Печелившите стратегии в местните избори ще мобилизират центриския вот

Печеливши стратегии в местния вот ще бъдат тези, които мобилизират подкрепа на по-широка основа, включваща центристките и непартийно обвързани избиратели, а не разчитат само на капсулиране в тесни партийни рамки. Това се казва в анализ на Института за модерна политика, базиран на национално представително социологическо проучване, проведено в началото на юли сред 1020 респонденти.

В изследването са тествани нагласите по отношение на различни типове кметски кандидатури, дефинирани по идеологически признак и според партийната обвързаност – партийни или независими кандидати. Разбира се подобни нагласи дават само общите очертания на предпочитанията на избирателите, които могат да претърпят сериозни промени в зависимост от конкретните персонални кандидатури в дадена община и местната специфика.

15 % от анкетираните биха гласували за центристки кандидат, а 18 % за независим. Ясно идентифициран като десен кандидат за кмет биха подкрепили 20 %, а за определян като ляв кандидат за градоначалник биха гласували 13 %.

За кандидат, издигнат от по-малка партия, извън основните парламентарни сили, потенциална подкрепа декларират 7 % от анкетираните. Делът на респондентите, които декларират, че биха гласували за националистически кандидат за кмет е 4 %.

Трите най-важни качества за една кметска кандидатура, които респондентите посочват са:

- почтеност и некорумпираност (24%);
- компетентентност (22 %);
- кандидатът да е близо до народа (15 %).

Близо една една десета от респондентите посочват като други важни според тях качества на кандидата за кмет, който биха подкрепили:

- да е „ново лице“ – 8%
- да не е обвързан досега с управлението на общината 8% .

По-малък е делът на респондентите, които изтъкват противоположните качества:
- кандидатът за кмет да е „познато лице“ – 5 %;
- да има управленски опит в общинската власт – 6 %.

Трите най-важни приоритети на местната власт, които открояват респондентите  са:

- развитието на местната икономика и нови работни места;
- социалните дейности (здравеопазване, образование, детски градини);
- създаването на възможности за развитие на младите хора – студентски кампуси, спортни съоръжения и др.

Това са темите, чието подходящо и експертно обосновано разгръщане в предизборните програми и послания на партиите и кандидатите, би отговорило на преобладаващите очаквания на избирателите.

Електорални нагласи за парламентарни избори

Данните от проучването сочат запазване на позициите на първите три политически сили, които доминират обществено-политическия живот на страната – ГЕРБ, БСП Лява България и ДПС.

Запазва се водещата позиция на ГЕРБ - 24.6%. Партията на Бойко Борисов продължава да е основен стълб в дясното политическо пространство със значителна преднина пред втората политическа сила БСП. ГЕРБ на този етап съумява да се предпази от остри управленски скандали и в рамките на управляващата коалиция играе по-скоро стабилизираща роля, особено на фона на противоречивата политика на по-малкия коалиционен партньор – коалицията „Реформаторски блок“.

Делът от респондентите, които декларират подкрепа за БСП Лява България възлиза на 12.0%. Съпоставени с данни от предходни месеци, тези данни не подкрепят лансираните в публичното пространство хипотези за „разпад“ и „срив“ на БСП. Социалистите продължават да бъдат основния политически субект в лявото пространство, а видимите корекции в политическия курс - по-фокусирано отстояване на социалните интереси, антивоенни позиции и др. – стабилизират електоралната подкрепа за партията. Дали тази стабилизация ще се превърне в основа за растеж зависи главно от способността на БСП да търси подкрепа на по-широка основа, а не да се капсулира и самоизолира. Известна предпазна роля за БСП има липсата на друг мощен гравитационен център за левите избиратели.

Данните сочат, че на този етап по-малките партньори в правителствената коалиция запазват позициите си – Реформаторски блок (5,2%), Патриотичен фронт (5,2%) и АБВ (2,7%). Трябва да се подчертае обаче, че проучването е проведено преди събитията около неслучилите се конституционни промени, които станаха предмет на активна обществена полемика и имат потенциала да окажат влияние на електоралната подкрепа за тях. 

Делът от респондентите, които заявяват подкрепа за „Атака“ е 3.0% от всички анкетирани - достатъчно за преодоляване на 4-процентната бариера в парламентарен вот. Така партията на Волен Сидеров продължава да е най-голямата самостоятелна партия в сектора на патриотичните и националистически формации. Според данните от проучването подкрепа около и над 1 процент регистрират формации като ББЦ на Николай Бареков и „Движение 21“ на Татяна Дончева.