Една банална българска история

Според премиера Борисов усещането, че в България корупцията се засилва, се дължало не толкова на самата корупция, колкото на българската народопсихология. "Усещането за корупция" има обаче и далеч по-прости обяснения… Това се казва в  коментар на Ясен Бояджиев, в Дойче веле.

Корупцията в политиката и администрацията в България се възприема като най-висока в ЕС. Страната отстъпва и на всичките си съседи, а 86-то й място в света я поставя зад Тайланд и редом с Шри Ланка. За премиера обаче само по себе си класирането едва ли е най-важното.

Неприятно разминаване

Той дойде на власт на крилете на антикорупционните лозунги и обещания, след което посвети голяма част от всекидневните си медийни проповеди на обвинения за греховете на всичките си предшественици и уверения за собствената си непогрешимост и безкомпромисност.

И въпреки това за година България се е смъкнала с 13 места, а през последните две години под негово ръководство корупционният й индекс постоянно и стремително се понижава, за да достигне през 2011-та най-ниската си стойност от 1999-та насам.

Обяснението на премиера за това неприятно разминаване е изцяло в сферата на народопсихологията - ”българите сме такива хора, че обичаме да се самобичуваме и да говорим колко сме нещастни”. Което в случая ще рече – да се самонабеждаваме. Даже и него ако го запитат, и той може би щял да каже: „Да, усещам, че в някои от системите има корупция”.Усещането за корупция обаче има и далеч по-прости, съвсем материални обяснения. Едно от тях дойде в последните дни под формата на дарение от частна фирма за основния антикорупционен орган.

Да заобиколиш собствената си забрана

Подобни дарения предизвикаха един от най-големите скандали през годината. Всичко започна след като полицай разкри, че КАТ има заповед да не спира коли на фирми, направили дарения на МВР. Заради разкритието си полицаят загуби работата си. После обаче стана ясно, че практиката с даренията е дългогодишна, организирана и се измерва с милиони. Нещо като рекет и откупуване в благовидна опаковка, заплащане за индулгенция и застраховка. Въобще, прекрасна възможност за легализиране на корупция.

Естествено, ръководството на МВР заяви, че не вижда нищо укоримо, че така дарителите просто "изразяват своята удовлетвореност от работата на министерството", "в знак на съпричастност с провежданата от него политика". Сред изразилите „удовлетвореност и съпричастност” се оказаха разследвани и осъждани лица, както и групировки със съмнителна слава.

Темата влезе в годишния доклад на Европейската комисия за България, в който бе казано, че "тази практика поставя под съмнение независимостта на полицейското разследване". Което пък накара премиера да каже, че МВР бързо трябва да се очисти от тази практика.

Вътрешният министър обаче продължи да упорства, за да се стигне до ново напомняне от ЕК, че "всяко дарение за МВР е неприемливо - независимо дали става дума за пари или за каквито и да е материални ценности".

В края на краищата, притиснат отвсякъде, вътрешният министър бе принуден лично да забрани даренията. Но с известни изключения - забраната важи само за частните фирми, но не и за общините и дружествата с държавно участие. Още тогава мнозина отбелязаха, че е възможно въпросните изключения да послужат за посредници и практиката да си продължи.

Пируети и поклони

Сега тези очаквания се потвърждават. Една от най-големите частни фирми в страната - бургаската рафинерия - дарява на МВР четириетажна сграда, като използва посредничеството на бургаската община. Това може би далеч не е единственият подобен случай, но е забележителен поне по две причини.

Първо, заради крайния получател на дарението, който, оказва се, предварително писмено изразил „положително становище” за първата му стъпка - от фирмата към общината - и „готовност” да приеме втората - от общината към министерството. Тоест, издалият заповедта за забрана на даренията вицепремиер и вътрешен министър два месеца по-късно лично одобрява заобикалянето и фактическото нарушение на собствената си заповед.

Сделката е забележителна и заради дарителя. За разлика от останалите фирми в своя бранш той работи без изискваните от закона измервателни уреди и, въпреки формално отнетия си лиценз и съдебния спор по въпроса, на практика получи възможност да се ползва от тази привилегия за неопределено време. Изразилият пък „положително становище” за дарението й министър бе сред най-активните защитници на тази фирма.

Цялата ситуация бе отлично обяснена от местен полицейски началник. Попитан първо дали дарението не означава "формално прескачане на правилата", и след това дали дарението няма да попречи на МВР при евентуални разследвания срещу въпросната фирма, той на два пъти отговаря: "Има правила, които се спазват".

Всъщност, историята е колкото забележителна, толкова и банална за българските условия. Затова и усещането за корупция нараства, докато борбата срещу нея се води с пълна сила.