Къде е справедливостта?

Има ли значение справедливостта? Докато Франция и САЩ кипят от изборни вълнения, този стар философски въпрос става все по-актуален и значим за реалната политика. Редица анализатори описват съвременните хора с термина „Хомо Економикус“, който се води в действията си изцяло от разума и личния си интерес, пише „Ройтерс“.

Егоизмът и жаждата за богатство често биват разглеждани като двигател на капитализма, което перфектно се вписва във втората част на формулировката. Но къде е човещината?

Този въпрос тревожи съзнанието на група философи от Бон, които подчертават значението на справедливостта за човешкото поведение. Армин Фалк твърди, че съвременните хора са „социални животни“, преобразувайки култовата формулировка на Аристотел “зоон – политикон“ (човекът като политическо същество). Той е убеден, че не винаги личният интерес доминира в действия ни. За целта е създал „школа за социални животни“, твърдейки че поставени в различни общности и групи, хората реагират спрямо позицията си сред останалите. 

От проучванията там станало ясно, че колкото по-ниска заплата получава спрямо останалите, толкова по-зле върши работата си даден служител. Същото важи и когато работникът се чувства наблюдаван под лупа от шефовете си. В този случай, освен че работи по-некачествено, той може дори да бъде контрапродуктивен. Освен това, мозъчни тестове показали, че чувството за справедливост има много силно проявление на неврологично ниво.

Друг показателен пример е титаничната битка, която водят двамата кандидат-президента на САЩ Барак Обама и Мит Ромни. Единият иска да вдигне данъците на богатите (с минимум на облагането от 30%), за да има пари за здраве, социално подпомагане, образование и т.н. а другият настоява за точно обратното – заложните да плащат с 10% по-малко, за да бъде стимулиран бизнесът им.

Справедливостта не е несъвместима с икономическия растеж, тя е задължителна за него, твърди анализаторът Робърт Райх.

Тези примери идват да покажат значението на позабравени думи като „честност“ и „справедливост“, защото икономиката не е само цифри, проценти и показатели, но и хора – нейната движеща сила.