ни. 16 млрд. дълг сега е, защото са благоприятни пазарите. За съжаление няма как да бъдат обяснени припряността и потайността на финансовия министър, когато става въпрос за близо 25% от големината на БВП. Планиран за три години, този заем дава един комфорт на управляващите, които освен фискалните приходи ще могат да разполагат и с близо 14 млн. и 700 хиляди лева дневно.

За доверието и коалициите

Според данни на “Алфа Рисърч” (любимата на Борисов Боряна Димитрова - “на нея най-много й вервам”) - към 29 януари вторият кабинет „Борисов” се ползва с доверие от 24%, срещу 36% недоверие. Кабинетът “Орешарски” към стотния си ден според същата агенция “Алфа Рисърч” има 23% одобрение срещу 29% неодобрение. Това все пак са настроенията след 80 дни протести с искане за оставка. На 5-ти февруари Галъп посочва, че след 100-те дни подкрепата за кабинета е скочила два пъти, а и е интересно, че се отчита липсата на воля за протести... Мантрата “реформи” е заменена от “стабилност”, защото отново, според Алфа рисърч, държавата е стабилна и спокойна и се е върнало доверието в институциите.

Проблемът е, че колкото и да се опитва четворната коалиция, не може да измести вниманието от вътрешните си проблеми. Опит за това е скандалът с “червеите”. От една страна той измести общественото внимание от една от страшните издънки на кабинета – темата за Украйна. Освен общественото напрежение, което създаде, военният министър Ненчев, успя да предизвика първия трус в коалицията с назначение на зам.-министър зад гърба на коалиционните партньори и продължи да върви по ръба на бръснача с нежеланието си да изпрати военни по границата, като влезе в спор с човека на ГЕРБ начело на МВР. Серията му от гафове включва хаотичното промотиране ту на база на НАТО, ту на команден, а в крайна сметка – на координационен център на Алианса, после изправи на нокти хората със слухове за мобилизация за война с Русия. Наложи се Борисов да успокоява публично, че Ненчев няма да дава никакви обещания на НАТО зад гърба му и без волята на парламента. Външният министър не подобрява положението на колегата си, а долива масло в огъня. Тук е, разбира се, е и ролята на Президента, който прави най-агресивните изказвания срещу Русия. Естесвено, в подкрепа на “своите хора” в правителството, американските фондации спонсорираха поредният “граждански протест” тази събота, под надслов "Стоп на кремълската информационна агресия в България". Всеки гражданин обаче трябва да бъде малко или много подозрителен към всяка изява, на която се веят повече чужди, отколкото български знамена – в случая на Украйна. Интересно е, защо правителството не е направило още оценка, какви са загубите на България от санкциите против Русия. Преките загубите до момента за ЕС са над 21 млрд. евро. Тук национално отговорно правителство е длъжно да си направи сметката. Или ще изчакаме германските бизнесмени да подемат още повече темата, за да не се набиваме на очи.

Всички тези факти, ясно показват линията на разделение между ГЕРБ и реформаторите, както и оттеглянето на подкрепата за Плевнелиев от страна на Борисов. Налагането на глоба на Икономедия на Прокопиев, който ясно стои зад президентския кръг, е поредният знак, който беше даден, че това не е подкрепяният от ГЕРБ президент.

Чрез Атанас Атанасов, Борисов изигра един ход с голямо значение в два аспекта. Атанасов изкара разработката “червеи”, което доведе до премахване на “човека на Цветанов”, Владимира Янева от председателския пост на Софийския градски съд и от съдийската й длъжност. През това време глашатаите от  “Протестна мрежа” започнаха да тръбят срещу Писанчев и Лазаров. Антоанета Цонева и Асен Генов се срещнаха с Атанасов в парламента, за да изразят възмущението си. Между другото, до момента разследването не е показало те или Протестна мрежа да са били подслушвани! След като един силен човек на Цветанов беше отстранен, Борисов изигра и следващия си ход. Каза, че Лазаров и Писанчев са професионалисти, с което направи реверанс към ДПС, което от своя страна предизвика истерични изявления на Атанас Атанасов, който вече се виждаше като новият шеф на ДАНС. Разделителната линия между ГЕРБ и ДСБ е и по линия на здравния министър Москов. Ефектът от този ход на Борисов срещу Цветанов ще се изясни в бъдеще.

Същевременно наблюдаваме много изгодна игра между ГЕРБ и ДПС. Демонстрира се “изолация” на ДПС – те получават враг в лицето на правителството за пред електората си, правителството получава легитимация, че ето най-сетне те са нови, не ги бъркайте с предишния им кабинет, те са промяната, те са реформата, а по това време ДПС осигурява, чрез изключването на двама свои депутати, комфортно мнозинство на Бойко Борисов и то срещу някой от останалите три субекта в коалицията, в зависимост от случая. Разбира се, не може да се отрече и връщането на “жеста” с Писанчев и Лазаров.

АБВ категорично стои в подкрепа лично на Борисов. Ако ПФ могат да се обърнат и да кажат, че не дължат нищо на премиера, то АБВ има цял вицепремиер. През стоте дни, станахме свидетели на някои опити, АБВ да обясни всъщност, че си остава лявата партия в правителството. Примерът за Тройната коалиция обаче, който беше даден е симпатичен, но не кореспондира с истината. Тук т.нар. “лява “ партия участва във властта заедно с десните партии (това между другото е идеята на Георги Първанов, лансирана през последната му година като президент – за правителство на националното спасение). Всякакви опити да се обясни, защо се участва в управлението, за да се спаси държавата, са кухи. Наложи се държавата да бъде спасявана след като 3 и половина години ГЕРБ я разпарчетосаха. Няма как заедно с “палача” да оплакваш “обесения”.

Да си припомним, че “лявата” партия не се възпротиви особено на опита за приватизация на БДЖ и Български пощи, макар че това е и в ресора на вицепремиера. Декларираха, че са против държавното финансиране на частни училища, но не направиха никакви стъпки да спрат предложението на ГЕРБ.

Калфин ясно заяви, по повод пенсионната реформа: "Ще направя така, че да се чуят всички мнения, но няма да допусна наставления от кабинетите на който и да било извън правителството". Той посочи, че приема наставления само от кабинета на премиера Бойко Борисов.

Явно вицепремиерът се разбира прекрасно с премиера и дори станахме свидетели на разноговорене в средите на АБВ. Георги Първанов обяви, че АБВ са против заема от 16 млрд. лева, докато Калфин обясни как този заем е изключително полезен за България. Към момента Първанов е “обиден” на Борисов относно изказването му, че му е омръзнало да го натискат малките партии с назначения, а после да го бламират и категорично заяви, че няма да си промени решението.

Тема за назначенията дори не е нужно да се повдига. Само могат да се споменат няколко имена, които трябваше да изкарат поне толкова хора на улицата, както го направиха “неплатените” протести: Ваньо Танов (назначен от служебния кабинет, но продължава да е при настоящия), Яне Янев – съветника по антикорупция на премиера, Цветан Цветанов…

Видимо е, че в четворната коалиция нещата не са стабилни. В самите формации вътре в коалицията също има разнобой. Важна е и ролята на ДПС, чиято подкрепа премиерът Борисов не би заменил за нищо. Ако обаче темпът на скандали, които са запушвани от други скандали се задържи, на Борисов ще му бъде трудно да опази правителството до президентските избори. Още повече, ако РБ играят със свои кандидати за кметове, особено в големите градове.