Да не позволим на Германия да променя европейския проект

Статията е публикувана във френския вестник "Льо Монд"

Гръцката криза отново напомня за себе си, скоро след като беше прието решението за третия пакет помощ за страната. В същото време Германия продължава да създава впечатление, че в Европа има разнобой по темата.

Когато на 13 юли Гърция и партньорите й постигнаха компромис, ние се радвахме, че е избегнато най-лошото. За съжаление, недоверието продължава. На заседанието на Еврогрупата финансовия министър на Германия Волфганг Шойбле е предложил намаляване на правомощията на Европейската комисия и създаването на нов независим орган, който да взима основните решения за икономическата политика.

Реакцията на Жан Клод Юнкер по този повод е била съвсем сдържана. Аз обаче, като бивш председател на Европейската комисия, имам политическо и морално задължение да се противопоставя на подобно предложение.

Тревожен политически завой

Първото ми възражение е чисто юридическо, тъй като това предложение противоречи на член 17 от Договора за Европейския съюз (ЕС), който гарантира правомощията на Европейската комисия. В него се посочва, че „Членовете на Комисията не искат и не приемат инструкции от нито едно правителство“. На мен ми се струва обаче, че в проекта на Шойбле се обмисля преоценка и предифиниране на правата на Комисията. Извън чисто юридическия аспект, аз съм много загрижен за обрата в политиката.

Бившият външен министър на Германия Йошка Фишер също говори за това неотдавна, като отбеляза, че Федералната република превръща еврозоната в своя сфера на влияние. Дългогодишната европейска солидарност сега се счита за „болезнено евроромантична“, а немска Европа постепенно слага зад себе си европейска Германия.

Трябва бързо да се предприеме нещо, иначе еврозоната бързо ще стигне до точка на разпадане. Очаквам реакцията на другите държави от Европейския съюз, когато осъзнаят последиците от новата позиция на Германия.

Съвместно изявление на държавни секретари по европейските въпроси на Франция и Италия би било стъпка в правилната посока. Ние трябва да действаме обаче по-постоянно и настойчиво за да не забравим принципа, който винаги е ръководил и подкрепял изграждането на Европейския съюз. Не бива да се отслабва Европейската комисия, тъй като това може да доведе до разпадане на целия Европейски съюз. Необходимо е спешно да се свика извънредно заседание на държавните и правителствени ръководители, представителите на основните институции на ЕС и на политическите партии, за да се обсъди бъдещето на Европа и нашата обща съдба.

При това не трябва да се говори за някакви технически аспекти или нови извънредни мерки, а за причините за съществуването на Европейския съюз и това, което те могат да дадат на нашите народи. Накрая, трябва да обсъдим и политиката. ЕС все повече губи престиж в очите и на света, и на европейските граждани. Ако променим курса, ние се обричаме на незначително съществуване.

Ето защо Германия ясно трябва да заяви в каква посока се движи. Другите страни-членки, започвайки с Франция и Италия трябва да кажат какъв проект отстояват.

Германия трябва да реши дали ще върви самостоятелно (с подкрепата на няколко страни -сателити), приемайки предизвикателствата на глобализацията, или ще продължи политиката на европейска интеграция, която ще й позволи да си върне националното единство и да укрепи икономическото си положение.

Паралелно с политическите срещи на високо равнище в държавите-членки са нужни парламентарни и граждански дебати. Не можем да позволим на Европейската комисия, най-иновативната институция на ХХ век, да се превърна в жертва на популизма. Не можем да чакаме резултата от референдума във Великобритания или бъдещите избори във всяка от 28-те страни от ЕС. Въпросът трябва да се изясни точно сега!

Основание за свикване на подобна среща на върха може да бъде само съвместен призив на Франция и Италия. Но, преди всичко трябва да се припомни, че всяко прехвърляне на правомощия към други институции може да се извършва само с решение на мнозинството и под надзора на Европейския парламент, както е написано в учредителните документи на Европейския съюз. Това е цената на демократичната легитимност на европейския проект.

Превод: Андрей Симеонов

Романо Проди (р. 9 август 1939 г.) е италиански икономист и левоцентристки политик, министър-председател на Италия в периода 1996-1998 и от 2006 до 2008.
Работи като председател на Европейската комисия от 1999 до 2004 г.