Извоювахме допълнително 3 млрд. евро за борба с младежката безработица

Ивайло Калфин, депутат в ЕП, S&D/БСП, в интервю за Клара Маринова, „Радио К2”, заяви позиция по следните теми:

Заседанието на Европейския съвет

Основна тема на този съвет е това, което може да се направи с безработицата и стимулирането на икономиката.

Ситуацията е толкова тежка и инструментите на европейско равнище не са големи, така че не може да очакваме, че от утре, с магическа пръчка, ще се реши нещо.

В европейския бюджет говорим за много милиарди, но когато се разпределят между 500 млн. европейски граждани, тези милиарди се стопяват. Това, което най-вероятно ще се обсъди и реши, е 6 млрд. да се похарчат през следващите две години за младежка безработица, специално за въвеждане на системата на младежка гаранция, която работи добре.

Радвам се да ви кажа, че вчера постигнахме споразумение по основните параметри на бюджета до 2020г. и там успяхме, това беше приоритет на групата на социалистите, да извоюваме допълнително финансиране от поне още 3 млрд., след тези 6 млрд., за младежката безработица. Ще бъдат предприети мерки, така че да се насочат неизползвани средства – това е важно и за България – към мерки за борба с младежката безработица. Това са много полезни решения, но не мисля, че ситуацията ще се промени от днес до утре.

Аз не бих се присъединил към евроскептиците – толкова са възможностите на ЕС! Когато бюджетът е 1% от икономиката – пак ще кажа, той е 50 пъти по-малък от сумата на националните бюджети, – не може да очаквате, че те ще решат всички национални въпроси. Това, което решават европейските лидери, може да подпомогне националните политики, но не може да ги промени изцяло, така че ние трябва да разчитаме до голяма степен на националните си решения, а ЕС ще помага; за България винаги са идвали повече средства, странно е да се появяват евроскептици в България, при положение, че получаваме милиарди от Европа.

Предложенията на И. Калфин и Раймер Бьоге, позволили сделката за бюджета на ЕС до 2020г.

Преговорите по бюджета до 2020г. бяха прекратени миналата година първо от Европарламента, основно защото аз заявих, че групата на социалистите няма как да подкрепи това решение. В края на миналата седмица, заедно с други колеги, подготвих един вариант на споразумение. В крайна сметка, вчера сутринта беше постигнато споразумение на по-високо равнище, на равнище министър-председатели и председател на ЕП. Важното е и промяната от миналата седмица: допълнителни 3 млрд. за младежката безработица, 400 млн. разходи за насърчаване на конкурентоспособността, особено на малките и средните предприятия, и за увеличаване на средствата по „Еразъм“ за следващата и по-следващата година ще се извършат по-рано. Съветът се съгласи с още едно предложение: да увеличи с 1 млрд. средствата за най-бедните; в България също се раздават помощи на хора с най-ниски доходи. Най-важното предложение всъщност е една формула, която беше приета: т.нар. гъвкавост на бюджета, която дава възможност да се използва изцяло целият бюджет.

Философия на Бюджет 2014-2020 г.

Бюджетът е по-нисък, за първи път се намалява европейски бюджет, но пък създадохме механизми да се използва изцяло. Насочен е към повече инвестиции, средства за конкурентоспособност и т.н., но отново ще кажа, бюджетът е 1% от европейската икономика, той е малък, така че от него не може да се очакват чудеса.

Раздвижването на икономиката зависи от всяка страна. В България би следвало да влязат около 13,5-14 млрд. евро безвъзмездно; зависи как ще използваме тези пари, така че да ги насочим към програми за растеж. Ако това се направи във всички страни, от тези средства ще има ефект.

Ще се впише ли Пламен Орешарски в общоевропейските процеси

Вътрешната ситуация няма много отношение към участието ни в европейските институции. Българският премиер трябва да участва в Европейския съвет, и то пълноценно. За България проблемът с младежката безработица е много голям, така че неговото участие е абсолютно задължително, не мисля, че той трябваше да остане в България.

Не мога да предвидя какво ще се случи в България. По принцип, съм на мнение, че на това правителство трябва да се даде поне минимален шанс да поработи и да се види, какви резултати дава. Дали премиерът ще подаде оставка, или не, зависи от ситуацията в България и от неговото собствено решение. Участието в Европейския съвет няма отношение, той не идва тук, за да търси подкрепа, идва, за да защити българския интерес по една достатъчно важна за страната ни тема.

Това, което е от значение, са резултатите от работата на институциите в страната; това правителство ще бъде съдено в ЕС по това. Ако то има капацитета, включително политически, да предприема решения и те да вървят в правилна посока, то ще получи подкрепа. Ако не – няма да получи подкрепа, поради партийна или някаква друга линия. Това, което каза Барозу, е нещо, което казват от много време – и на това, и на предишните правителства: че България трябва да направи още доста, за да покаже, че върховенството на закона е факт в страната.

Активността на евродепутатите от ГЕРБ

Повишената напоследък активност на евродепутатите от ГЕРБ е много забавна, опитват се да правят политика от всяко нещо, не минава това нещо. Свободата на медиите в България беше очевиден проблем при предишното правителство и тази информация не идваше от нас, депутатите от опозицията, а от многото неправителствени и медийни асоциации и второ, от класациите по медийна свобода, в които България се срина точно при предишното правителство.

Ние вече сме пред сериозен риск от европейски пари до края на годината, тъй като много средства са така избутани, недоговорени, непохарчени, че в края на годината се вижда как ще ги похарчим. Има някакъв риск да се спасят част от тях и това, доколкото зная, прави правителството.