Мигрантите и бежанците ни предизвикват

„Мигрантите и бежанците ни предизвикват. Отговорът от Евангелието на милосърдието“ е заглавието на посланието на папа Франциск за Световния ден на мигрантите и бежанците, който ще се отбележи на 17 януари 2016 г. Документът е подписан във Ватикана на 12 септември и беше разпространен на 1 октомври 2015 г. от Vatican Information Service. В документът се казва:

„Скъпи братя и сестри, в Булата за извънредната Юбилейна година на милосърдието отбелязах, че „има моменти, в които сме призвани да обърнем по-голямо внимание на милосърдието, за да бъдем по-видими носители на действието на Отца в нашия живот“. Божията любов иска да достигне до всеки човек. Тези, които приемат прегръдката на Отца, от своя страна отварят своите обятия в прегръдка, за да могат всички да бъдат обичани като деца и да се чувстват „у дома“ в голямото човешко семейство. Бащинската Божия загриженост се открива към всички, подобно на грижата на пастира за неговото стадо, но тя е особено силна към тези овци, които са наранени, уморени или болни. Исус ни учи, че Отец се снижава, за да помогне на тези, които са изложени на физическо или морално бедствие; а колкото по-тежко е тяхното състояние, толкова по-могъщо се разкрива Неговата Божествена милост.

В наше време миграцията се разраства в целия свят. Бежанците и хората, които напускат своите домове, се превръщат в предизвикателство за хората и общностите, за техния традиционен начин на живот; понякога те преобръщат културните и социални хоризонти, с които се сблъскват. Все по-често пострадалите от насилието и бедността, след като напуснат родните си места, стават жертви на трафиканти, докато се опитват да преследват мечтата си за по-добро бъдеще. А ако оцелеят от трудностите и обидите по време на пътуването, се сблъскват с латентни подозрения и страх. Накрая често те се сблъскват с липсата на ясни и конкретни политики, които да регулират приема на мигрантите и да изработват краткосрочни или дългосрочни планове за интеграция, основани на уважението на правата и задълженията на всички. Днес, повече отколкото в миналото, Евангелието на милосърдието тревожи нашата съвест, не ни позволява да приемаме за даденост страданията на другите и изисква отговор, основан на богословските добродетели на вярата, надеждата и благотворителността, който намира практически израз в делата на духовно и телесно милосърдие.

Всичко това ме накара за мото на следващия Световен ден на мигрантите и бежанците през 2016 г. да избера: „Мигрантите и бежанци ни предизвикват: отговорът от Евангелието на милосърдието“. Днешните миграционни движения са структурна реалност и нашата основна загриженост в настоящата остра фаза трябва да бъде развитието на програми, обърнати към причините за миграцията и промените, породени от нея в живота на обществата и народите. Всеки ден международната общност се сблъсква с трагичните истории на милиони мъже и жени, породени от нетърпимите хуманитарни кризи в различни части на света. Безразличието и мълчанието се превръщат в съучастие, винаги когато ставаме свидетели на хора, които загиват от задушаване, глад, насилия и корабокрушения. Независимо от техния мащаб, те винаги са трагедии, след като е загубен дори един човешки живот.

Мигрантите са наши братя и сестри, които търсят по-добър живот, далеч от бедността, глада, експлоатация и несправедливото разпределение на световните ресурси, които трябва да са правилно поделени между всички. Не искаме ли всички ние по-добри и достойни условия за живот и благоденствие, които да споделим с хората, които обичаме?

В този момент от човешката история, белязана от големи мигрантски движения, идентичността не може да бъде второстепенен въпрос. Тези, които мигрират, са принудени да променят някои от най-съкровените си характеристики, както и тези, които ги приемат – независимо дали им харесва или не – също са принудени да се променят. Възможно ли е да изживеем тези промени не като пречки за развитието, а като възможност за същинско човешко, социално и духовно израстване, растеж, който да зачита и насърчава тези ценности, които ни правят дори още по-човечни и ни помагат да изживеем дори още по-здрава връзка с Бог, другите хора и цялото творение?

Присъствието на мигранти и бежанци представлява сериозно предизвикателство за обществата, които ги приемат. Тези общества се сблъскват с нови ситуации, които могат да създадат сериозни трудности без необходимата мотивация, управление и регулация. Как можем да направим така, че интеграцията да бъде източник за обогатяване и откриване на позитивни перспективи пред общностите и да бъде предотвратена опасността от дискриминация, расизъм, краен национализъм и ксенофобия?

