Порошенко е само "удобният идиот" за САЩ

Американският историк, журналист и публицист Михаел Песек отправи чрез сайта AntiWar.com открито писмо до украинския държавен глава Петро Порошенко. Предлагаме ви неговия текст с минимални съкращения.

Авторът е дългогодишен лектор по обща история в Хумболтовия университет в Берлин. Негови статии публикуват най-авторитетните издания в Германия, Франция и т.н.

 

Драги Петро Порошенко,

Внимавайте с американската подкрепа!

В момента вие сте на път да станете най-близък съюзник на САЩ и в същото време диктатор, но трябва да бъдете предупреден, че това може и да не е началото на продължителна любовна афера и съвсем не е задължително тя да доведе до попълване на вашите доларови сметки, до модернизация на вашата армия по последна дума на техниката, за да можете по-ефективно да убивате вашите врагове с топлото чувство за безопасност, защото вашите американски съветници са ви научили как да се избавяте от опонентите си. И съвсем не е задължително Съветът за сигурност на ООН да ви аплодира на крака, каквото и да кажете срещу руснаците и другите си противници.

Това е само малък урок по история, който да ви напомни, че времето във Вашингтон е много по-капризно от континенталния климат на Евразия. САЩ, разбира се, спечелиха Студената война, но това не означава, че и съюзниците на САЩ са победили в тази война. Един от първите, които почувстваха разликата, беше Саддам Хюсеин – най-близкият съюзник на Вашингтон в Близкия Изток през 80-те години. Хюсеин започна да работи за ЦРУ за свалянето на режима на Касем, който, според САЩ, започна прекалено да се сближава със Съветския съюз.

През 1963 г. той успешно организира военен преврат, възнаграждавайки САЩ за помощта с това, че екзекутира стотици иракски комунисти и предаде нефтените находища на американски компании. Но през 1979 г., след още един преврат в Ирак и друг в Иран, САЩ избраха Хюсеин за „нашето лошо момче“ в региона. Когато моллите в Иран изгониха шаха, Саддам стана полезния идиот, с помощта на когото да се вземе реванш за един от най-големите провали на американската политика в Студената война. Той получи от САЩ всичко, което желаеше, за да води война с Иран. Американците, когато трябва, могат да бъдат доста щедри – те даже му предоставиха химическо оръжие, за да убива когото си иска.

Обаче не след дълго Съветският съюз рухна и американците веднага промениха своето отношение към Саддам. За реализация на техните мащабни планове за преустройство на Близкия Изток, той вече беше по-необходим като враг, отколкото като съюзник. Хюсеин беше хванат в капан с нахлуването в Кувейт, за да се намери предлог за първата война в Персийския залив, последвана от години на санкции, въвеждане на забранена за полети зона, а след това – и втора война в залива. В резултат Саддам беше натикан в дупка като негово последно убежище и последва грозна екзекуция в мрака на нощта...

Разбрахте ли урока? Вие можете да убивате враговете на САЩ, можете да разпродадете природните си ресурси, но това няма да ви опази, когато вятърът от Вашингтон задуха в друга посока.

Помните ли Мобуто Сесе Секо, който дълго време беше съюзник на САЩ в самото сърце на Африка? Трябва да знаете за него, защото украински миротворци пристигнаха да укротяват хаоса, настъпил там след неговото сваляне от власт през 1997 г. С помощта на ЦРУ Мобуто завзе властта в Конго през 1965 г. и оттогава стана най-надеждният съюзник на САЩ в Африка. Той беше техният човек за доставка на оръжие на групировката УНИТА в хода на гражданската война в Ангола, след това за РЕНАМО в Мозамбик и, естествено, той не пречеше на американските компании да разграбват Конго – включително да добиват плутоний за американските ядрени оръжия.

