23 Юли, 2016 08:59 3 231 1

Светът открива нови галактики, докато обсерваторията в Рожен беднее

  • алексей стоев-
  • нови-
  • галактики-
  • обсерватория-
  • рожен

При обсерваторията в Рожен се иска много мъничко, за да може тя да бъде истински европейска, заяви Алексей Стоев

Светът открива нови галактики, докато обсерваторията в Рожен беднее - 1
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Данните от южноафриканския телескоп "MeerKAT", който разкри 1 300 галактики в малко кътче от вселената, където досега бeше известно съществуването на едва 70, са изключително важни. Това заяви в интервю за Факти.бг доц. Алексей Стоев от Института за космически изследвания към БАН.

„В този огромен куп от галактики се откриват и няколко квазера, които на практика биха били граничната част от разширяващата се Вселена. Те биха носили и съществена информация за еволюцията на Вселената. Тези данни са изключително важни именно заради това“, разказа Стоев.

На фона на световния напредък в тази област Стоев коментира и информацията, че Националната астрономическа обсерватория в Рожен e в окаяно състояние и е застрашена от разрушаване.

Това е най-голямото вложение на страната ни като инвестиции в един отделен уред за цялата история на нашата наука. При обсерваторията в Рожен се иска много мъничко, за да може тя да бъде истински европейска, заяви Алексей Стоев.

Доц. Стоев, как ще коментирате това научно откритие, което направи Южноафриканския телескоп "MeerKAT", който разкри 1 300 галактики в малко кътче от Вселената?

Научното откритие на нашите колеги от Южна Африка всъщност е само една страничка от многотомната история за Вселената, ако мога да се изразя така литературно. С големите телескопи, които земната цивилизация строи един след друг, се стремим да създадем представа за едромащабната структура на Вселената. Досега, от телескопа Хъбъл, знаехме, че на квадратен градус до 24-та или 25-та звездна величина, от небето се виждат, да кажем накъде около 100 – 200 галактики. При по-обстойно изследване на този сектор от небето, ние можем да видим не 200 галактики, а от 2000 до 5000 галактики. Оказва се, че едромащабната структура на Вселената зависи много от експонирането, разделителната способност на телескопите и редица други параметри, които са изключително важни за тези оптични гиганти.

Колегите от Южна Африка обаче са направили подобно постижение използвайки не оптичен телескоп, а радиотелескоп. Това е един много сложен радиотелескоп от 64 отделни антени с диаметър на отделната антена около 3 метра. Те са използвали само част от тях, тъй като не всички все още са готови и не са в синхрон на обмен на данни. Колегите са успели да разгледат една област от небето, която е с площ около половин градус. Това е една много, много мъничка част от небето. Оказва се че в диапазона на дължина на радиовълната, около 20 см се наблюдават около 2500 галактики. В тях влизат и тези 70-80, които до този момент са били вече видени и с оптичен телескоп.

Това е представено от радиоастрономите по подходящ начин със специална анимация, тъй като снимките, които идват от радиотелескопите не са като тези от оптичните телескопи. Звездите не се виждат по този начин, по който се виждат на камерите на оптичните телескопи.

Интересното е, че в този огромен куп от галактики се откриват и няколко квазера, които на практика биха били граничната част от разширяващата се Вселена. Те биха носили и съществена информация за еволюцията на Вселената. Тези данни са изключително важни именно заради това.

Още повече, че ние сега имаме изключителен принос при определянето на така наречената „тъмна маса“ и „тъмна енергия“. В тази област се пише така да се каже специална Физика. Именно заради това трябва да знаем за глобалния свят такъв ли е какъвто го виждаме или е още по-дълбок и мащабен. За тази цел ние трябва да развиваме специални технологии, с които да го видим, да го опишем и съответно, да изследваме неговата структура, динамика и еволюция. Именно заради това, откритието на южноафриканските ни колеги, които са част от голямата световна астрономическа общност, е доста интересно и вълнуващо.

Надявам се, че този радиотелескоп, който е един от големите, в комплект с други телескопи, ще успее да направи радиоинтерферометри, с който ще се увеличи разделителната способност на уреда и по този начин ще могат да се видят много малки детайли на вече открити области или да се изследват нови, неоткрити части от нашата Вселена.

Във всички случаи, всичко, за което разказваме сега е само началото. Тепърва ще се прави един общ радио и оптичен обзор на „дълбокото небе“, за да се опише именно структурата на Мегагалактиката, на Вселената във далечните й части, които се намират почти в периферията на наблюдаваната й част и са на фронта на разширението на Вселената. Това е сигурен белег, че те са, така да се каже, началото на раждането на Вселената. Всичко това, което ние виждаме в близки разстояния до нас, особено това, което е в нашата Галактика, са оптични и радиовълни, които са от много по-късни времена. В периферната част обаче, радио и оптичните вълни, които идват до нас, всъщност са излъчени именно в това старо правреме, преди около 13,5 милиарда години, когато всъщност се е родила Вселената.

Стана ясно, че към момента са използвани едва само 25 % от капацитета на южноафриканския телескоп. Разкажете какво още може да бъде открито при използването на целия му капацитет?

