За глобализацията, мултикултурализма и културното обезличаване на българите

Вярно е, че в живота трябва да има разнообразие, за да не ти омръзва да правиш всичко онова, което е важна част от ежедневието ти – да си вършиш работните задължения адекватно, да си достатъчно деен в семейството, да се наслаждаваш винаги достатъчно на своите хобита и т.н. Това разнообразие от години бива външно налагано от т.нар. „модни течения“. Днес, когато светът е толкова забързан и те, модните течения, се сменят с невиждана скорост. Прецедент е само едно такова течение, наречено „глобализация“,което се задържа повече на модния подиум.

Наистина е много модерно да се говори за това (по своята същност социално и след това всичко останало) явление, за неговите параметри , проявления, надеждите, които се влагат в него и следствията от крайната му реализация. Това, за което не се говори толкова много са всички онези фонови щрихи, които всъщност обрисуват новата среда, в която ще „вирее“ то.

За мултикултурализма

Мнозина свързват глобализацията с развитието на мултикултурализма. Подобно комунизма, така и той е една утопична идея, невъзможна за практическа реализация. На теория звучи повече от прекрасно и дори вярно – всяка култура е достойна за уважение и трябва да бъде „отглеждана“, „култивирана“ , съхранявана и предавана, НО!!!

Винаги има едно „но“, което носи след себе си до редица въпроси без еднозначен отговор или поне без такъв, който да се вписва напълно в моралните императиви на съответното съвремие.

На първо място: Ако всички култури имат място под слънцето и трябва да бъдат приемани и уважавани, не е ли своеобразен парадокс съвместното съществуване между еврейската култура и крайния ислямизъм? Коя е точката на пречупване и съвместяване на два противоречиви императива? А също трябва ли да се уважават, съхраняват и предават традиционни култури, които се асоциират с криворазбрана религиозна жертвоготовност и фашизуидна „борба“ срещу „злото“, с крайни форми на отричане на жените като равноправни с мъжете, с преекспонирана патриархалност, остаряла и ненужна в условия на технологичен бум  и ерата на сексуалната революция, за която говорят мнозина автори?

Нещо повече – глобализация има сега, когато твърде много нации се характеризират с емигратската си насоченост извън пределите на своята културна среда. В това число, разбира се, е и нашата родина – България. Само за две десетилетия по неофициални данни над  1,2 млн. българи са напуснали страната в търсене на „обетованата земя“  зад граница. Неминуемо това има и своите последици:

1. Установявайки се на друго място, в различна културна среда, съхраняването на традициите, обичаите и привичките на твоята културна идентичност става изключително трудна задача. В някои случаи се стига дори до крайни форми на културно обезличаване и загуба на такава (културна) идентичност.

2.  Разбира се, историята познава и други ситуации като например зараждането на нова култура – своеобразен мелез между твоята собствена и тази, която изкуствено приемаш,  назовавайки другата страна своя родина. Тази смесица от културни кодове отново е в разрез с идеята за мултикултуралността на епохата ни.

3. Не на последно място е и мотивът за „връщане във времето“  или странните еволюционни трансформации, на които също сме свидетели покрай емигрантската вълна. Добре си спомняме уроците по история от училище, в които опознавахме начина на живот на номадските племена . Техния начин на живот, който се характеризира с постоянна мобилност, възниква през първобитнообщинния строй, а ето, че дори и по време на пика на човешката еволюция отново забелязваме такава тенденция. И ако наистина става дума за висшата форма на номадския начин на живот, то как си представяме глобализационния мултикултурализъм?

И понеже споменахме и България:

Глобализация , мултикултурализъм – чудесно. А ако тази тенденция за бягство от родината се запази, то нека си представим реалността, в която ще живеем след още 4 десетилетия? Колко българи ще са останали тук? Каква ще е съдбата на българската културна (а и не само)  идентичност? Как ще се съхрани тя и ще се съхрани ли изобщо? А къде – в пределите на кое от многото нови „вкъщи“?

Но нали говорим за глобализация, така че тези въпроси не са на дневен ред. .Все пак нали се учим да мислим „ГЛОБАЛНО“, така че „какво тук значи някаква си“ конкретна нация и етнос?!