Цивилизационната дипломация на Китай

Анализът е на Зайнаб ел Бернуси за Project Syndicate

Зайнаб ел Бернуси е професор по международни отношения в университета Ал Акаван.

Китай бързо се превръща в световна сила, способна да наложи значително влияние над други държави. И докато страната напредва към центъра на геополитическата сцена, водачеството на Америка и Европа сякаш остава по-назад.

Със сигурност Китай разполага с отзивчива аудиенция. Една от причините е, че „по-мрачните народи“, както професорът по международни изследвания Виджай Прашад назовава страните от „Третия свят“, се чувстват по-сродни с Китай, отколкото със САЩ и Европа. Те са солидарни, виждайки в китайската история анти-империалистичната борба. Важно е по-голямата част от световното население да таи подобни чувства, ако държавата ти е изгряваща суперсила.

Начинът, по който Китай играе глобалната си роля също се различава доста от този на Запада, защото подчертава приликите си с „останалите“, ако използваме израза на историка Нийл Фъргюсън за страните извън Западния свят. Благодарение на подобна стратегия, Китай е разширил сферата си на влияние далеч отвъд околния си регион.

Субсахарска Африка често е даван за пример като регион, където китайското влияние е заместило това на бившите европейски колониални сили. Още по-наскоро китайското правителство подчерта дългогодишния си интерес в Близкия Изток и Северна Африка (МЕНА), както и в Египет, по-точно. По-рано през годината китайският президент Си Дзинпин бе на посещение в Кайро, което бе част от турнето, промотиращо китайската стратегия „Един пояс, един път“, съвременната идея за възраждане на легендарния „Път на коприната“ - античната мрежа от търговски пътища, свързващи Далечния Изток със Средиземноморието.

Друга важен отличителен белег на сложната регионална стратегия на Китай е стремежът към равнопоставеност. В случая с Египет, това е постигнато чрез припомняне за споделена история – тактика, която отеква и в двете държави. Когато китайския сайт за пътувания Kooniao изложи твърдението на геохимика Сун Уейдон, че китайската цивилизация може да води началото си от древен Египет, китайските читатели се възхитиха. Те бяха щастливи да бъдат сложени наравно с египтяните. Това припомня още по-ранни разговори между китайски служители в периода след Втората световна война, които също „хвърлят пъпа“ на китайската цивилизация на Запад.

Изкушаващо е да се зададе въпроса дали Китай мълчаливо използва цивилизационни теории, за да спечели симпатии в определени региони в даден момент. Това, което знаем е, че Китай е имал интереси към арабския свят още от постколониалния период, когато вече са били установени нови страни в района на МЕНА. Този интерес датира още от връзката между първия министър-председател на Китайската народна република, Чжоу Енлай, и египетския герой за независимост и втори президент, Гамал Абдул Насър.

Чжоу и Насър са двама от ключовите лидери в борбата на „Третия свят“ за независимост и идеологична автономност. Но Студената война, Китайско-Съветския конфликт и програмите за развитие на международните западни институции скоро след това прекъсват колаборацията. Така връзките между Китай и Египет отслабват. Това се промени тази година с широкоотразената среща между Си Дзинпин и египетския президент Абдул Фатах Сиси през януари.

През 2012 бившият президент на Египет Мохамед Морси полага основите. Морси, който през 2011 г. печели първите президентски избори в страната след режима на Хосни Мубарак. Китай е и първата дестинация по официални дела на Мосни извън самия Египет.

Когато египетските военни свалят Морси от власт и Сиси става президент, той продължава сближаването с Китай. Си връща жеста и използва пътуването си до Кайро, за да почете 60-годишнината от дипломатическите отношения между двете страни. Той посещава Египет 16 години по-рано, а на второто си посещение възхвалява египетската цивилизация: „Ако пиеш от Нил, ще се върнеш“.

Египет и Китай се споразумяха за редица големи двустранни сделки. Сред тях се откроява 45-милиардният проект, финансиран от Китай, да се построи нова китайска столица в пустинята до Кайро. Символичното значение на проекта е ясно: Китай иска да се „циментира“ като най-голям съюзник на региона, вместо САЩ.

И наистина, подновеното Китайско-Египетско сътрудничество е крайъгълния камък на китайските усилия да привлекат нови съюзници. Съюзници, които някога са били погълнати от американски и европейски интереси. Именно така Китай разчита на цивилизационна комуникация, базирана на взаимно уважение и споделена история, за разлика от колониалните, постколониалните и неоколониалните дебати на Запада, които смятат местните култури за остарели и нисши.

Обсипвайки с похвали местната култура на Египет и намеквайки за общ произход, Китай подсилва дипломатичните си отношения и шансове за бъдещо икономическо сътрудничество. В замяна на това, Египет – портата към Арабския свят, ще се превърне в жизненоважен стратегически съюзник на Китай. Задълбочавайки връзките си с Египет, Китай увеличава влиянието си и в другите държави от МЕНА.

Превод: Константин Карагьозов

Copyright: Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.