Колко може да издържи България, още?

На фона на сериозните предизвикателства, които има днес света, като че незабележими остават все по-отчетливото формиране на сериозни тенденции, които могат да се окажат фатално предопределящи за бъдещето на България, коментира политологът Васил Калинов.

Като първа такава бих посочил, приемането за „нормално” от политиците ни и с примирение от обществото, нарастващото „изземване” от външни фактори на все повече функции на държавата, което неминуемо води до загуба на суверенитет. Конституционното ни устройство е в невъзможност да отговори на поетите ангажименти от страната ни като член на НАТО и ЕС. Ние станахме част от тези организации доброволно водени от разбирането, че така България ще бъде съвременна, просперираща и защитена държава. Защо, обаче това не се случва?

И тук започва голямата драма - липсата на държавническо мислене, приемственост и предсказуемост в политиката на страната, ниския професионален потенциал, който бележи управлението на държавата, не познаването в детайли на механизмите и практиките, които се прилагат в Европейския съюз и НАТО ни поставя винаги в ситуацията на потърпевши. На държава, която постоянно се моли или обяснява за нещо пред някого. Наложената, особено през последните 10 години формула, с всичко да се съгласяваме „с нашите съюзници”, влияе пагубно върху авторитета ни на международната сцена. За България открито се говори, че има изключително висок дефицит на държавност и не изпълнява докрай поетите ангажименти, съгласно предприсъединителните договори. Нещо повече управляващите си позволяват да търсят механизми и способи да ги заобикалят, за да прокарат интересите на тези, които са ги „избрали” и в името на това жертват интересите на народа и страната. Не случайно се поставя въпросът (макар и от „неводещи” политици) дали ще можем да се съхраним като държава. Сигурен съм, че никой не може да посочи, в годините на така наречения преход, да сме реализирали като страна поне една успешна международна инициатива. Дори в т. нар. преговорен процес за присъединяване към ЕС не успяхме да си защитим достойно националните приоритети в нито една област. Защото бяхме с разсипана икономика и в състояние на политическа неадекватност, поставайки влизането ни в ЕС като самоцел. Можем да припомним също, че толкова се старахме да станем „симпатични” на НАТО, че в навечерието на приемането ни, практически бяхме без въоръжени сили. Днес, повече от 10 години по-късно, сме още по-зле. И кой ще ни брои за фактор?

Втората опасна тенденция е натрупването на сериозни демографски проблеми, огромни за мащабите на държавата ни. В тази връзка не стои въпросът само за негативните тенденции в т.н. прираст на населението, нито дори с голямата диспропорция в регионалното развитие, а особено остро стои въпросът с емиграционния поток от страната и задъблочаващите се етнически проблеми. Нашата държава е в такова състояние вече, че не е възможно да реши въпроса с интеграцията на българските цигани. Не е в състояние да реши проблема с турцизирането на страната, особено в смесените райони. Има достатъчно големи територии в страната ни, населени места, в които не можеш да чуеш българска реч. Нещо повече,там населението не знае български език. А сред циганския етнос социалната деградация е толкова голяма, че можем да говорим не само за бедност и мизерия, но и за хиляди хора, които нито могат да четат, нито да пишат, нито да имат, каквато и да е социална съвместимост, за съжаление. Според мен, демографският и социалният проблем тук така са се преплелели, че ако държавата продължава с тази абсолютно неадекватна политика и да пилее милиарди в бутафорни мероприятия и програми, то можем да бъдем сигурни , че това рано или късно ще ни доведе до „израждане” на българското общество. Следователно съществуването на българската нация и българската държава е поставена пред сериозно изпитание.

