24 Юли, 2016 08:30 2 029 2

Ултрасите са хора с личностен дефицит

  • иван игов-
  • ултрасите-
  • хора-
  • личностен-
  • дефицит

Това е форма на откъсване от реалността, заяви Иван Игов

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

С две думи това са хора, които нямат ясна и достатъчно силна мотивация за развитие в живота си и търсят някаква цел, която да предаде смисъл на това, което правят, заяви за Факти.бг психологът проф. Иван Игов.

Припомняме, че две 17-годишни момчета бяха пребити и наръгани в началото на седмицата в София. От МВР съобщиха, че нападателите са футболни запалянковци със скинарски наклонности, които нападат младежи заради футболните им пристрастия или ако са от ромски произход. За нападенията бяха задържани около 13 души и бяха повдигнати три обвинения за опит за убийство по хулигански подбуди. Трима оставиха в ареста за единият случай, като се оказа, че може би били квартална банда със свой кодекс. Междувременно полицията продължава да разследва другото нападение над момче в столицата, което стана на 18 юли на бул. "Шипченски проход". При аналогични обстоятелства и след размяна на реплики за двата футболни отбора Левски и ЦСКА група момчета с маски и качулки пребиха 17-годишен младеж, който все още се намира в болница.

Проф. Игов, и при двата случая става дума за младежи. Бихте ли обяснили какво представляват футболните агитки от психологическа гледна точка и каква е психологията на ултрасите?

Такива изследвания по света се правят много отдавна, особено в Англия през 80-те години, когато това се беше превърнало в социален феномен. Този традиционен модел на описание важи и при нас, тъй като става дума за сравнително млади хора. Казвам „сравнително“, защото това засяга диапазона от юноша до хора над 30 години, обединени от една идея, която е по-скоро идеална, отколкото реална. Това има една единствена цел - до някъде да се укрепи техния личностен дефицит. С две думи това са хора, които нямат ясна и достатъчно силна мотивация за развитие в живота си и търсят някаква цел, която да предаде смисъл на това, което правят. За съжаление обаче, намират смисъл в нещо, което е абсолютно имагинерно и нереално, тъй като тук не става дума за увлечение по спорт, резултати или някакви спортни успехи, а за фанатизъм, който е по-скоро отнесен към символите и т.н. Това е форма на откъсване от реалността.

По-принцип, както в юношеската група, така и в тези среди, обикновено на спортния сблъсък се гледа като на противоборство и на война, затова този сблъсък много лесно може да прерасне във физически.

Какво отключва агресията на тези групи?

Няколко неща. Първо е желанието да се самодокажеш. Имам много изследвания в социалната психология, които показват, че дискриминативни нагласи като „ние – те“, се формират в хора, които имат личностна неувереност. Това може да се види включително и в отношението към различните. Във футбола се изразява обаче много силно, защото в тези групи физически можеш да видиш другия, който ти отвръща със същите агресивни средства, с които ти подхождаш към него. Тук сблъсъците наистина са много силни.

Вторият елемент е психологията на тълпата. Тълпата за тези хора действа като инфа и усилва личното напрежение и агресия многократно. Тези хора се чувстват анонимни в тълпата. Те наистина могат да извършат неща, които по принцип в нормална обстановка и сами, не биха направили.

Защо тази агресия се пренася на улицата и в ежедневието?

Дори и да не е след футболна среща, когато такива групи се срещнат и започнат да си говорят на езика на футболния фен или запалянко, се създава същото настроение, което е и на стадиона например или след мач. Това може да избухне, особено когато тези хора са в група и когато тя, по един или друг начин, търси да реализира себе си чрез това да унижи другия. Това е много характерен принцип, който съществува във всички сфери на агресивното поведение.

Как може да се предотврати това, симпатията към един отбор, да се превърне в агресия, насочена към някого?

Както в Англия така и в други страни на практика показаха как. От една страна, трябва на тези млади хора да бъде дадена възможност да се реализират в други сфери, където да се почувстват значими и способни. Това е свързано, разбира се и с образованието, и училищната среда, която може да създаде възможност всеки да се почувства важен и значим. За съжаление нашето образование не е такова. То е насочено главно към трупане на знания в няколко определени области, което много често демотивира децата да ходят на училище така, че реализацията в училище или сред връстниците започва да става невъзможна. Тогава това желание за реализация се пренасочва на друго място, към такива псевдо групи или в такава среда, където може да проявява агресивност, или това, за което говорим.

Нужно е и да се създадат истински фен клубове, които да си поставят позитивни цели. Не да се биеш с другата група или да унищожиш нечий стадион, а усилията да са насочени към това, да направиш нещо собствено или полезно, като например за децата, които искат да играят футбол. В Англия, всички такива групи са ангажирани със социални дейности. При нас за съжаление това просто не се случва.

Жалкото е, че ръководствата на тези групи са възрастни хора, които имат деца. Те не правят нищо, за да може юношите или хората, които отиват при тях, да имат позитивна нагласа към спорта и футбола, каквато имат вкъщи. Познавам такива хора. В дома си той, например, е добър баща и родител, но когато отиде във фен клуба иска бъде като дуче, даже така се нарича, да ръководи другите и да ги манипулира.

Проф. Игов, и при двата случая става дума за младежи. Бихте ли обяснили какво представляват футболните агитки от психологическа гледна точка и каква е психологията на ултрасите?

