Руският генерал, който протегна ръка на САЩ

В началото на тази година почина шефът на руското разузнаване генерал-полковник Игор Сергун. Близки срещи с него е имал бригаден генерал Питър Зуак, който между 2012 и 2014 г. е служил в Русия като военно аташе на САЩ. Според него е имало период, в който Сергун е насърчавал диалога между американското и руското разузнаване. Според Зуак неговият пример може да послужи като пример за подобряването на отношенията между Русия и САЩ. В сайта Defence One той публикува материал за впечатленията си от Зуак.

През месец февруари 2014 г. контактът между военното разузнаване на САЩ и Русия бе прекратен в резултат на цялостното преустановяване на отношенията в сферата на отбраната след руското анексиране на Крим. Това бе правилният политически ход за времето си, но е време руските и американските военни лидери, включително и тези в разузнаването, да започнат да говорят отново.

Един от големите защитници на персоналната комуникация беше шефът на руското разузнаване Игор Сергун, който почина внезапно на 3-ти януари. Наскоро повишен в генерал-полковник, Сергун беше на 58 години. Това е един опитен в специалните операции ветеран, който направи име в размирния Северен Кавказ. Той оглави Главното разузнавателно управление през 2011 г. Впоследствие се превърна в един от архитектите на руската агресия в Украйна.

Не съм много сигурен, за това как да реагирам на смъртта му. Като старши военен аташе на САЩ в Русия между 2012 и 2014 г, аз се срещнах със Сергун и екипа му на няколко пъти за продължителни периоди от време. Видях го любезен, ерудиран и непретенциозен. Аз научих, че Сергун, който  насочи мащабна разузнавателна операция срещу нашите интереси, парадоксално смяташе конфронтацията със САЩ и Запада като не най-добрия дългосрочен интерес на Русия.

Преди отношенията между Москва и Вашингтон да се сринат, Сергун реално улесни разширяващите се контакти между главите на разузнаването между двете страни. През 2012 и 2013 г. аз наблюдавах как разузнавателни шефове от стратегически, регионални и глобални команди, дискретно се срещаха в различни руски градове. Говоря за Хабровск на изток, Ростов на юг, а също и Сочи, месеци преди Зимната олимпиада.

Тези срещи, които в много случаи бяха първите взаимодействия на висши офицери между руското и американското разузнаване, винаги протичаха точно и ясно. Естествено, че и двете страни влязоха предпазливо в тези разговори, но започнаха да се наблюдават съществени диалози по внимателно изчистени теми. Тези срещи бяха безценни възможности за двете страни, за да обяснят защо не са съгласни по въпроси като Сирия, Арабската пролет, системата за противоракетна отбрана и Уркайна. Естествено бяха открити и точки на съгласие като борбата с радикалния ислям, необходимостта от по-стабилни Афганистан и Централна Азия, глобалният тероризъм, задаващите се демографски предизвикателства и евентуалната конкуренция за световни ресурси.

Най-високото посещение стана през юни 2013 г., когато генерал Сергун покани генерал-лейтенант Майкъл Флин – директор на Агенцията за отбрана и разузнаване. Флин пристигна на тридневно посещение в Москва. Той положи венец пред руската гробница на незнайния войн и посети свръх модерната централа на Главното разузнавателно управление извън Москва. Там той представи уникално едночасово слово пред млади руски офицери, които вероятно за пръв път срещаха американски генерал по разузнаването.

На края Флин даде безпрецедентна вечеря за руския си колега, която се състоя в моето жилище в американското посолство. Сергун пристигна с двама преводачи. Бяха вдигнати обичайните тостове, въпреки че Сергун беше скромен пияч. Финалният тост беше отправен като алегория за подобрените отношения между двете страни. На Сергун това му се хареса. Всички гости си тръгнаха с бейзболни шапки за своите деца. На следващата нощ Сергун даде вечеря за нас в хотел Советский, където лично ни разведе в огромния апартамент на Сталин на горния етаж.

Сергун определено харесваше високата стойност на този обмен, показвайки желанието му за нещо повече от това, просто да се запознае с нашите военни способности и намерения. Вярвам, че следващото поколение геостратегически опасения помогнаха за отдалечаването на Сергун и други висши командири от сближаването с нас.

Последният ми контакт с него бе в края на 2013 г., малко преди срива на отношенията между САЩ и Русия. Поисках срещата, за да му предам съобщение, а той пристигна скоро след това, облечен в скромни дрехи. Той прие съобщението и след това поговорихме за евентуалното му посещение в САЩ, заедно с някои от висшите руски офицери по разузнаването. Това така и не се случи, заради руските действия в Крим.

На къде се запътваме сега? Статуквото, макар и някои малки подобрения, остава доста негативно. Трябва да намерим начин за диалог с нашите руски партньори по геостратегически опасения, представляващи взаимен интерес. Такива има в изобилие. Въпреки неразбирателството ние трябва да се съсредоточим върху това. Нациите, които са в постоянно съревнование трябва постоянно и интензивно да общуват чрез различни канали и ешелони, включително и чувствителни военни и разузнавателни такива. Това не показва слабост, а сила и самоувереност в собствените възможности. Ние можем да научим толкова много от генерал-полковник Сергун.