Сменете плочата, другари

Независимо че откакто Бойко Борисов и ГЕРБ съществуват на политическия небосклон БСП е в постоянна серия от тежки изборни загуби без никаква тенденция към спиране на черната червена серия, нищо ново не е научено в партията столетница.

Новото на Позитано са само колите на ръководството на тази така загрижена за бедния и слабия човек партия. Но нищо в тезите и говоренето на социалистите не прави така, щото зрителя и слушателя да се ориентира поне коя година сме – 2009-та или 2015-та.

За стратезите и говорителите на БСП премиерът Борисов продължава да е случайно попаднал в политиката идеологически и политически неподготвен симпатяга, който ей сега ще се сгромоляса. И така вече 14 години.

Единственото което Михаил Миков и придворните му, иначе несъмнено сериозно идеологически и теоретично подготвени професионални политици, повтарят в захлас тезата за „провала на неолибералния модел“.

Интересно обаче кого точно атакуват с тази теза, след като нито Борисов, нито ГЕРБ, имат претенцията да са либерална формация и да проповядват идеите на неолиберализма, особено в политическо отношение и особено с оглед на днешните кризи и реалности.

Цитирайки професор Калин Янакиев - ГЕРБ е неоконсервативна народняшка популистична десница. Която има толкова общо с либерализма колкото и пастафарианците.

Да видим какво казва теорията:

„Неоконсерватизмът се приспособява преди всичко към информационните технологии и новата икономическа рационалност. Като се опира на авангардните технологии, той се стреми да постигне стабилност и постепенност в промените, да запази в преобразувана форма традиционните морални и религиозни ценности, да опосредствува нарастващото социално неравенство и икономически успех.

Главното в неоконсерватизма е стопанският либерализъм. Неговото съдържание не може да се разбере без да се анализират основните елементи на неолиберализма.

Неоконсервативният неолиберализъм е специфична реакция на нарастващата интервенционалистика политика на държавата и на възникването на плановото стопанство през 20 век.

В най-общ план неоконсерватизмът е за създаване от държавата на институционални рамки на стопанските процеси, с цел да се осигури конкурентно способно и ефективно стопанство, като намесата на държавата в непосредствения процес на стопанската дейност се отхвърля.“

В една от редките си чисто политически тези, премиерът Борисов определи целта на своя втори мандат като изграждане на „нов национален демократизъм“. В основата на новия национален демократизъм самият Борисов постави стабилността преди всичко останало, етническата толерантност, новата коалиционна реалност и желанието за нормализиране на политическите среда и диалог.  

В икономически план реалните действия на кабинета Борисов-2 говорят именно за неоконсерватизъм – макроикономическа стабилност, ограничаване на разходите в рамките на приходите, засилване на контрола и работата на приходните агенции, и реагиране на изкривяванията чрез подобряване на законовите и институционални рамки и правила, но без пряка намеса на пазара.

Последното е налице и в горещата тема с горивата, където въпреки призивите на несъмнено подготвени икономисти и политици, държавата отказа да интервенира на пазара с продажби на наличния си резерв на занижени цени, а се съсредоточи върху правилата и рамките, които да гарантират изсветляването на бизнеса и неговато конкурентноспособност. Разбира се, с всички пропуски на всички предишни правителства що се касае до данъчно законодателство, пропуски в наредбите за измервателни устройства, синхрона между различните отговорни органи и прочее.

Положителен ефект върху процесите оказват и коалиционните партньори от РБ в лицето най-вече на Радан Кънев, Мартин Димитров и Петър Славов, които непрекъснато усилват натиска върху КЗК и КФН като иституции които да гарантират именно правилата и честната конкуренция, при които икономиката да работи и да се развива. Сама, а не с парите от данъците ни.

Никъде обаче не става и дума за така жарко атакувания от БСП неолиберализъм, заседнал на първо място в речите на оределите говорители на социалистите. Още повече по време на така наречения „крах на неолиберализма“ на власт беше именно БСП. И още повече че в цитираните западни държави само 8 години по-късно от въпросния „крах“ няма и следа.

Атакувайки неолиберализма, социалистите разбира се старателно избягват отговора на екзистнциалния въпрос: А откъде ще вземете пари, другари? Защото нито на практика, нито на теория има как да отговорят на въпроса с какви приходи ще правят неколкократно по-високи социални разходи. И как се създава работеща икономика без да бъдат създадени условия за същата, защото „асфалт не се яде“.

Всеобщата безидейност остави увиснали всички безпомощни клишета като „ново ляво“, „нова Сириза“, „нов социален модел“ и прочее термини без съдържание. С нетърпение очакваме някой най-накрая да изформулира „новото ляво“, за да видим как в слаборазвитата импортно ориентирана българска икономика се заделят неколкократно повече пари за социални разходи, без да се реже от и без това орязаните други сектори на публични харчове като образование, здравеопазване, армия и вътрешна сигурност, например.

Всъщност вече не се и интересуваме. Ясно е, че няма да дочакаме отговор.

БСП освен липса на усет за момента, с който тикна лятното шоу в ръцете на ДПС, показват все по-ярка и тотална политическа безидейност.

Ще продължим да слушаме изтъркания рефрен за „провала на неолибералния модел“ и ще продължим да слушаме как Борисов нищо не разбира от политика и ей сега ще падне от власт.

И така вече 14 години.

Което все пак не е толкова много за стогодишна партия. Да чакат.