Такива изследвания по света се правят много отдавна, особено в Англия през 80-те години, когато това се беше превърнало в социален феномен. Този традиционен модел на описание важи и при нас, тъй като става дума за сравнително млади хора. Казвам „сравнително“, защото това засяга диапазона от юноша до хора над 30 години, обединени от една идея, която е по-скоро идеална, отколкото реална. Това има една единствена цел - до някъде да се укрепи техния личностен дефицит. С две думи това са хора, които нямат ясна и достатъчно силна мотивация за развитие в живота си и търсят някаква цел, която да предаде смисъл на това, което правят. За съжаление обаче, намират смисъл в нещо, което е абсолютно имагинерно и нереално, тъй като тук не става дума за увлечение по спорт, резултати или някакви спортни успехи, а за фанатизъм, който е по-скоро отнесен към символите и т.н. Това е форма на откъсване от реалността.

По-принцип, както в юношеската група, така и в тези среди, обикновено на спортния сблъсък се гледа като на противоборство и на война, затова този сблъсък много лесно може да прерасне във физически.

Какво отключва агресията на тези групи?

Няколко неща. Първо е желанието да се самодокажеш. Имам много изследвания в социалната психология, които показват, че дискриминативни нагласи като „ние – те“, се формират в хора, които имат личностна неувереност. Това може да се види включително и в отношението към различните. Във футбола се изразява обаче много силно, защото в тези групи физически можеш да видиш другия, който ти отвръща със същите агресивни средства, с които ти подхождаш към него. Тук сблъсъците наистина са много силни.

Вторият елемент е психологията на тълпата. Тълпата за тези хора действа като инфа и усилва личното напрежение и агресия многократно. Тези хора се чувстват анонимни в тълпата. Те наистина могат да извършат неща, които по принцип в нормална обстановка и сами, не биха направили.

Защо тази агресия се пренася на улицата и в ежедневието?

Дори и да не е след футболна среща, когато такива групи се срещнат и започнат да си говорят на езика на футболния фен или запалянко, се създава същото настроение, което е и на стадиона например или след мач. Това може да избухне, особено когато тези хора са в група и когато тя, по един или друг начин, търси да реализира себе си чрез това да унижи другия. Това е много характерен принцип, който съществува във всички сфери на агресивното поведение.

Как може да се предотврати това, симпатията към един отбор, да се превърне в агресия, насочена към някого?

Както в Англия така и в други страни на практика показаха как. От една страна, трябва на тези млади хора да бъде дадена възможност да се реализират в други сфери, където да се почувстват значими и способни. Това е свързано, разбира се и с образованието, и училищната среда, която може да създаде възможност всеки да се почувства важен и значим. За съжаление нашето образование не е такова. То е насочено главно към трупане на знания в няколко определени области, което много често демотивира децата да ходят на училище така, че реализацията в училище или сред връстниците започва да става невъзможна. Тогава това желание за реализация се пренасочва на друго място, към такива псевдо групи или в такава среда, където може да проявява агресивност, или това, за което говорим.

Нужно е и да се създадат истински фен клубове, които да си поставят позитивни цели. Не да се биеш с другата група или да унищожиш нечий стадион, а усилията да са насочени към това, да направиш нещо собствено или полезно, като например за децата, които искат да играят футбол. В Англия, всички такива групи са ангажирани със социални дейности. При нас за съжаление това просто не се случва.

Жалкото е, че ръководствата на тези групи са възрастни хора, които имат деца. Те не правят нищо, за да може юношите или хората, които отиват при тях, да имат позитивна нагласа към спорта и футбола, каквато имат вкъщи. Познавам такива хора. В дома си той, например, е добър баща и родител, но когато отиде във фен клуба иска бъде като дуче, даже така се нарича, да ръководи другите и да ги манипулира.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Бечката1921

    0 0 Отговор
    По принцип има нещо вярно в написаното! Но далеч не е общовалидно за всички представители на тази "субкултура"!!! Момчетата, които аз познавам, нито имат личностни дефиците, повечето имат стабилно препитание, някои дори практикуват уважавани професии! Имат семейства, стабилна ценностна система и определено имат достатъчно силна мотивация за развитие в живота си и ясна цел! Отделно повечето от големите фен-клубове в България редовно за Великден и Коледа даряват продукти и храна за самотни и бедни въсрастни българи, спомагат и организират благотворителни събития за хора в нужда! организират спортни турнири, имат собствени спортни зали! Че го има лошиото, има го, ама айде да не обоощата ако обича психолога, че не му отива на професията, малко се излага!
  • 2 Бечката1921

    0 0 Отговор
    Пo принцип имa нeщo вярнo в нaпиcaнoтo! Нo дaлeч нe e oбщoвaлиднo зa вcички прeдcтaвитeли нa тaзи "cубкултурa"!!! Мoмчeтaтa, кoитo aз пoзнaвaм, нитo имaт личнocтни дeфицити, пoвeчeтo имaт cтaбилнo прeпитaниe, някoи дoри прaктикувaт увaжaвaни прoфecии! Имaт ceмeйcтвa, cтaбилнa цeннocтнa cиcтeмa и oпрeдeлeнo не им липсва дocтaтъчнo cилнa мoтивaция зa рaзвитиe в живoтa или яcнa цeл! Oтдeлнo пoвeчeтo oт гoлeмитe фeн-клубoвe в Бългaрия рeдoвнo зa Вeликдeн и Кoлeдa дaрявaт прoдукти и хрaнa зa caмoтни и бeдни възрacтни бългaри, cпoмaгaт или сами oргaнизирaт блaгoтвoритeлни cъбития зa хoрa в нуждa и участват в чествания на исторически събития и личности! Отделно оргaнизирaт cпoртни турнири, имaт coбcтвeни cпoртни зaли! Чe гo имa лoшoтo, имa гo, aмa aйдe дa нe oбoбoщaвa aкo oбичa пcихoлoгa, чe нe му oтивa нa прoфecиятa, мaлкo ce излaгa!