Преценете дали не се нарушава балансът на властите

Предложените промени в Конституцията само отчасти увеличават гаранциите за независимост и ефективност на съдебната власт и търпят съдържателно и редакционно оптимизиране. Това заяви главният прокурор Сотир Цацаров пред парламентарната комисия за промени в основния закон, съобщи Правен свят.

Обвинител №1 каза на депутатите, че същественият въпрос, на който трябва да си отговорят, е доколко предлаганите изменения и допълнения на КРБ запазват баланса между властите, върху който е изграден действащият конституционен модел. "Само при убедителен позитивен отговор на този въпрос, Народното събрание би имало основания да гласува проекта", каза Цацаров.

В становището на прокуратурата, което той представи, не се дава категоричен отговор на въпроса дали за приемането на измененията е необходимо свикването на Велико Народно събрание. "Върху този въпрос трябва да се съсредоточи най-напред законодателният дебат. Необходими са повече аргументи, които по безспорен начин да обосноват правомощието на Обикновено Народно събрание да приеме предложените изменения", твърдят от държавното обвинение.

В становището се критикува фактът, че акцент на измененията е само гарантирането на съдийската независимост, а не и на тази на прокурорите и следователите. "Вън от съмнение е, че те (прокурорите и следователите) са конституционно закрепени като част от съдебната власт. Конституционният законодател трябва да отчете, че става дума за магистрати, чиято независимост и подотчетност е съответна на различните им функции и правомощия", заявяват прокурорите. Те посочват, че има редица основополагащи актове на консултативни органи към Съвета на Европа, чиито мнения прогласяват задълженията на държавите "да гарантират независимостта и самостоятелността на прокурорите като неизменна последица от независимостта на съда". "Тази независимост и самостоятелност на прокурора не е самоцелна привилегия, а гаранция за постигането на честно, безпристрастно и ефективно правосъдие. Считаме, че в проекта тези стандарти не са отчетени, а вместо тях на преден план е изведена подотчетността на прокуратурата и засилването на контрола върху работата й чрез парламента и чрез парламентарната квота във ВСС", пише в становището на държавното обвинение.

В него се подкрепя предложението за отчетност на инспектората и главния прокурор пред парламента. Има обаче критики към конкретната формулировка на текста за това обвинител №1 да представя "и други" доклади пред депутатите, извън годишния на прокуратурата. "Необосновано и противоречащо на принципа за разделение на властите би било превръщането на главния прокурор в обект на парламентарен контрол по конкретни въпроси, свързани с неприключили наказателни производства. Редно е конституционната норма изрично или да обвързва докладите на главния прокурор с общи въпроси и с обобщено представяне на резултатите от дейността на прокуратурата и разследващите органи, или да изключва възможността главният прокурор да бъде изслушван от Народното събрание по конкретни наказателни производства", пише в становището.

В него се дава подкрепа за предложението всеки съд да може да сезира Конституционния съд, а за възможността гражданите да го правят чрез Висшия адвокатски съвет, се казва, че "има резон". "Следва обаче да се отчете, че с предложението се овластява орган - Висшият адвокатски съвет, който не е конституционно уреден", пише в становището.

Принципна подкрепа получава разделянето на Висшия съдебен съвет. Следват обаче серия от забележки. Първо да няма съдийска и прокурорска колегия, а колегия на съдиите и колегия на прокурорите и следователите. Втората забележка е, че е нарушен балансът на представителството при формиране на състава на двете колегии. "Членовете на прокурорската колегия, избрани от Народното събрание, ще имат мнозинство, спрямо членовете, избрани от общите събрания на прокурорите и следователите. Дори участието на главния прокурор, като член по право на тази колегия, който обаче не е избран пряко от магистратите, може да гарантира най-много паритет между професионалната квота (ако тя се възприема в широкото й понятие) и представителите на Парламента. Това поставя вземането на решения по кадрови, дисциплинарни и организационни въпроси, отнасящи се за прокурорите и следователите, в зависимост от доминиращото мнение на парламентарната (политическата) квота", пише в становището.

Относно правомощията на пленума на ВСС от прокуратурата правят първо някои систематични и терминологични бележки. След това заявяват, че серия от въпроси, трябва изрично да бъдат разписани като правомощия на пленума, а не на колегиите – като например даването на становища по законопроекти.

Освен това според държавното обвинение формулировката на петата и шестата алинеи на чл. 130а в проекта, ще породи проблеми при тълкуването за това кои "организационни въпроси" са от компетентност на колегиите и кои на пленума. "Първостепенен организационен въпрос е  определянето на броя, съдебните райони и седалищата на отделните съдилища. При предложените норми може погрешно да се изтълкува, че компетентна да решава тези въпроси е колегията на съдиите, и така да се предопредели законодателната уредба. В действителност обаче, съвсем не става дума за организационен въпрос, относим само към съдилищата. Съгласно чл. 126, ал. 1 КРБ, структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, което означава, че откриването или закриването на съд или промяната на неговото седалище предопределя кореспондиращи организационни промени в прокуратурата и следствието. Следователно, макар водещата тема да е съдът, въпросът категорично е общ за съдебната система и трябва да бъде отнесен към правомощията на пленума", пише в становището.

Прокуратурата подкрепя отпадането на правомощието на министъра на правосъдието да управлява недвижимите имоти на съдебната система, но не приема той да присъства и да взема отношение със съвещателен глас на заседанията на колегиите.

В становището се критикува предложението само председателят на ВКС, а не и този на ВАС да има право да председателства заседанията на съдийската колегия.

"Не се споделя виждането на вносителите за необходимост от конституционен регламент на оправомощените да избират членове от професионалната квота органи, включително и наименованието им –  "общо събрание" (чл. 130а, ал. 2 и ал. 3)", пише в документа.

Прокуратурата принципно споделя аргументите в полза на предложеното за намаляване на мандата на ВСС от пет на четири години. "При постоянно действащ ВСС, мандатът на неговите членове не бива да бъде твърде продължителен, защото дългото откъсване от упражняваната от тях магистратска или друга професия създава опасност от загуба на квалификация и намалява мотивацията на качествени и загрижени за по-доброто управление на съдебната система професионалисти да се кандидатират за членове на съвета. В този смисъл предлаганото съкращаване на мандата на членовете на ВСС от пет на четири години би имало поначало полезен ефект. Въпреки това, е налице убедителна причина за въздържаност да се търси такова законодателно решение с проекта на ЗИДКРБ. Съкращаването на мандата на конституционноустановен орган води до промяна в заложената в Конституцията система и взаимовръзки с мандатите на други конституционноустановени органи. Поради това с този въпрос по-скоро би следвало да се занимава Велико Народно събрание", пише в становището.

В него се заявява, че премахването на тайното гласуване във ВСС е обосновано неубедително. "Не личат ясни аргументи против тайното гласуване по кадрови въпроси, а е заявена целта да се даде възможност на законодателя да уреди процедурата в ЗСВ, създавайки гаранции срещу "неправомерни опити за влияние и лобиране". Няма по-сигурни гаранции и условия за упражняване на правомощията на ВСС по демократичен и лишен от чуждо въздействие начин от разписана в Конституцията  процедура за гласуване по кадрови въпроси. Отстъплението от този принцип с единствено прокламираната цел, законодателят да получи възможност – по конюнктурни съображения и на база моментната оценка на обществения интерес, да преурежда процедурата по гласуване, е неприемливо", заявяват от прокуратурата.