Библейското откровение ни призовава да приветстваме чужденеца; то казва, че вършейки това, ние отваряме врата за Бог и че в лицето на другите виждаме лицето на Самия Христос. Много са институциите, сдруженията, движенията и групите, епархийските, националните и международните организации, които изживяват чудото и радостта от срещата, споделянето и солидарността. Те чуват гласа на Исус Христос: „Ето, стоя пред вратата и хлопам“ (Откр. 3:20). И въпреки това продължават да съществуват дебати за условията и ограниченията за приема на мигранти, не само на ниво на националната политика, но и сред някои енорийски общности, чието традиционно спокойствие изглежда застрашено.

Изправена пред тези проблеми, може ли Църквата да не бъде вдъхновена от примера и словото на Исус Христос? Отговорът на Евангелието се състои в милосърдието.

На първо място, милостта е дар от Бог Отец, който се открива в Сина. Божията милост е източник на изпълнената с радост благодарност за надеждата, която се открива пред нас в тайнството на изкуплението с Христовата кръв. Милосърдието подхранва и укрепва солидарността към другите, като необходим отговор на безкористната Божия любов, която „се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий“. Всеки от нас носи отговорност за своя ближен: ние сме пазителите на нашите братя и сестри, където и да живеят те. Загрижеността за изграждане на добри отношения с другите и способността за преодоляване на предразсъдъците и страха са основни средства за насърчаване на културата на среща, в която сме готови не само да даваме, но и да приемаме от другите. Гостоприемството се състои както в даването, така и в приемането.

От тази гледна точка е необходимо да се гледа на мигрантите не само въз основа на техния редовен или нередовен статут, но преди всичко като на хора, чието достойнство следва да бъде защитено и които са в състояние да допринесат за напредъка и благоденствието на общността. Това е особено валидно за случаите, когато те се отнасят отговорно към задълженията си към тези, които ги приемат, когато с благодарност приемат материалното и духовното наследство на приемащата страна, спазвайки нейните закони и решавайки нейните проблеми. Миграцията не може да бъде сведена само до нейните политически и законодателни аспекти, до икономическите последици от нея и до съжителство на различни култури в една територия. Те са допълнителни към защитата и насърчаването на човешката личност, на  културата на среща, на единството между хората, където Евангелието на милостта вдъхновява и поощрява обновлението и преображението на цялото човечество.

Църквата е на страната на всички, които защитават правото на всеки човек да живее достойно, на първо място като уважава правото на хората да не емигрират и да спомага за развитието на страната, от която произхождат. Този процес изисква преди всичко оказване на подкрепа на страните, които са напускани от мигранти и бегълци. Защото солидарността, сътрудничеството, международна взаимопомощ и справедливото разпределение на земните блага са необходимо за по-решителни усилия, особено в регионите, които се превръщат в източник на миграционни движения, за да бъдат премахнати причините, които карат хората – поотделно или като общност - да напуснат своята естествена културна среда. Във всички случаи е необходимо, на колкото се може по-ранен етап, да бъдат премахнати условията, които карат хората да бягат в резултат на бедност, насилие или преследване.

Необходимо е също така общественото мнение да бъде така насочвано, че да бъдат избягвани неоправданите страхове и спекулации срещу мигрантите.
Никой не може да остава безразличен пред новите форми на робство, налагано от престъпни организации, които купуват и продават мъже, жени и деца, за да ги направят принудителни работници в строителството, селското стопанство, риболова или на други пазари. Колко много непълнолетни продължават да бъдат принуждавани да се бият в милициите, като деца войници! Колко много хора стават жертва на трафика на органи, на сексуална експлоатация и на принудата да просят! Днешните бежанци бягат от тези аморални престъпления и очакват от Църквата и човешката общност да видят в протегната към тях ръка, която ги приема, лицето на Господ, „Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха“ (2 Кор. 1:3).

Скъпи братя и сестри, мигранти и бежанци! В сърцето на Евангелието на милосърдието  срещата и приемът на другите се преплитат със срещата и приема на Самия Бог. Приемането на другите означава приемането на Самия Бог! Не се оставяйте да ви бъде отнета надеждата и радостта, родени от срещата с Божията милост, изразена в хората, които срещате във вашето пътуване! Поверявам ви на Дева Мария, майка на мигрантите и бежанците, и на св. Йосиф, изпитал горчивината от емиграцията в Египет. На тяхното застъпничество поверявам и тези, които влагат толкова много енергия, време и ресурси за пастирското и социално обгрижване на мигрантите. На всички вас изпращам своя най-сърдечен апостолически благослов.”