Семейните ферми могат да спасят българското село

Семейните фeрми са единственият начин да запазим българското село с неговата колоритност и автентичност. Иначе сме изправени пред срив в демографски, икономически, социален, ако щете и в политически аспект. Това подчерта в интервю пред Факти.бг Мъгърдич Хулиян, председател на УС на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП). Потърсихме го за мнение, след като от инициативата "Зелени закони" изразиха опасения, че поредните промени в Закона за храните отново ще пренебрегнат малките производители.

Защо вече толкова години хората в градовете нямат достъп до плодовете, зеленчуците и храната, произвеждана от малки семейни ферми. Мнозина пътували в Западна Европа са виждали фермерските пазари, в които се предлагат регионални продукти. Има ли шанс у нас това да се случи?

Не биха казал, че нямат достъп. Достъп има, но той минава през различни посредници и прекупвачи, което най-малкото оскъпява многократно стоките. По-сериозният проблем идва от обезличаването на труда на фермерите, от прекъсването на връзката между производител и потребител. За съжаление, в България тази връзка е скъсана още през 50-те и 60-те години на миналия век и нейното възстановяване сега е бавно и мъчително. Възпрепятства се както от социално-икономически, така също и от пазарни и регулационни отношения. Липсата на ясна държавна политика е съпроводено с липса на разбиране, опити за корпоративна намеса и регулиране на пазара в полза на „силните за деня“. Годините на прехода дообезкървиха българското село и не спряха негативната тенденция на неговото обезлюдяване, стартирало в годините на национализиране на фамилните активи и бизнес. Това обезлюдяване и икономическо обедняване в селските райони прави задачата с предлагането на регионални продукти в региона и съседните нему трудни за отдалечените от големите 2-3 градски центрове(София, Пловдив, Варна) на подобни храни, поради бедността на хората и търсенето на най-евтината алтернатива за прехрана.

Шансът да видим подобни пазари у нас, към настоящият момент е минимален извън тези градски ареали. За да има такъв шанс, трябва да се преосмисли цялостната концепция за създаване на благоприятна бизнес среда обърната към малките и средни ферми. Това може да стане само при цялостно прекрояване на законодателството. При това не само в земеделското, но и в данъчното, социалното, икономическото и др.

Каква е средната семейна ферма?

Средната семейна ферма има различни лица и много зависи от региона, специализацията и отрасъла. Най-често семейните ферми са:

Наследници на традиционен поминък, които обикновено, но не задължително, са маломерни. Основно заетите са членове на семейството, които по тази начин осигуряват основните си приходи.

Смесени са – включват различни видове животни и заедно с животновъдната дейност отглеждат и растениевъдни култури.

Изградени са в границите на населеното място – установената традиция в българските села е животновъдното стопанство да е разположено в близост до дома.

Те са слабо организирани по отношение усвояване и формиране на добавена стойност на продуктите, нямат специализирано образование и разчитат основно на собствени средства и са слабо активни при търсене на допълнително финансиране, с изключение на мерките за подпомага до които имат достъп.

Какво се случи с Наредба № 26 от 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход? Защо тя не преработи?

Причините са много и е факт,че въпреки многократните промени на въпросната наредба, тя не успява да отговори на очакванията, показва, че проблемите не са в самата нея, а в липсата на политическа воля и създаване на жизнеспособна среда за малките предприемачи и фермери.

Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели може ли да повлияе на законодателството у нас, което определено фаворизира големите предприятия?

Иска ни се да можеше, факт е че полагаме усилия,но двубоят е доста неравностоен. Е, ние сме упорити, защото няма накъде повече да отстъпваме, така че ще влагаме усилия за подобряване на средата и създаване на среда за всички, които искат с труда си да живеят достойно и честно. Надявам се да успеем да ускорим процеса в името на българския потребител и правото му на свободен и информиран избор.

Какво показва опитът от европейското субсидиране в земеделието и животновъдството?

Опитът от предходния програмен период, за съжаление, е силно обезпокоителен. Ние с недоволство отчитаме, че всичко се свежда единствено и само до максимален процент на усвояване, без да търсим ефективност и ефикасност на усвоените средства. Целта им е да сближават и минимизират различията между отделни отрасли, сектори, региони, а при нас е точно обратното, доведоха до тотално сбъркан модел и пропорции в отраслово, секторно и регионално отношение. Въпрос на политика, за съжаление, всичко опира да политика и когато, тя обслужва не общия, а конкретен частен интерес, резултатът е наличен. Вносна продукция, вносни суровини, износ на първични земеделски продукти, концентриране на финансови и поземлени ресурси в 5-10 процента от бизнеса.

Имат ли бъдеще семейните фирми?

Това е единственият начин да запазим българското село с неговата колоритност и автентичност, иначе сме изправени пред срив в демографски, икономически, социален, ако щете и в политически аспект.