Осигуряването на бъдеще за ООН

Анализът е на Кевин Ръд за Project Syndicate.

Бившият министър-председател на Австралия Кевин Ръд е президент на Азиатския институт за политика и общество в Ню Йорк.

Жизненоважно е силните институции, управляващи света, да се замислят над стратегическите и икономическите предизвикателства, пред които са изправени, докато настоящият международен ред става все по-разпокъсан. И все пак рядко се е случвало съществуващите учредения, най-вече Организацията на обединените нации, да бъдат по-уязвими, отколкото сега.

ООН не е разбита, но е в беда, особено след като много държави се отнасят с организацията като с учтиво дипломатическо допълнение, търсейки решения на основните глобални проблеми другаде. Виждали сме това при спорни въпроси, ширещи се от Сирия до Иран и Северна Корея, при проблеми с тероризма, с кибернетичната сигурност, с бежанците, с миграцията, с Ебола и при възникващата криза с финансирането на хуманитарна помощ.

И докато ООН все още притежава своите силни страни, структурните ѝ слабости са налице. Пропастта между това към което се стреми и това, което всъщност прави, расте. А светът се нуждае от ООН, която не само обсъжда политиката, но и я прилага.

ООН е от значение, и то голямо. Организацията е дълбоко вкоренена съставна част на последвалия ред след Втората световна война. Ако значението ѝ намалее, ако бавно се превърне в "просто поредната неправителствена организация", държавите ще променят своите възгледи за това как да се справят едни с други в бъдещето. Едностранността и законът на джунглата, отличителните белези на отминали времена, ще се завърнат в международните отношения.

ООН показа, че е способна да се преоткрие. Но сега организацията трябва да направи това по необходимост, не за удобство. ООН трябва спешно да реорганизира функциите, структурата и финансовия си механизъм, за да увеличи колкото се може повече измеримите резултати във всички области на своята компетентност - от мир и сигурност до устойчиво развитие, човешки права и хуманитарна ангажираност.

По-конкретно, следващият генерален секретар на ООН трябва да направи няколко ключови стъпки. Като за начало да свика среща на върха по подобие на конференцията в Сан Франциско през 1945, когато делегатите дали своето съгласие за съставянето на харта, стояща в основата на ООН, на която всички държави-членки трябвало да потвърдят ангажираността си към многостранността като фундаментален принцип. Срещата на върха трябва да подчертае най-важните предимства на общото сътрудничество и да отхвърли зараждащото се мнение, че многостранността е бреме.

Новият главен секретар трябва да изтъкне ролята на ООН като строител на мостове между великите сили, особено в напрегнати времена. Също така трябва да подчертае и как великите сили трябва да позволят на ООН да работи в полза на широката международна общественост.

На трето място, генералният секретар трябва да се възползва от член 99 от Хартата на ООН. Това значи да се въведат нови инициативи за справяне с предизвикателствата на властта в глобален мащаб, дори когато подобна съществуваща инициатива предвещава провал. Това също значи да бъде създадена цялостна доктрина за превенция, която да включва здрав и дългосрочен политически план, за да може организацията да предотврати или поне да се подготви за бъдеща криза, вместо да реагира чак когато нещата вече са се случили.

Този списък от задачи трябва да включва противодействие на тероризма и насилствения екстремизъм, повишаване на киберсигурността, ограничаване на смъртоносните автономни оръжейни системи, прилагане на международно хуманитарно право при война (абсолютен приоритет), както и разработването на цялостен подход за планетарните граници и екологичния отпечатък на човека, особено върху Световния океан.

Също така новото ръководство трябва да въведе ефективни процеси на работа, както и да приложи основните настоящи инициативи, включително и Целите за устойчиво развитие. Непостигането на Целите за устойчиво развитие (17 основни цели и 169 други конкретни задачи) би било равносилно на обвинителен акт срещу съществуването на самата ООН.

За да се подпомогнат усилията при изпълнението на Целите за устойчиво развитие и да бъде избегнат подобен изход е нужна спогодба между ООН, глобалните и регионалните банки за развитие и частните източници на финансиране. Същото важи и за прилагането на Парижкото споразумение за климата от 2015 година. То ще изисква големи инвестиции за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, които да не позволяват на глобалните температури да се вдигат с повече от 2 градуса по Целзий.

Разнообразният списък от задачи на ООН – поддържане на мира и сигурността, стремеж към устойчиво развитие, запазване на човешките права, трябва да бъде структурно обединен в един-единствен стратегически континуум, а не идеите му да останат разпокъсани и самостоятелни по различни институции. Многофункционалният „отбор на ООН“ може да бъде така разположен, че да събаря ведомствените бариери и да се изправи пред съответните предизвикателства. Отделните групи ще работят под общите заповеди на всички агенции в ООН и ще бъдат водени от изпълнителния директор на ООН в дадената страна.

Друга важна стъпка е пълното интегриране на жени в ООН, които да участват наравно с мъжете навсякъде в ООН, а не само в отделни области, касаещи „женските“ въпроси. Ако това не бъде сторено, основите на мира, сигурността, развитието, човешките права и вече спадащия икономически растеж ще бъдат „подкопани“. Според доклад на компанията за управленско консултиране „МакКинси“ от 2015-а, ако равенството между половете по целия свят бъде подобрено, то това би добавило 12 трилиона щатски долара към международния брутен вътрешен продукт до 2025 година.

Подобно на това, младите хора също трябва да бъдат включени по-сериозно във взимането на решения в ООН – не просто с патерналистично отношение, но и по начин, който би им позволил да оформят собственото си бъдеще. Днес младежите по света (тези, които са под 25 години) са 42 процента от земното население и броят им се увеличава. С други думи, ние се нуждаем от нови политики за справяне с младежката безработица, имайки предвид, че сегашните методи са неефективни.

Казано по-общо, културата на ООН има нужда от промяна, може би с нова структура на възнаграждение. Полевите действия да получат предимство пред тези в щабовете, да бъде поощрено изпълнението на различен тип задачи, а не тяхното написване и възлагане, да се измерят резултатите от свършената работа, а не само да се води брой на проведените конференции.

И накрая, следващият генерален секретар трябва да мисли практически и да знае, че капацитетът на ООН и възможностите на организацията, да е ефикасна, ефективна и гъвкава, зависят от бюджета ѝ. Няма смисъл да се надява, че фиксалните небеса магически ще се отворят някой ден – това няма да се случи.

Разглеждайки тези детайли, изникват два основни въпроса, касаещи бъдещето на ООН: Могат ли политическите органи на ООН да направят крачка напред и да вземат подходящите решения с подобен „дефицит на глобално управление“ през 21-и век? Могат ли институциите на ООН успешно да приложат политиката и решенията си?

С нужната политическа воля, силно лидерство и ясна реформаторска програма с конкретни цели, ООН може да стане опората на един справедлив и устойчив световен ред. Другият вариант е блага пренебрежителност, разпад на институциите и импотентност срещу предизвикателствата на нашето време. Това би означавало един все по-нестабилен свят за всички нас.

Превод: Константин Карагьозов

Copyright: Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.