Третата тенценция е свързана с изключително високата степен на неефективност на управлението на страната. Погледнато на хартия България е изградила всички институции, които трябва да има, според конституционното си устройство и според европейските страндарти. Да имаме основание да кажем, че у нас има реално разделение на властите? За съжаление, всичко е така „омотано”, че да може да се управлява от един център. Това е центъра, който се е формирал, благодарение на нелигитимните фактори, а не в резултат на демократичното функциониране на политическата ни система. Съвсем закономерно е вече 25 години да няма ефективна структура на Министерски съвет и министерствата. Наред с това, в изградените институции на бюджетна издръжка са стотици хиляди хора, назначени в повечето от случаите, съгласно „българските традиции и обичаи”. Това се превръща в голям проблем, защото затвърждава в българското общество и отделния гражданин, че инситтуциите по-скоро му пречат, отколкото да му помагат и затова той се опитва да ги заобикаля. Така се насажда двойственост в поведението и съзнанието на хората, които по подобие на политическия стопанския и културния елит на страната – имат лицемерно поведение и действие. Или стигнахме до морала на днешното българско общество.

И това е четвъртата тенденция - липсата на автентични морални ценности и наличието на съответните съвременни социални институти, които да ги възпитават. Без съхраняването на вековните национални достойнства и добродетели ние не можем да отстоим на времето като народ. Ние не можем, вече колко години, да създадем истинско гражданско общество. Българската образователна система не подготвя за реалния живот, това е оставено изцяло на „улицата”, избутвайки и семейството. Бързото забогатяване, арогантното поведение и чуждопоклонничеството са в основата на днешните „добродетели”. И тази среда обилно се подхранва и насърчава от тези, които избираме да управляват и които в крайна сметка, наставлявайки ни как да живеем си осигуряват на наш гръб, охолно бъдеще и за поколенията им.

Има ли период от възстановяването на българската държавност до наши дни, който можем да определим като ново българско възраждане? От Руско-турската война до днес ние се кланяме и слугуваме на чужди модели и хора. От преписването на Търновската конституция, през търсенето на монарх в Европа, преминавайки през съюз с нацистка Германия, Съветския съюз, сега ..... Сега сме в царството на чалгата, под въздействието на американските екшъни и чуждата музика, все още трудно намиращи мобилни устройства и компютри с кирилизирани клавиатури и софтуер, та стигайки до българската трапеза, на която се оказва, че 60% от хранителните продукти са внос. Днес сме във времето, в което е престижно да изпратим децата си да учат в чужди западни университети с надеждата, че няма да се върнат да търсят бъдеще в България.

Българският народ може да промени всичко това, само ако осъзнае, че е време разделно, че трябва да се сложи край на „поръчковата” политика, на купуването на гласове, на избора на хора, които той добре познава. В момента се прави всичко възможно народа да не се събуди. Ще се измислят всякакви сценарии- референдуми, промени на избирателни закони и др., но няма да се стигне до това да се разбере истината за външния дълг, истината за корпоративна банка, истината за марионетките, които ни управляват и техните господари.

И не на последно място - днешното състояние на ЕС, пряко рефлектира върху всичко, което се случва у нас. ЕС е в критична ситуация и се нуждае от серизно реформиране. Защото в този си вид той е неефективен и губи привлакеталност. Засилва се евроскептицизмът. Трудно устоява на изключително силното въздействие от всички страни като един от водещите геополитически фактори. САЩ няма да допуснат най-сериозния си и естествен съюзник да води по-самостоятелна политика. В същото време ЕС не е в състояние да се справи с отговорностите, които носи без САЩ. Без това взаимно допълване не може да се отговори на предизвикателствата на Изтока, на религиозните сблъсъци, на финансово-икономическите проблеми. В тази ситуация ЕС е принуден да прилага все по-централизирани форми и средства на действия, формулиране и правене на политика, за да съхрани единството на Съюза. Това превръща многохилядния бюрократичен апарат на Брюксел в реален командно-административен център, който подменя легитимните органи на Съюза. Този стил заразява и всички страни членки. А за България е пагубен, защото имитирайки европейската бюрокрация ние постигаме следния резултат: Само половината от субсидията, предоставена от Брюксел за България е реална инвестиция в най-добрия случай, корупцията изяжда другата част. Това е публична тайна.
Европа ли не познава България или България не познава Европа, а света?