Наистина ли демократите са по-добър избор за американската икономика?

Анализът е от Джефри Франкел за Project Syndicate.

Джефри Франкел е професор от университета Харвард. Преди това е бил член на съвета от икономически експерти при президента Бил Клинтън. Той ръководи Програмата за международни финанси и макроикономика към Националното бюро за икономически изследвания на САЩ. 

През последните месеци Хилари Клинтън неколкократно заяви, че икономиката на САЩ се справя много по-добре, когато в Белия дом има на власт демократ. Тези думи, идвайки от един от пилоните на демократичската партия, може би звучат малко повече като политически трик. Истината обаче е, че това твърдение е абсолютно вярно.

Снимка: Wikipedia

Президентът несъмнено се явява един от важните фактори при моделирането на икономическия облик на страната, а някои президенти се оказват с малко повече късмет в сравнение с други.

Това обаче никък не прави думите на Хилъри само наполовина верни, въпреки че точно в това се опитват да ни убедят някои от медиите, които следят изкъсо фактите, вкл. и спечелилият Пулицър PolitFakt.

Разликата в представянето на икономиката при президенти-демократи и такива републиканци е значително и се наблюдава постоянно, далеч отвъд прага само за статистическа важност.

Алан Блиндър и Марк Уотсън, икономисти от университета "Принстън", потвърждават в едно отр последните си изследвания позитивите от управлението на демократите.

Те започват анализа си с наблюдението, че за периода от края на Втората световна война до днес (Хари Труман-Барак Обама), годишният растеж на БВП се равнява на средно 4.3 % при управлението на демократите и едва на 2,5% - при републиканците. Ако се върнем дори по-назад във времето (Хувър и Рузвелт), разликите са дори по-впечатляващи.

Още повече, през 256-те тримесечия, за 16-те следвоенни президентски мандата, американската икономика се намира в спад - рецесия средно 1.1 тримесечие с президент от Демократическата партия и 4.6 тримесечия - под властта на опонентите й. Възможността такова голямо разминаване да се дължи просто на малшанса може да се притегли към вероятност 1 на 100.

И тази тенденция не се ограничава само до БВП. От 1945 насам, безработицата пада с 0.8 % при демократите. Респективно, с републиканците начело тя нараства с 1.1 %. Получава се впечатляващата разлика от 1.9 %.

Вероятността всички тези постоянни разлики в представянето на американската икономика да се дължат само на късмета изглежда почти нищожна - това може да заключи и всеки дори да не се позовава на куп икономически показатели.

За доказателство може да обърнем внимание и на антирекорда по рецесии. Ако считаме, че шансът за рецесия при демократите и при републиканците е изравнен, то стартът на 4 последователни такива при управлението на вторите е колкото възможността да хвърлите монета и 4 пъти поред да се падне ези или тура. Това е твърде малко вероятно и все пак за последните 35 години точно това се случи.

Но отново да се върнем още по-назад - например 10 бизнес цикъла. Тогава разликите са още по-категорични след като в 9 от 10 случая рецесиите започват при републиканците. Това е с шанс 100 към 1. И въпреки това се случи точно така, както бе потвърдено и от NBER Business Cycle Dating Committee.

На всичкото отгоре, ако обърнем поглед към последните 8 пъти, в които има смяна на управлението - от републиканци към демократи, и обратното, в 4-те случая, когато властта попада в ръцете на Републиканската пария, икономиката забавя развитието си. В останалите 4 случая - когато демократите управляват - точно обратното. Това можем да си приравним към шанса от 8 хвърляния на монетата да ударим 8 пъти ези или 8 тура. Това може да се случи едва веднъж на 256 опита.

Но откъде наистина идват тези колосални разминавания?

Биндър и Уотсън открояват 5 основни фактора, които играят ключова роля за това - флуктуациите в цените на петрола, нарастването на продукцията, разходите за отбрана, растежът в чуждите икономики и доверието на потребителите, според тях са отговорни за 56 % от разминаването. Естествено, трудно може точно да определим каква част от този процент е повлиян изцяло от политиката. Факторите за останалите 44% остават дори по-трудни за идентифициране.

Осланяйки се на коментарите на Клинтън по темата, любителите на фактите могат да намерят изводите на Биндер и Уотсън в противовес с общоприетите схващания, че фискалните и монетарни политики не са по-ориентирани към растеж и разрастване повече при демократите, отколкото при републиканците и следователно разликите в представянето на двете партии, когато са на власт, не може да се определи така лесно. В същото време, президентите са отговорни за множество важни решения, които пряко засягат енергетиката, търговията, труда, външната политика и др. - отвъд просто стимулирането на фискалната и монетарната политика. Няма как всички те да бъдат измерени с икономически показатели.

Именно това дава резон на ориентираните единствено към цифрите да се съмняват в думите на Клинтът и да ги смятат за само "наполовина" верни. Тя обаче не се опитва да изтъкне конкретна политика, която да е определяща за голямото разминаване. Всичко, което тя заяви, просто е, че американската икономика се представя по добре с Демократическата партия начело. А това твърдение е 100% вярно.

Превод: Теодор Николов

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.

Copyright Project Syndicate