Но през 90-те години американците изгубиха интерес към Африка и Мобуто – с цялата му ексцентричност, корупция и некомпетентност, стана бреме за президента Клинтън, който вече пропагандираше новия световен ред – без подобен род източни деспоти. Ако Мобуто беше поживял достатъчно дълго, той щеше да узнае за „изтеклите“ телеграми на американското посолство в Киншаса и за това, че въпреки вярната си служба и услугите, правени на САЩ, той не е бил високо ценен от своите американски съюзници.

Разбрахте ли урока? Може да си стискате ръцете с колкото си искате американски президенти и политици, но никога няма с точност да знаете какво всъщност те мислят за вас.

Това не ви плаши, защото го смятате за приказки от Студената война? А какво да кажем за Нориега, който беше специално обучаван от ЦРУ да контролира Панама и да им помага във войната с наркокартелите през 80-те? По-късно – на вълната на скандал от 1986 г., въвличането му в контрабандата на наркотици започна да дразни САЩ. И за да се избавят от него, те нахлуха през 1989 г. в Панама, арестуваха го, заглушаваха го с гръмка рок музика, докато се предаде, след което го осъдиха на 40 години затвор. Освободиха го след 17, но само за да излежи следващата си присъда във френски затвор...

Разбран ли е урокът? Американската поп-култура не е само развлечение, но може да служи и за оръжие. И вие може би смятате, че всички вече са забравили за вашето не чак толкова скромно участие във войната на олигарсите през 90-те, но вашето досие непременно се пази в Ленгли (централата на ЦРУ – б.ред.) и на делото ще бъде даден ход, когато вашият ред дойде.

Имало е и много други диктатори, опитали се да сключат сделка със САЩ, а след това са се оказвали в затвора или в гроба. Какво да кажем за Муамар Кадафи? Да, в голяма част от живота си той беше заклет враг на САЩ, но когато пробва да застане от другата страна и подкрепи САЩ във войната с тероризма, предлагайки услугите на собствени експерти в лова на „Ал Кайда“, САЩ не му се отблагодариха за приятелството, а скоро го изгониха с бомбардировки от двореца му, след което бе убит от ескадрона на смъртта.

Асад в Сирия също се опита да спечели за себе си време, предлагайки подобни услуги, и едва избегна същата участ - и то само с помощта на Путин. Руснаците до голяма степен са по-лоялни към своите „лоши момчета“. Помислете за Кастро! Миналата година руснаците опростиха дълговете му. Как смятате, ще бъде ли МВФ също толкова щедър?...

Разбрахте ли урока? Киевският университет, в който сте учили, в края на краищата не е университет от елитната Ivy League – и именно това има значение. Вие сте бивш апаратчик и никога няма да разберете наистина ли американските ви съюзници вярват, че вие сте станали демократ и капиталист. Вие винаги ще бъдете под подозрение като всички други „новопокръстени“ екс терористи, екс марксисти, екс диктатори, които се покланят на американския флаг.

Трябва да сте наясно, че американската политика е змийско кълбо. С много различни агенции, институции и лобистки групи, които й влияят, и вие никога няма да разберете кой именно взема решенията по въпросите на международната политика.

Съществуват десетки центрове за анализи, които за да бъдат чути в това многогласие, постоянно са принудени да променят стратегията и приоритетите, затова постоянните конфликти между тях вече са станали нещо обичайно. Президентът, въпреки целият пиетет около неговата администрация, е само модератор между всички тези фракции и мнения.

Американската империя прекалено много се е разпростряла, затова едновременно й се налага да си има работа с много и различни конфликти, както и да обслужва едновременно множество различни интереси – затова никога няма да знаете под какъв номер сте в списъка с приоритетите. В крайна сметка единственото, което има значение, е вътрешната политика – изследването на общественото мнение и участието в предизборни кампании.

В мрачния свят на империята, която се смята за богоизбрана и незаменима, вие сте само това, което сте: вие сте извън играта, в най-добрия случай вие сте „полезният идиот“, а в най-лошия – тежест, от която ще се избавят, ако приоритетите се променят или ако към вас просто изгубят интерес...

Надявам се, че спите добре нощем...

Михаел Песек

историк