Използвани са само около 12-14 антени от 64 на брой. Тъй като подобен уред работи в специален режим, при който колкото е по-голяма базата между отделните антени, толкова точността и разделителната способност на телескопа е по-голяма, е важно, този научен комплекс, да се пусне изцяло. Това, разбира се, ще се случи в много близко бъдеще, защото инженерите и механиците вече са почти готови. Преди това обаче, този комплекс изисква много сериозни съгласувателни процедури по отделните антени, за да може компютъра, който ги управлява, да ги насочва в една точка от небето и да получава данни в реално време така, че да ги стикова и увеличава проницателната способност на телескопа. С други думи да прихваща все по-слаби и по-слаби обекти от небето.

На фона на световния напредък и просперитет в тази област, как ще коментирате това, че нашата Роженска обсерватория е пред разпад?

Тя не е пред разпад, това е силно казано. Там има хроничен недостиг на средства, които са нужни най-вече за стопанската й издръжка, тоест ток, отопление и някои разходи свързани с охраната й. В нея има три големи инструмента. Обсерваторията ни работи, въпреки това положение. Това е благодарение на сериозната воля и усилия на колегите ни, които със собствен труд и много лично време, успяват да получат интересни резултати. Трябва да кажем, че роженския телескоп и малките уреди, които са край него е един прекрасен пример за телескоп в средна по големина обсерватория.

На времето това е бил голям телескоп, но технологиите и развитието на радио и оптичната астрономия промениха разделението на телескопите и нашият се обособи в така наречените средни по големина. Това разбира се не е лошо. Той си има свои задачи. Той е отговорен за наблюдението на активни ядра на галактики, на тела в рамките на Слънчевата система, главно астероиди и комети и също така е част от една световна система за наблюдение на замърсяването на околоземното космическо пространство с отработени спътници.

Знае се, че това е един много сериозен проблем. Оказа се, че нашия телескоп е много удачен за наблюдение на спътници, които са отработили своя ресурс и замърсяват околното космическо пространство в областта на така наречените геостационарни спътници. Това са много слаби обекти, много специфични и трудни за наблюдение.

Съвсем скоро нашите колеги участваха и в няколко международни проекта и кампании за наблюдаване на такива активни ядра и звезди, които бяха започнали да имитират активност.

При обсерваторията в Рожен се иска много мъничко, за да може тя да бъде истински европейска, като се има предвид, че може би 30 % от наблюдателното й време се консумира от наши колеги от ЕС и европейските астрономически обсерватории. Това задължава донякъде държавата да поддържа тази база, за да може все пак да бъдем партньори на европейските ни астрономически институции и на ниво. В противен случай те идват тук и виждат перфектно работещи инструменти и база за спане и пребиваване на астрономите като от миналия век. Това не е добре. Смятам, че още в рамките на това правителство този проблем ще бъде решен.

Роженската обсерватория е една от големите ценности на страната ни, има ли опасност да я загубим?

Не, в никакъв случай. Българска академия на науките и в частност Института по астрономия към Националната астрономическа обсерватория, както и правителството занаят, че това е най-голямото вложение на нашата страна за цялата история на нашата наука като инвестиции в един отделен уред. Той струва някъде около 21 милиона валутни лева на ниво от края на 70 години на миналия век. Ако тези пари ги превърнем в сегашни това е огромна инвестиция, сигурно ще струва около 100 милиона евро. Тази инвестиция не може да бъде загубена с лека ръка. Смятам, че всички и тези, които управляват астрономията в България, и тези, които управляват страната, са наясно с това. Този инструмент не може, веднъж създаден, да остане и на това ниво, тъй като астрономията е една от най-бързо развиващите се науки, заедно с физиката на космическите лъчи. Това са най-бързо развиващите се дялове във Физиката в света. Затова трябва непрекъснато да се правят малки инвестиции във времето, които да ъпгрейдват и да се съотнасят до съвременната специфика и проблематиката на астрономията.

Роженската обсерватория няма да бъде загубена, напротив. Мисля, че я чака много добро бъдеще, защото тя е единствената на тази географска ширина и нашите европейски колеги съзнават колко е ценна освен заради географското си положение, но и заради доброто си състояние. Единственото, което се иска са не толкова големи, но сериозни и отговорни усилия, за да може обсерваторията да работи в крак с времето.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Валентин

    0 1 Отговор
    Проблемът на Роженската обсерватория, е че те живеят още в комунизма. Чакат държавата да им даде пари наготово, а не желаят сами да си заработят заплатите.
    А по-интересното е, че се правят на жертви и изискват съжалението на хората...
    На същите тези хора, които искат да отидат там, като посетители, а от обсерваторията не искат да им вземат парите!
    Да, аз съм пристрастен, защото преди няколко години исках да посетим обсерваторията със семейството ми, но нямахме шанс-изгониха ни най-грубо!
    Искахме да си оставим парите, да разгледаме, ако има сувенири-да си купим, ако има ресторант-да обядваме...но не би!
    Пък после нека пак се оплакват от липса на финансиране.