Реформаторски алабализми

Ушите ни проглушиха - сутрин, обед, вечер - реформите това, реформите онова, реформаторското правителство, реформаторското мнозинство, реформи, реформи, реформи, образователна реформа, здравна реформа, правосъдна реформа, реформа в сектор "Сигурност", сега и пенсионна реформа. Реформа до реформата, реформатор до реформатора, мила моя майно льо, казва в позицията си относно пенсионната реформа и „реформаторското“ правителство като цяло Петър Кичашки от Движение "Модерна България".

Ще си каже човек, че тия хора никога не са били в управление. Сега за пръв път идват на власт, досега държавата е управлявана от мордорски орки, които са съсипали тучната ни татковина и се налага лъчистите елфически реформатори да размахат магическите си пръчки и тояжки, за да потекат реките от мед, масло и ракия.

Истината е, че тази многоъгълна коалиция е на власт кажи-речи от 25 години. ГЕРБ имаха почти цял мандат, сега се опитват да повторят, Реформаторският блок, който се опитва да внуши, че хей сега се е родил, е управлявал с два кабинета (Филип Димитров и Костов), имал е масирано присъствие в трети (като г-жа "Ще стана министър, в който кабинет ми предложите" Кунева да речем), ДПС, които са важен ъгъл от многоъгълната конфигурация, пък не са излизали от властта от 1990 година. Няма формация в тая коалиция, която да не е топила пръстчета в кацата на властта. Тогава какво реформират, че не разбирам? Днес „реформират“ собствените си „реформи“ от вчера? Брауново движение му казват на това.

Ето, нека вземем за пример пенсионната реформа. Следващите редове не са персонална нападка към ресорния министър, защото той прави каквото може в рамката на властта. Тук проблемът по-скоро е концептуален, отколкото персонален. За да стане ясно какво имам предвид, нека разгледаме в едри щрихи така зовящата се "пенсионна реформа".

Какво де факто правят управляващите? Това, което умеят най-добре, това, което са правили винаги, когато са на власт - дърдорят бръщолевеници и алабализми, за да имитират дейност с цел отвличане на общественото внимание. Така шумно огласената пенсионна реформа всъщност е ни повече, ни по-малко от старата песен на нов глас - вдигаме пенсионната възраст в държавата с най-ниска продължителност на живота и почти не пипваме осигурителната тежест, която е сред ниските в Европа, за да пазим добруването на приближените олигарси.

Тежестта, както обикновено у нас, ще я изнесат най-масовата категория работещи, другите общо взето не ги закачат. Осигурителните вноски мърдат едвам, колкото да не е без хич. И какво излиза? Хората ще се пенсионират по-късно, а ако може и никога, за да има пари за трибунки по стадионите на придворните ковчезници.

С тази реформа вървим към ситуация, в която хората ще работят и като надгробни плочи. Даже предлагам да не се мъчат да ни лъжат, че ще се пенсионираме. Направо да кажат директно на хората, че ще копаят на нивата, докато паднат и умрат. Направо там, където са паднали, ще ги и заравят, за да се подхранва почвата. Чиста работа! Така колко трибуни ще направят на колко стадиона, е-хеее!

Де факто, тази пенсионна реформа на „реформаторското“ правителство реформира реформите на „реформаторското“ правителство на Иван Костов. Припомням – НОИ се създаде от правителството на Жан Виденов и до „реформирането“ на системата през 2000 г. от Иван Костов и тути-кванти, НОИ всъщност е на сериозна печалба. В следствие на „реформата“ към днешна дата дупката в НОИ е по-голяма от озоновата. И сега днешното „реформаторско“ правителство прави реформа на реформата на предходно „реформаторско“ правителство. Това е дефиницията за тежка и множествена шизофрения.

Ако целта беше да се реформира пенсионната система, щяха да са я реформирали. Но не е това целта. Тя е да отвличаме хорското съзнание, ако може с политики в ущърб на хората, но в съзвучие с интересите на олигархията. Затова и тази, както и другите им, "реформа" е всъщност компенсаторен механизъм за печелене на време, за отвличане на внимание. Хитри са управляващите, спор няма. Ако не произвеждаха такива публични дъвки, които да се дъвчат по студия и седенки, то хората щяха да се занимават с това кой и как реално ни управлява. Щяха да усетят иронията, че Борисов, който демонизира Тройната коалиция, днес е в двойно по-голяма, че РБ, които се кълняха, че ще реформират всичко де що има за реформиране, всъщност се гушнаха с ГЕРБ и ДПС и са във властта, за да я консумират. Ако ги нямаше реформърските дъвки, хората щяха да си дадат сметка колко вредно за България е това безотговорно правителство.

На това правителство и пенсионната му реформа, и здравната му реформа, и правосъдната му реформа, и образователната му реформа, и всяка друга реформа му е като дядо Коледа – всеки е чувал за него, но никой не го е виждал. Едно е сигурно – колкото повече ни говорят за „реформи“, толкова по-отчаяни ще стават да не видим истината. Управляващите са в много тежка идейна и политическа криза. Нямат отговор на бедността, нямат отговор на кризата и поради това са обречени на безславен край. С колкото и алабализми да наводняват общественото пространство, това не ще ги спаси, когато истината лъсне. „Три неща не могат да крият дълго – слънцето, луната и истината“ – Буда. Ама не министър-председателят, а истинският.